Европейският парламент одобри на 12 ноември 2026 г. с 613 гласа „за“, 3 „против“ и 0 „въздържал се“ споразумение с правителствата на ЕС, което адаптира европейските правила за географските indications към новите международни разпоредби на Лисабонската спогодба. Конкретно, когато защитено наименование за произход или защитено географско indication на ЕС бъде изменено, Съюзът ще може да поиска международната му регистрация да бъде актуализирана, за да се запази защитата в чужбина. Текстът е окончателен; държавите членки все още трябва да го одобрят официално преди публикуването и влизането му в сила.
Европейският съюз е страна по Женевския акт на Лисабонската спогодба, който защитава наименованията за произход и географските indications на международно равнище. Правилата за прилагане на това споразумение бяха изменени на 14 юли 2025 г. и влязоха в сила на 1 юли 2026 г. За да продължи да изпълнява международните си задължения, ЕС трябваше да адаптира своя регламент от 2019 г. за географските indications. Това е предметът на настоящия текст, който по-специално позволява да се направи връзка между защитените в ЕС географски indications и техните международни регистрации, когато те бъдат изменени.
Ново определение на географските indicationsОпределението вече обхваща изрично защитените наименования за произход и защитените географски indications за вино и селскостопански продукти, географските indications за спиртни напитки, както и защитените географски indications за занаятчийски и промишлени продукти.
Изменение на международните регистрацииКогато бъде одобрено изменение на спецификацията, отнасящо се до наименованието или вида на продукта на географско indication на ЕС, Комисията (или Службата за занаятчийски и промишлени продукти) трябва да поиска от Международното бюро да измени съответната международна регистрация. Това задължение не се прилага, ако държавата членка по произход поиска анулиране на международната регистрация в момента на одобряване на изменението.
Незадължителни измененияПо искане на държава членка, след одобряване на изменение на географския район или на характеристиките за качество, репутация или други, Комисията или Службата може да поиска изменение на международната регистрация.
Географски indications на трети държавиИзмененията и поправките, отнасящи се до географски indications на трети държави, регистрирани на международно равнище, вече следват същите процедури като предвидените за географските indications на ЕС, с необходимите адаптации.
Два комитета вместо единКомисията се подпомага от два отделни комитета: Комитет по политиката за качество за вино, спиртни напитки и селскостопански продукти и Комитет по географските indications за занаятчийски и промишлени продукти.
Парламентът прие текста с 613 гласа „за“, 3 „против“ и 0 „въздържал се“.
За производителите и потребителите това гласуване гарантира, че европейските географски indications, като шампанско, пармезан или определени занаятчийски продукти, остават защитени на международно равнище дори когато спецификацията им се промени. Административните процедури са изяснени, с правила, адаптирани според това дали изменението се отнася до наименованието, географския район или характеристиките на продукта. Текстът ще стане закон след официалното одобрение от държавите членки и публикуването му в Официален вестник; той ще влезе в сила двадесет дни след това публикуване.
На 12 ноември 2026 г. Европейският парламент одобри с 613 гласа „за“ и 3 „против“ споразумението с правителствата, което привежда европейските правила за географските указания в съответствие с новите международни разпоредби на Лисабонската уредба. Какво се променя конкретно: когато спецификацията на защитено наименование се промени, Съюзът вече може да поиска актуализиране на международната си регистрация, вместо да оставя защитата да изтече в чужбина.
Механизмът е прост и това е силата му. Защитено наименование в Съюза се регистрира и в международния регистър, воден от Световната организация за интелектуална собственост. Досега, когато спецификацията му се променеше, връзката между двата регистъра можеше да се разхлаби: защитата, придобита в чужбина, вече не следваше реалния продукт. Текстът запълва тази празнина, като налага искане за изменение на международната регистрация, щом наименованието или видът на продукта се променят.
Разграничението между задължение и възможност заслужава одобрение. За наименованието и вида на продукта искането е автоматично, защото е заложена самата идентичност на продукта. За географския район или данните за качество и репутация искането остава в ръцете на държавата членка. Законодателят следователно не е превърнал всяка корекция на спецификацията в задължителна формалност: това е правилният рефлекс, който избягва да стоварва върху производителите разходите за процедура, от която те не се нуждаят.
