Европейският парламент одобри предложението на Комисията относно насоките за заетост на държавите членки, като добави изменения, които засилват социалните права, достъпното жилищно настаняване, социалния диалог и пенсиите. Той също така иска да бъде включен на равна основа със Съвета при определянето на тези насоки. Този текст е позиция на Парламента; Съветът трябва сега да реши дали да я приеме, или да се отклони от нея.
Насоките за заетост са ориентири, които държавите членки следват в рамките на Европейския семестър за координиране на своите политики по заетостта. Комисията предложи актуализация с акцент върху качеството на заетостта, уменията, новите технологии, намаляването на бедността и достъпното жилищно настаняване. Парламентът, консултиран по това предложение, прие изменения за засилване на социалното измерение.
Достойно и достъпно жилищно настаняванеДържавите членки следва да гарантират достъп до достойни, устойчиви и достъпни жилища, включително публични и социални, с целенасочена подкрепа срещу енергийната и транспортната бедност. Извеждането от жилище следва да бъде само крайна мярка, а за бездомните се препоръчва подходът „жилище първо“.
Социален диалог и колективно договарянеДържавите членки следва да транспонират и прилагат директивата за адекватните минимални работни заплати и директивата за прозрачността на възнагражденията и да изготвят планове за действие за насърчаване на колективното договаряне, когато директивата го изисква.
Пенсии и доходи от пенсияРеформите следва да гарантират адекватен доход от пенсия над прага на бедност, да намалят разликата в пенсиите между жените и мъжете, да осигурят равен достъп до допълнителни схеми за работещите на непълно работно време и на нетипични работни места и да насърчават прозрачността на пенсионните права.
Дългосрочни грижиДържавите членки следва да преодолеят недостатъците по отношение на адекватността и наличието на грижи, недостига на работна ръка, лошите условия на труд и неадекватното възнаграждение на полагащите грижи, да разработят модели на грижи, ориентирани към човека, и да гарантират социална закрила и пенсионни права за неполагащите възнаграждение лица, полагащи грижи.
Участие на ПарламентаПарламентът иска да бъде включен в определянето на интегрираните насоки на равнище Съюз на равна основа със Съвета, за да се засили демократичното вземане на решения.
Парламентът прие текста с 434 гласа „за“, 212 „против“ и 23 „въздържали се“.
Тези насоки, ако бъдат следвани от държавите членки, биха могли да подобрят достъпа до достъпно жилищно настаняване, да засилят правата на работниците чрез социалния диалог и колективното договаряне, да гарантират по-добри пенсии и качествени дългосрочни грижи. Те целят също да намалят бедността и неравенствата, включително между жените и мъжете. Тези ориентири обаче не създават пряко права, които гражданите могат да предявят; те насочват националните политики.
Парламентът одобри предложението на Комисията за насоките за заетостта, но го преработи: достоен и достъпен жилищен пазар, пенсии над прага на бедността, дългосрочни грижи, колективно договаряне и искане да бъде включен при равнопоставеност със Съвета. Гласуването е ясно (434 за, 212 против, 23 въздържали се), но тези насоки остават ориентири: те не създават никакво подлежащо на съдебна защита право и не струват нищо на тези, които ги пишат.
Една насока не е закон: тя ръководи препоръките за отделните държави от Европейския семестър, този годишен цикъл, в който Брюксел координира националните бюджети и политики. Парламентът вписва в нея нови социални амбиции, без да създава каквото и да е правно задължение за държавите членки и без да казва кой плаща. Това е структурната слабост на текста: той натрупва цели и оставя данъкоплатеца и предприемача пред сметката.
Жилищното настаняване е илюстрацията. Текстът изисква от държавите членки да гарантират достойно и достъпно жилище, включително публично и социално, и да превърнат извеждането в крайна мярка. По принцип защитата на семейство, застрашено от извеждане, е легитимна. Но социалното жилище не се появява от съображение: трябва да се строи, а строителството зависи от разрешителни, земя и разходи. Ако държавите натрупват норми и срокове, предлагането не следва и цената расте за всички, които не получават субсидирано място. Текстът не казва нито дума за тази верига.
Същата логика важи за пенсиите и грижите. Изискването на пенсионен доход над прага на бедността и на по-добри условия за полагащите грижи е похвално намерение. Но една разпределителна пенсионна система се крепи на равновесие между осигурените и получателите: обещаването на повече без промяна на възрастта за пенсиониране или на размера на осигурителните вноски означава прехвърляне на тежестта върху работещите и върху следващите поколения. Парламентът иска резултати без избор между приоритети, а изборът ще остане за националните правителства, единствените, които трябва да отчитат резултати.
