Европейският парламент прие резолюция, която изисква всяко публично решение, подпомагано от изкуствен интелект, да остава под ефективния контрол на човек и евродепутатите да запазят строго право на надзор върху управлението на ИИ. Текстът призовава също за преразглеждане на Хартата на основните права, за да се включат нови права, свързани с ИИ, за реформа на европейското избирателно право и за международна конвенция за ИИ. Той настоява за ефективно прилагане на европейския закон за ИИ, който все още не е напълно приложим. Парламентът иска, той не установява задължително правило: това е резолюция, а не закон.
ИИ разтърсва функционирането на администрациите и институциите: инструментите могат да подготвят решения, които засягат гражданите, а автоматизираните системи биха могли, според Парламента, постепенно да поемат избори, които принадлежат на избраните представители. Текстът изхожда от принципа, че управлението на ИИ не е само технически въпрос: то засяга публичната власт, демократичната легитимност и баланса между европейските институции. Парламентът вижда в него и въпрос на цифрова автономия и технологичен суверенитет за Съюза.
Човек винаги наблюдава ИИВнедряването и използването на ИИ в европейските институции трябва да останат ориентирани към човека, като човек реално наблюдава всеки инструмент по време на използването му. Принципът на човешкия решаващ орган трябва да се прилага при всички обстоятелства, за да не преминават демократичните мандати безмълвно към автоматизирани системи.
Право на човешка намесаВсеки трябва да може да получи значима човешка намеса в решенията, взети или подкрепени от ИИ в публичните администрации. Парламентът иска това право да бъде признато и реално гарантирано.
Нови права в ХартатаПарламентът призовава за изменение на Хартата на основните права, за да се добавят права, свързани с ИИ: защита срещу дълбоки фалшификати, алгоритмична прозрачност, цифрово самоопределение, защита срещу алгоритмична дискриминация и отговорност при вреда.
Избирателно право и кампанииТой иска реформа на европейското избирателно право, за да се регулира използването на ИИ в кампаниите, политическата реклама и насочването към избирателите, за да станат изборите по-устойчиви на дезинформация.
Контрол върху актовете за изпълнениеВсе по-честото използване на делегирани актове и актове за изпълнение в областта на ИИ не трябва да отслабва ролята на Парламента като съзаконодател. Той иска засилени механизми за контрол и редовна координация с Комисията и Съвета, която би могла да бъде формализирана чрез междуинституционално споразумение.
Приета с 405 гласа „за“, 133 „против“ и 60 „въздържал се“ при електронно поименно гласуване.
На практика все още нищо не се променя във вашите права: Парламентът изразява политическа позиция и призовава другите институции и държавите членки да действат. Но той определя посока: ако администрация използва ИИ, за да подготви решение, което ви засяга, човек трябва да може да поеме контрола, а ИИ не трябва да решава самостоятелно в области с правно или социално въздействие. Призивите за нови права (срещу дълбоките фалшификати, за прозрачност на алгоритмите) и за по-добра защита на изборите биха преминали през промени в договорите или законите, които не се решават с това гласуване. Парламентът иска освен това европейският закон за ИИ да се прилага систематично и прозрачно.
Европейският парламент прие резолюция, която изисква човек действително да наблюдава всеки инструмент с изкуствен интелект, използван в институциите, и всяко публично решение, подпомогнато от ИИ, да може да бъде поето от човек. Текстът не създава никакви обвързващи правила: това е политическа позиция, приета с 405 гласа срещу 133 и 60 въздържали се, която задава посока, но оставя непокътнати истинските въпроси за отговорността и разходите.
Парламентът е прав по същество: тихото прехвърляне на демократични мандати към автоматизирани системи би било сериозно отклонение. Но резолюцията не задължава никого. Принципът за човека като решаващ орган, потвърден категорично, не казва кой контролира, кой отговаря за лошо решение, нито как ощетеният гражданин получава обезщетение. Без механизъм за отговорност принципът остава декларация за намерение.
Текстът изисква доставчиците и внедрителите на ИИ да поемат отговорност, пропорционална на ролята им, и тежестта да не пада върху крайните потребители. Това е правилната интуиция: този, който решава, трябва да понесе разхода. Но докато това разпределение не бъде вписано в обвързващ акт, то не защитава никого. Комисията е приканена да прилага Регламента за ИИ систематично; тя не е задължена да го прави по друг начин освен чрез политически натиск.
Искането за преразглеждане на Хартата на основните права, за да се добавят права, свързани с ИИ, е най-спорната точка. Да се добавят права, без да се определят техният носител, техният задължен субект и тяхната санкция, означава да се създаде очакване без гаранция. Подходът на субсидиарност би бил да се провери дали съществуващите права (защита на данните, неприкосновеност на личния живот, недискриминация) са достатъчни, и да се засили тяхното прилагане, преди да се открие работа по преразглеждане на договорите.
