Европейският парламент прие своята позиция относно програмата Pericles V, която финансира обучения и обмен за защита на еврото от фалшиви пари в периода 2028-2034 г. Бюджетът е определен на 7 811 000 евро по текущи цени (6 942 000 евро по цени от 2025 г.). Програмата е пренасочена към нововъзникващи заплахи като цифровото евро и изкуствения интелект, а Комисията ще трябва да отчита дейността си ежегодно.
Pericles е европейска програма, която съществува от 2002 г. и помага на полициите, митниците и централните банки на държавите от ЕС да си сътрудничат срещу фалшифицирането на еврото. Комисията предложи да я удължи след 2028 г. със същия обхват на действие. Парламентът гласува изменения за засилване на наблюдението и адаптиране на програмата към новите заплахи, по-специално изкуствения интелект и цифровото евро.
Бюджет от 7,8 милиона евроПрограмата ще разполага с 7 811 000 евро по текущи цени за периода 2028-2034 г. което представлява 6 942 000 евро по цени от 2025 г. Допълнителни вноски могат да идват от държавите членки, институциите на ЕС, трети държави или международни организации.
Отчитане на новите заплахиЦелта за защита на еврото от фалшиви пари вече изрично включва заплахите, свързани с цифровото евро, фалшифицирането с помощта на изкуствен интелект и техниките за заобикаляне на системите за откриване, както и инструментите за разследване, използващи изкуствен интелект.
Задължителни годишни докладиКомисията ще трябва да представя ежегодно доклад на Европейския парламент, Съвета и Европейската централна банка относно резултатите от програмата, с списък на финансираните действия, техните бюджети и участниците. Компетентната комисия на Парламента ще може да поиска устно представяне.
Разширен кръг експертиЕкспертите, допустими за действията за обучение и обмен, вече включват специалисти по цифрови валути и блокчейн, по киберсигурност, както и инженери по изкуствен интелект и машинно обучение.
Сътрудничество с трети държавиПрограмата ще насърчава изграждането на капацитет и обучението с органите на трети държави, където има центрове на фалшифициране, за да се защитава по-добре еврото извън Съюза.
Парламентът прие тази позиция с 629 гласа „за“, 7 „против“ и 31 „въздържал се“.
Тази програма не променя пряко ежедневието на гражданите, но помага на органите да се борят с фалшивите пари, което защитава доверието в еврото и предотвратява загуби за търговците и частните лица. Като се насочва към нови заплахи като изкуствения интелект и цифровото евро, ЕС се стреми да изпреварва фалшификаторите. Текстът все още трябва да бъде договорен с правителствата на държавите членки, преди да стане закон.
Европейският парламент прие своята позиция по програмата Перикъл V, която ще финансира от 2028 до 2034 г. обучението и сътрудничеството на полиции, митници и централни банки срещу фалшифицирането на пари. Бюджетът се увеличава от „неуточнен“ в предложението на Комисията до 7 811 000 евро по текущи цени (6 942 000 евро по цени от 2025 г.), а програмата е изрично пренасочена към нововъзникващите заплахи: цифровото евро, изкуствения интелект, даркнет. Гласуването е масово (629 „за“, 7 „против“, 31 „въздържал се“), но не бива да се бърка консенсус с ефективност: всяко похарчено евро трябва да бъде оправдано с измерим резултат, а не с бюджетна рутина.
Програмата Перикъл съществува от 2002 г. и е доказала своята полезност: през 2025 г. от обращение бяха изтеглени около 444 000 фалшиви евробанкноти, което е нисък дял спрямо общия обем на паричната маса, но банкнотите от 20 и 50 евро представляват 80 % от откритите случаи. Фалшифицирането остава транснационална престъпна дейност и сътрудничеството между националните органи е задължително. Бюджетът от 7,8 милиона евро за седем години е скромен в мащаба на ЕС и това е добре: става дума за финансиране на целеви обучения и обмен, а не за създаване на нова бюрокрация.
Парламентът правилно изисква подробни годишни доклади. Публичните средства трябва да бъдат проследими, а бенефициентите трябва да отчитат конкретни резултати: колко обучения, колко разбити престъпни мрежи, колко изземвания. Без тази отчетност програмата рискува да се превърне в постоянна субсидия без строга оценка. Новият годишен доклад пред Парламента, Съвета и ЕЦБ е крачка в правилната посока, при условие че Комисията не се ограничава до административни списъци.
Либералната алтернатива би била подновяването на програмата да бъде обвързано с независима оценка на постигнатите резултати, с клауза за преразглеждане през 2031 г. Парламентът предпочете седемгодишно удължаване с годишен мониторинг: това е по-добре от нищо, но създава бюджетна инерция.
