Европейският парламент одобри с изменения предложението на Комисията относно асоциирането на отвъдморските страни и територии (ОСТ) към Европейския съюз. Евродепутатите засилиха задълженията за годишен доклад до Парламента и Съвета, достъпа на ОСТ до европейските програми и критериите за разпределяне на средствата. Този текст е позиция на Парламента; Съветът трябва сега да го разгледа и не може да се отклони от него, без да уведоми Парламента.
ОСТ са територии, свързани с държави членки (като Гренландия, Френска Полинезия или Нидерландските Антили), но които не са част от Европейския съюз. Решение (ЕС) 2021/1764 урежда отношенията им с ЕС, включително финансовата помощ. Комисията предлагаше да измени тази рамка за повече гъвкавост и стратегическа съгласуваност. Парламентът измени текста за повече прозрачност и проследяване.
Задължителен годишен докладКомисията ще трябва да представя всяка година на Европейския парламент и на Съвета подробен доклад за финансовата помощ за ОСТ: разпределяне и използване на средствата, постигнати резултати, капацитет за усвояване, използване на неразпределените средства и ефективност на структурите за подкрепа.
Улеснен достъп до програмите на СъюзаКомисията ще трябва активно да насърчава, улеснява и подкрепя достъпа на ОСТ до програмите на Съюза (като Erasmus+, Horizon Europe или Европейския фонд за конкурентоспособност). Тя ще трябва да оценява практическите пречки и да предлага решения, включително адаптирани критерии за допустимост, специфични действия, техническа помощ и изграждане на капацитет.
Приоритети за регионалния пакетПри изпълнението на регионалното разпределение приоритет ще се дава на инвестициите, съвместими със стратегическите интереси за сигурност и икономически интереси и укрепващи регионалната цялост и интеграция на ОСТ, по-специално в сигурната свързаност, устойчивото морско сътрудничество, управлението на океаните, готовността за бедствия, продоволствената сигурност и енергийната устойчивост.
Регламентирани неразпределени средстваИзползването на неразпределените средства ще бъде подчинено на ясни критерии, прозрачно вземане на решения и подходящ доклад до Европейския парламент и Съвета.
Разширени критерии за двустранно разпределениеРазпределението за двустранно териториално сътрудничество ще взема предвид също геостратегическото значение, приноса към регионалната стабилност, морската сигурност, свързаността, критичната инфраструктура и устойчивостта, в допълнение към съществуващите критерии (специфики, потребности, равнище на развитие, резултати).
Парламентът прие текста с 460 гласа за, 76 против и 81 въздържали се.
За жителите на ОСТ това гласуване означава, че европейските фондове, които ги засягат, ще бъдат предмет на публичен годишен доклад до Парламента и Съвета, с подробности за тяхното използване и резултати. Териториите ще имат по-лесен достъп до участие в програми като Erasmus+ или Horizon Europe, а регионалните инвестиции ще бъдат насочени към приоритети като морската сигурност, свързаността или енергийната устойчивост. Критериите за разпределение ще отчитат в по-голяма степен геостратегическото значение на всяка територия. Текстът тепърва трябва да бъде разгледан от Съвета; ако той желае да се отклони от него, ще трябва да уведоми Парламента и да го консултира отново в случай на съществено изменение.
На 12 ноември 2026 г. Европейският парламент одобри поредица от изменения на решението, което урежда асоциирането на отвъдморските страни и територии (ОСТ) към Съюза. Зад новите задължения за годишен доклад и разширените критерии за разпределение истинският въпрос е прост: ще видят ли най-накрая европейските данъкоплатци къде отиват парите им и ще бъдат ли териториите третирани като стратегически партньори, а не като гишета за пари?
Новият задължителен годишен доклад е напредък. Досега Комисията отчиташе изпълнението на програмата, без да уточнява действителното разпределение на средствата, постигнатите резултати или ефективността на структурите за подкрепа. Сега Парламентът и Съветът ще разполагат с годишен общ преглед, включително на използването на неразпределените средства. За гражданите на ОСТ това означава, че европейските пари, които финансират инфраструктура, обучения или климатични проекти, ще бъдат проследявани и оценявани. За местните предприятия това е стимул да кандидатстват по програмите на Съюза, знаейки, че практическите пречки ще бъдат идентифицирани и по принцип премахнати.