Парламентът иска също право на смислена човешка намеса в административните решения, подпомогнати от ИИ. Намерението е похвално, но цената на тази гаранция трябва да бъде претеглена: за една администрация това означава процедури, срокове и персонал. Текстът не казва кой плаща, нито как се избягва това право да се превърне в още една опашка. Опростяването на съществуващите пътища за обжалване би било по-ефективно от едно ново провъзгласено право.
Текстът настоява за стратегическа автономия и предпочитание към инструменти с ИИ, разработени и хоствани в Съюза. Това е законен рефлекс за суверенитет, но той не бива да се превръща в протекционистичен рефлекс. Технологичният суверенитет се изгражда чрез по-малко фрагментиран вътрешен пазар на ИИ, инвестиции и открита конкуренция, а не чрез бюрократично предпочитание, което би решавало вместо купувачите. Парламентът го казва отчасти, но балансът остава крехък.
Гласуването (405 за, 133 против, 60 въздържали се) показва широка подкрепа за тази насока, но не и единодушие. Групите, които гласуваха против или се въздържаха, не са непременно грешни във всичко: въпросът за административната тежест и цената на новите слоеве контрол остава открит. Парламентът би трябвало да обвърже исканията си за нови права и нови механизми за контрол с оценка на тяхната цена за администрациите и предприятията и с премахването на дублиращи се задължения.
Принцип без санкция не е гаранция, а пожелание.
Европейският парламент прие резолюция, която изисква човек действително да наблюдава всеки инструмент с изкуствен интелект, използван в институциите, и всяко публично решение, подпомогнато от ИИ, да може да бъде поето от човек. Текстът не създава никакви обвързващи правила: това е политическа позиция, приета с 405 гласа срещу 133 и 60 въздържали се, която задава посока, но оставя непокътнати истинските въпроси за отговорността и разходите.
Парламентът е прав по същество: тихото прехвърляне на демократични мандати към автоматизирани системи би било сериозно отклонение. Но резолюцията не задължава никого. Принципът за човека като решаващ орган, потвърден категорично, не казва кой контролира, кой отговаря за лошо решение, нито как ощетеният гражданин получава обезщетение. Без механизъм за отговорност принципът остава декларация за намерение.
Текстът изисква доставчиците и внедрителите на ИИ да поемат отговорност, пропорционална на ролята им, и тежестта да не пада върху крайните потребители. Това е правилната интуиция: този, който решава, трябва да понесе разхода. Но докато това разпределение не бъде вписано в обвързващ акт, то не защитава никого. Комисията е приканена да прилага Регламента за ИИ систематично; тя не е задължена да го прави по друг начин освен чрез политически натиск.
Искането за преразглеждане на Хартата на основните права, за да се добавят права, свързани с ИИ, е най-спорната точка. Да се добавят права, без да се определят техният носител, техният задължен субект и тяхната санкция, означава да се създаде очакване без гаранция. Подходът на субсидиарност би бил да се провери дали съществуващите права (защита на данните, неприкосновеност на личния живот, недискриминация) са достатъчни, и да се засили тяхното прилагане, преди да се открие работа по преразглеждане на договорите.
Парламентът иска също право на смислена човешка намеса в административните решения, подпомогнати от ИИ. Намерението е похвално, но цената на тази гаранция трябва да бъде претеглена: за една администрация това означава процедури, срокове и персонал. Текстът не казва кой плаща, нито как се избягва това право да се превърне в още една опашка. Опростяването на съществуващите пътища за обжалване би било по-ефективно от едно ново провъзгласено право.
Текстът настоява за стратегическа автономия и предпочитание към инструменти с ИИ, разработени и хоствани в Съюза. Това е законен рефлекс за суверенитет, но той не бива да се превръща в протекционистичен рефлекс. Технологичният суверенитет се изгражда чрез по-малко фрагментиран вътрешен пазар на ИИ, инвестиции и открита конкуренция, а не чрез бюрократично предпочитание, което би решавало вместо купувачите. Парламентът го казва отчасти, но балансът остава крехък.
Гласуването (405 за, 133 против, 60 въздържали се) показва широка подкрепа за тази насока, но не и единодушие. Групите, които гласуваха против или се въздържаха, не са непременно грешни във всичко: въпросът за административната тежест и цената на новите слоеве контрол остава открит. Парламентът би трябвало да обвърже исканията си за нови права и нови механизми за контрол с оценка на тяхната цена за администрациите и предприятията и с премахването на дублиращи се задължения.
Принцип без санкция не е гаранция, а пожелание.