Парламентът настоява да бъде включен при равнопоставеност със Съвета при определянето на интегрираните насоки. Искането е в съответствие с идеята, че избраните представители трябва да имат тежест върху насоките, които рамкират националните политики. Но то не променя договорите: в тази процедура на консултация Съветът решава с единодушие след становище на Парламента. Записването на желание в съображение не променя институционалното равновесие и гражданинът не печели от това никакъв нов контрол.
Гласуването изразява мнозинство от левицата и центъра по текст със социален характер. Групите, които внесоха тези изменения, няма да плащат наемите, осигурителните вноски или сроковете за разрешителни. Рискът е присъщ на всички декларации за намерения: да се показват права в необвързващ документ и след това да се остави на държавите членки да обясняват защо не могат да ги финансират. Подход, основан на субсидиарността, би направил обратното: всяка държава да определя своите социални приоритети, а Съюзът да се съсредоточи върху това, което прави по-добре от всеки друг: конкуренцията, вътрешния пазар и сигурността.
Остава една положителна точка: Комисията беше поставила акцент върху уменията, новите технологии и недостига на работна ръка и Парламентът не го заличи. Но основната част от текста добавя обещания, а не механизми. Полезна насока би казала как да се намали цената на труда, да се опрости наемането и да се ускорят разрешителните за строеж. Тази предпочита да изброява права.
Достъпно жилище не се създава със съображение, нито достойна пенсия с намерение.
Парламентът одобри предложението на Комисията за насоките за заетостта, но го преработи: достоен и достъпен жилищен пазар, пенсии над прага на бедността, дългосрочни грижи, колективно договаряне и искане да бъде включен при равнопоставеност със Съвета. Гласуването е ясно (434 за, 212 против, 23 въздържали се), но тези насоки остават ориентири: те не създават никакво подлежащо на съдебна защита право и не струват нищо на тези, които ги пишат.
Една насока не е закон: тя ръководи препоръките за отделните държави от Европейския семестър, този годишен цикъл, в който Брюксел координира националните бюджети и политики. Парламентът вписва в нея нови социални амбиции, без да създава каквото и да е правно задължение за държавите членки и без да казва кой плаща. Това е структурната слабост на текста: той натрупва цели и оставя данъкоплатеца и предприемача пред сметката.
Жилищното настаняване е илюстрацията. Текстът изисква от държавите членки да гарантират достойно и достъпно жилище, включително публично и социално, и да превърнат извеждането в крайна мярка. По принцип защитата на семейство, застрашено от извеждане, е легитимна. Но социалното жилище не се появява от съображение: трябва да се строи, а строителството зависи от разрешителни, земя и разходи. Ако държавите натрупват норми и срокове, предлагането не следва и цената расте за всички, които не получават субсидирано място. Текстът не казва нито дума за тази верига.
Същата логика важи за пенсиите и грижите. Изискването на пенсионен доход над прага на бедността и на по-добри условия за полагащите грижи е похвално намерение. Но една разпределителна пенсионна система се крепи на равновесие между осигурените и получателите: обещаването на повече без промяна на възрастта за пенсиониране или на размера на осигурителните вноски означава прехвърляне на тежестта върху работещите и върху следващите поколения. Парламентът иска резултати без избор между приоритети, а изборът ще остане за националните правителства, единствените, които трябва да отчитат резултати.
Парламентът настоява да бъде включен при равнопоставеност със Съвета при определянето на интегрираните насоки. Искането е в съответствие с идеята, че избраните представители трябва да имат тежест върху насоките, които рамкират националните политики. Но то не променя договорите: в тази процедура на консултация Съветът решава с единодушие след становище на Парламента. Записването на желание в съображение не променя институционалното равновесие и гражданинът не печели от това никакъв нов контрол.
Гласуването изразява мнозинство от левицата и центъра по текст със социален характер. Групите, които внесоха тези изменения, няма да плащат наемите, осигурителните вноски или сроковете за разрешителни. Рискът е присъщ на всички декларации за намерения: да се показват права в необвързващ документ и след това да се остави на държавите членки да обясняват защо не могат да ги финансират. Подход, основан на субсидиарността, би направил обратното: всяка държава да определя своите социални приоритети, а Съюзът да се съсредоточи върху това, което прави по-добре от всеки друг: конкуренцията, вътрешния пазар и сигурността.
Остава една положителна точка: Комисията беше поставила акцент върху уменията, новите технологии и недостига на работна ръка и Парламентът не го заличи. Но основната част от текста добавя обещания, а не механизми. Полезна насока би казала как да се намали цената на труда, да се опрости наемането и да се ускорят разрешителните за строеж. Тази предпочита да изброява права.
Достъпно жилище не се създава със съображение, нито достойна пенсия с намерение.