Но един доклад не е правомощие за санкции. Парламентът ще може да констатира закъснения или разхищения, но не и да ги коригира пряко. Комисията остава съдия и страна при разпределението на средствата, а Съветът, който представлява държавите членки, няма никакво задължение да действа въз основа на тези доклади. Прозрачността е необходимо, но не достатъчно условие. Истинската отчетност би изисквала решенията за разпределение да се вземат от органи, които носят политическа отговорност за тях, и неусвоените средства да се пренасочват бързо, вместо да стоят в резерви.
Разширяването на критериите за разпределение с геостратегическа значимост, морска сигурност или свързаност е отговор на контекста. ОСТ са предни постове на Европа в Атлантика, Арктика, Карибите и Тихия океан. Срещу чуждестранни намеси е законно европейските пари да подкрепят инвестиции, които укрепват присъствието на Съюза, наблюдението на изключителните икономически зони или устойчивостта на критичната инфраструктура. Включването на тези критерии в приложение I дава правна основа на това, което досега беше само риторика.
Рискът обаче е разпиляване. Добавянето на критерии без ясна йерархия отваря вратата за разпределения, диктувани от дипломатически съображения, а не от икономическа ефективност. Най-стратегическите територии не са непременно тези, които ще усвоят най-добре средствата. Капацитетът за усвояване все още се споменава, но вече е конкуриран от геополитически цели. За икономическите оператори това означава, че обществените поръчки ще бъдат по-сложни, с множество и понякога противоречиви критерии. Опростяването би означавало да се съсредоточат средствата върху ограничен брой ясни приоритети, вместо да се натрупват цели.
Годишният доклад не замества политическото решение: той осветлява, но не санкционира.
На 12 ноември 2026 г. Европейският парламент одобри поредица от изменения на решението, което урежда асоциирането на отвъдморските страни и територии (ОСТ) към Съюза. Зад новите задължения за годишен доклад и разширените критерии за разпределение истинският въпрос е прост: ще видят ли най-накрая европейските данъкоплатци къде отиват парите им и ще бъдат ли териториите третирани като стратегически партньори, а не като гишета за пари?
Новият задължителен годишен доклад е напредък. Досега Комисията отчиташе изпълнението на програмата, без да уточнява действителното разпределение на средствата, постигнатите резултати или ефективността на структурите за подкрепа. Сега Парламентът и Съветът ще разполагат с годишен общ преглед, включително на използването на неразпределените средства. За гражданите на ОСТ това означава, че европейските пари, които финансират инфраструктура, обучения или климатични проекти, ще бъдат проследявани и оценявани. За местните предприятия това е стимул да кандидатстват по програмите на Съюза, знаейки, че практическите пречки ще бъдат идентифицирани и по принцип премахнати.
Но един доклад не е правомощие за санкции. Парламентът ще може да констатира закъснения или разхищения, но не и да ги коригира пряко. Комисията остава съдия и страна при разпределението на средствата, а Съветът, който представлява държавите членки, няма никакво задължение да действа въз основа на тези доклади. Прозрачността е необходимо, но не достатъчно условие. Истинската отчетност би изисквала решенията за разпределение да се вземат от органи, които носят политическа отговорност за тях, и неусвоените средства да се пренасочват бързо, вместо да стоят в резерви.
Разширяването на критериите за разпределение с геостратегическа значимост, морска сигурност или свързаност е отговор на контекста. ОСТ са предни постове на Европа в Атлантика, Арктика, Карибите и Тихия океан. Срещу чуждестранни намеси е законно европейските пари да подкрепят инвестиции, които укрепват присъствието на Съюза, наблюдението на изключителните икономически зони или устойчивостта на критичната инфраструктура. Включването на тези критерии в приложение I дава правна основа на това, което досега беше само риторика.
Рискът обаче е разпиляване. Добавянето на критерии без ясна йерархия отваря вратата за разпределения, диктувани от дипломатически съображения, а не от икономическа ефективност. Най-стратегическите територии не са непременно тези, които ще усвоят най-добре средствата. Капацитетът за усвояване все още се споменава, но вече е конкуриран от геополитически цели. За икономическите оператори това означава, че обществените поръчки ще бъдат по-сложни, с множество и понякога противоречиви критерии. Опростяването би означавало да се съсредоточат средствата върху ограничен брой ясни приоритети, вместо да се натрупват цели.
Годишният доклад не замества политическото решение: той осветлява, но не санкционира.