Остава едно добре обмислено освобождаване: ако държавата членка поиска заличаване на международната регистрация в момента, в който изменението е одобрено, искането за актуализиране не се прилага. С други думи, никой не е принуден да поддържа в чужбина защита, от която страната на произход се отказва. Съгласуваността е запазена, без да се създава абсурдно задължение.
За производител на шампанско, пармезан или защитен занаятчийски продукт стойността на географското указание се крие в това, което то предотвратява: присвояването на наименованието от конкуренти, които не са понесли същите ограничения. Всяка празнина в международната верига за защита е покана за фалшифициране. Като привежда европейския регистър в съответствие с международния, текстът затваря една от тези празнини, без да добавя контрол на национално равнище.
Решението занаятите и промишлеността да бъдат поверени на Службата, а не на Комисията, е в същата посока: едно гише за дадена категория продукти, вместо струпване на правомощия. Отмяната на член 12, параграф 5, и препращането към процедурите на Регламент 2023/2411 избягват дублирането на правила, които вече са записани другаде.
Гласуването е почти единодушно: 613 „за“, 3 „против“. Такова мнозинство не означава, че текстът е съвършен, а че не разклаща нито едно постигнато равновесие. Това е присъщо на успешното техническо свързване: то не се забелязва и това е добре. По-либерален подход би могъл да отиде по-далеч, като премахне всякакво задължително искане и остави оператора сам да реши дали да актуализира международната си регистрация на своя отговорност. Текстът запазва автоматизма, но го ограничава само до промените в идентичността на продукта, което е защитимо.
Географско указание, което не следва продукта си в чужбина, вече не е защита, а спомен.
На 12 ноември 2026 г. Европейският парламент одобри с 613 гласа „за“ и 3 „против“ споразумението с правителствата, което привежда европейските правила за географските указания в съответствие с новите международни разпоредби на Лисабонската уредба. Какво се променя конкретно: когато спецификацията на защитено наименование се промени, Съюзът вече може да поиска актуализиране на международната си регистрация, вместо да оставя защитата да изтече в чужбина.
Механизмът е прост и това е силата му. Защитено наименование в Съюза се регистрира и в международния регистър, воден от Световната организация за интелектуална собственост. Досега, когато спецификацията му се променеше, връзката между двата регистъра можеше да се разхлаби: защитата, придобита в чужбина, вече не следваше реалния продукт. Текстът запълва тази празнина, като налага искане за изменение на международната регистрация, щом наименованието или видът на продукта се променят.
Разграничението между задължение и възможност заслужава одобрение. За наименованието и вида на продукта искането е автоматично, защото е заложена самата идентичност на продукта. За географския район или данните за качество и репутация искането остава в ръцете на държавата членка. Законодателят следователно не е превърнал всяка корекция на спецификацията в задължителна формалност: това е правилният рефлекс, който избягва да стоварва върху производителите разходите за процедура, от която те не се нуждаят.
Остава едно добре обмислено освобождаване: ако държавата членка поиска заличаване на международната регистрация в момента, в който изменението е одобрено, искането за актуализиране не се прилага. С други думи, никой не е принуден да поддържа в чужбина защита, от която страната на произход се отказва. Съгласуваността е запазена, без да се създава абсурдно задължение.
За производител на шампанско, пармезан или защитен занаятчийски продукт стойността на географското указание се крие в това, което то предотвратява: присвояването на наименованието от конкуренти, които не са понесли същите ограничения. Всяка празнина в международната верига за защита е покана за фалшифициране. Като привежда европейския регистър в съответствие с международния, текстът затваря една от тези празнини, без да добавя контрол на национално равнище.
Решението занаятите и промишлеността да бъдат поверени на Службата, а не на Комисията, е в същата посока: едно гише за дадена категория продукти, вместо струпване на правомощия. Отмяната на член 12, параграф 5, и препращането към процедурите на Регламент 2023/2411 избягват дублирането на правила, които вече са записани другаде.
Гласуването е почти единодушно: 613 „за“, 3 „против“. Такова мнозинство не означава, че текстът е съвършен, а че не разклаща нито едно постигнато равновесие. Това е присъщо на успешното техническо свързване: то не се забелязва и това е добре. По-либерален подход би могъл да отиде по-далеч, като премахне всякакво задължително искане и остави оператора сам да реши дали да актуализира международната си регистрация на своя отговорност. Текстът запазва автоматизма, но го ограничава само до промените в идентичността на продукта, което е защитимо.
Географско указание, което не следва продукта си в чужбина, вече не е защита, а спомен.