Изкуственият интелект преобразява фалшифицирането: генеративни инструменти могат да създават изображения на банкноти, а техниките за машинно обучение позволяват заобикаляне на системите за откриване. Парламентът правилно включва тези измерения в целта на програмата и разширява кръга на допустимите експерти със специалисти по блокчейн, киберсигурност и ИИ. Но не бива да се заблуждаваме: технологията не заменя полицейското сътрудничество на терен. Обученията и обменът на добри практики остават сърцето на програмата.
Цифровото евро, което все още се подготвя, може да се превърне в мишена. Програмата трябва да предвижда тези рискове, но без да отстъпва на изкушението да финансира скъпоструващи технологични проекти. Приоритет трябва да остане защитата на паричните средства, които са единственото универсално достъпно платежно средство и инструмент за устойчивост при срив на електронните системи. Парламентът правилно го припомни в своите съображения, дори те да нямат задължителна сила.
Сътрудничеството с трети държави също се засилва, по-специално за идентифицираните извън Съюза огнища на фалшифициране. Това е необходимост: фалшивите пари, произведени в чужбина, могат да залеят европейския пазар. Но придобиването на оборудване за органите на трети държави трябва да бъде съпроводено с обучения, както предвижда текстът. В противен случай публичните средства финансират техника, която не служи за нищо.
Скромният бюджет не освобождава от изискване за резултат: всяко евро трябва да купува сигурност, а не документация.
Европейският парламент прие своята позиция по програмата Перикъл V, която ще финансира от 2028 до 2034 г. обучението и сътрудничеството на полиции, митници и централни банки срещу фалшифицирането на пари. Бюджетът се увеличава от „неуточнен“ в предложението на Комисията до 7 811 000 евро по текущи цени (6 942 000 евро по цени от 2025 г.), а програмата е изрично пренасочена към нововъзникващите заплахи: цифровото евро, изкуствения интелект, даркнет. Гласуването е масово (629 „за“, 7 „против“, 31 „въздържал се“), но не бива да се бърка консенсус с ефективност: всяко похарчено евро трябва да бъде оправдано с измерим резултат, а не с бюджетна рутина.
Програмата Перикъл съществува от 2002 г. и е доказала своята полезност: през 2025 г. от обращение бяха изтеглени около 444 000 фалшиви евробанкноти, което е нисък дял спрямо общия обем на паричната маса, но банкнотите от 20 и 50 евро представляват 80 % от откритите случаи. Фалшифицирането остава транснационална престъпна дейност и сътрудничеството между националните органи е задължително. Бюджетът от 7,8 милиона евро за седем години е скромен в мащаба на ЕС и това е добре: става дума за финансиране на целеви обучения и обмен, а не за създаване на нова бюрокрация.
Парламентът правилно изисква подробни годишни доклади. Публичните средства трябва да бъдат проследими, а бенефициентите трябва да отчитат конкретни резултати: колко обучения, колко разбити престъпни мрежи, колко изземвания. Без тази отчетност програмата рискува да се превърне в постоянна субсидия без строга оценка. Новият годишен доклад пред Парламента, Съвета и ЕЦБ е крачка в правилната посока, при условие че Комисията не се ограничава до административни списъци.
Либералната алтернатива би била подновяването на програмата да бъде обвързано с независима оценка на постигнатите резултати, с клауза за преразглеждане през 2031 г. Парламентът предпочете седемгодишно удължаване с годишен мониторинг: това е по-добре от нищо, но създава бюджетна инерция.
Изкуственият интелект преобразява фалшифицирането: генеративни инструменти могат да създават изображения на банкноти, а техниките за машинно обучение позволяват заобикаляне на системите за откриване. Парламентът правилно включва тези измерения в целта на програмата и разширява кръга на допустимите експерти със специалисти по блокчейн, киберсигурност и ИИ. Но не бива да се заблуждаваме: технологията не заменя полицейското сътрудничество на терен. Обученията и обменът на добри практики остават сърцето на програмата.
Цифровото евро, което все още се подготвя, може да се превърне в мишена. Програмата трябва да предвижда тези рискове, но без да отстъпва на изкушението да финансира скъпоструващи технологични проекти. Приоритет трябва да остане защитата на паричните средства, които са единственото универсално достъпно платежно средство и инструмент за устойчивост при срив на електронните системи. Парламентът правилно го припомни в своите съображения, дори те да нямат задължителна сила.
Сътрудничеството с трети държави също се засилва, по-специално за идентифицираните извън Съюза огнища на фалшифициране. Това е необходимост: фалшивите пари, произведени в чужбина, могат да залеят европейския пазар. Но придобиването на оборудване за органите на трети държави трябва да бъде съпроводено с обучения, както предвижда текстът. В противен случай публичните средства финансират техника, която не служи за нищо.
Скромният бюджет не освобождава от изискване за резултат: всяко евро трябва да купува сигурност, а не документация.
