Европейският парламент прие изменения, които отлагат за 5 февруари 2030 г. за експлоатираните активи и за 5 август 2031 г. за неексплоатираните активи задълженията за деклариране на мерките за метан на ниво обекти, първоначално предвидени в Регламент (ЕС) 2024/1787. Той също така определи 31 май 2031 г. за доказването на равностойност за вносителите и за декларирането на интензитета на метан. За трети държави, спрямо които се прилагат ограничителни мерки на ЕС, той напротив ускори някои срокове до 2028 г. и 2030 г. Текстът е позиция на Парламента на първо четене; сега той трябва да бъде договорен с правителствата на ЕС.
Регламент (ЕС) 2024/1787 урежда мониторинга, декларирането и проверката на емисиите на метан в енергийния сектор. Комисията беше предложила отлагане на някои от тези задължения. Парламентът измени това предложение, като определи нови дати за операторите и вносителите, като същевременно добави по-строг режим за доставките от държави под санкции на ЕС.
Деклариране на мерките на ниво обектиОператорите и предприятията от ЕС трябва да представят доклад за количествено определяне на емисиите на метан на ниво източници, допълнен с измервания на ниво обекти, за експлоатираните активи най-късно до 5 февруари 2030 г. а след това ежегодно преди 31 май. За неексплоатираните недекларирани активи срокът е определен на 5 август 2031 г. а след това ежегодно преди 31 май.
Равностойност за вносителитеНай-късно до 31 май 2031 г. а след това ежегодно, вносителите трябва да докажат, че за договорите, сключени или подновени от 4 август 2024 г. внасяните петрол, газ или въглища произхождат единствено от производители, прилагащи мерки за мониторинг, деклариране и проверка, равностойни на предвидените в регламента. Те трябва също да информират органите за резултатите от усилията си за предходната година.
Интензитет на метан на гориватаПроизводителите от ЕС и вносителите трябва да декларират интензитета на метан на петрола, газа и въглищата, пуснати на пазара на ЕС, най-късно до 5 август 2031 г. а след това ежегодно преди 31 май, за договорите, сключени или подновени от 4 август 2024 г. За по-ранните договори те трябва да положат всички разумни усилия и да отчитат ежегодно тези усилия от 5 август 2031 г.
Ускорени срокове за страните под санкцииЗа петрола, газа и въглищата с произход или изнасяни от трети държави, спрямо които се прилагат ограничителни мерки на ЕС (забраняващи или ограничаващи вноса им), задълженията за равностойност за вносителите се прилагат от 31 май 2028 г. декларирането на интензитета на метан от 5 август 2028 г. а допълнителните задължения от 5 август 2030 г. Вносителите трябва да посочват отделно засегнатите обеми, включително при смесените товари.
Доклад на КомисиятаКомисията трябва да представи на Европейския парламент и на Съвета най-късно до 1 юли 2029 г. доклад за прилагането на членове 27 до 29, обхващащ по-специално режимите на санкции, акредитацията на проверяващите и сигурността на доставките. Тя ще може да предложи изменения в случай на продължаващи трудности.
Парламентът прие текста с 341 гласа за, 225 против и 6 въздържали се (електронно гласуване с поименно извикване).
За гражданите на ЕС това гласуване означава, че предприятията от енергийния сектор и вносителите на петрол, газ и въглища разполагат с повече време, до 2030 г. или 2031 г. за да се съобразят със задълженията за деклариране на емисиите на метан. За сметка на това вносът от държави под санкции на ЕС ще бъде подложен на тези задължения по-рано, като за някои от 2028 г. Текстът все още не е окончателен: той трябва да бъде договорен с държавите членки, преди да стане закон.
Европейският парламент прие позиция на първо четене, която отлага задълженията за деклариране на емисиите на метан до 2030 г. и 2031 г. като същевременно налага по-ранни срокове, още от 2028 г. за вноса от държави под ограничителни мерки на ЕС. Компромис, който съчетава гъвкавост за операторите и геополитическа твърдост, но оставя непокътната административната тежест, срещу която протестират предприятията.
Отлагането на задълженията за деклариране на ниво обекти, на 5 февруари 2030 г. за експлоатирани активи и на 5 август 2031 г. за неексплоатирани активи, дава на операторите отсрочка от няколко години. Това е мълчаливо признание, че първоначалните срокове бяха неизпълними. Но механизмът остава непроменен: всеки обект ще трябва да изготви количествена оценка на ниво източници, допълнена с измервания на ниво обект, и да представи доклада за проверка от акредитиран проверител. Разходите за съответствие не се отлагат, те просто се отместват във времето.
За малко или средно предприятие в сектора това означава да продължи да влага редки ресурси в упражнение по докладване, чиято реална климатична полза тепърва предстои да бъде доказана. Отлагането не премахва нито едно съществено задължение, то отмества разхода. Истинското опростяване би се състояло в премахване на дублирането между деклариране на ниво източници и измервания на ниво обекти или в освобождаване на малките оператори. Текстът не прави това.
Добавянето на член 29а, който изтегля сроковете на 2028 г. за вноса на петрол, газ и въглища от държави под ограничителни мерки, е в съответствие с целта да не се заобикалят санкциите. Би било абсурдно руски или ирански продукти да се ползват от допълнителен срок, предоставен по съображения за сигурност на доставките. Парламентът правилно затваря тази врата.
Но механизмът създава нова категория продукти, с отделни дати, индикативен списък на държавите, който трябва да се поддържа актуален, и задължение за вносителите да изолират засегнатите обеми, включително в смесени пратки. За предприятията това означава въвеждане на допълнителна проследимост, държава по държава, договор по договор. Комисията ще трябва да публикува списък, но той ще бъде индикативен: операторите сами ще трябва да проверяват дали дадена държава е включена, с риск да сгрешат. Цената на правната сигурност пада върху тях.
Докладът на Комисията към 1 юли 2029 г. е нещо добро: той ще позволи да се оцени дали националните режими на санкции се прилагат и дали акредитацията на проверителите върви по план. Но той идва след сроковете от 2028 г. което ограничава способността му да коригира проблемите навреме.
Отлагането не премахва тежестта, то я отмества във времето. А за държавите под санкции Парламентът изтегля срока, без да опростява документацията.
Европейският парламент прие позиция на първо четене, която отлага задълженията за деклариране на емисиите на метан до 2030 г. и 2031 г. като същевременно налага по-ранни срокове, още от 2028 г. за вноса от държави под ограничителни мерки на ЕС. Компромис, който съчетава гъвкавост за операторите и геополитическа твърдост, но оставя непокътната административната тежест, срещу която протестират предприятията.
Отлагането на задълженията за деклариране на ниво обекти, на 5 февруари 2030 г. за експлоатирани активи и на 5 август 2031 г. за неексплоатирани активи, дава на операторите отсрочка от няколко години. Това е мълчаливо признание, че първоначалните срокове бяха неизпълними. Но механизмът остава непроменен: всеки обект ще трябва да изготви количествена оценка на ниво източници, допълнена с измервания на ниво обект, и да представи доклада за проверка от акредитиран проверител. Разходите за съответствие не се отлагат, те просто се отместват във времето.
За малко или средно предприятие в сектора това означава да продължи да влага редки ресурси в упражнение по докладване, чиято реална климатична полза тепърва предстои да бъде доказана. Отлагането не премахва нито едно съществено задължение, то отмества разхода. Истинското опростяване би се състояло в премахване на дублирането между деклариране на ниво източници и измервания на ниво обекти или в освобождаване на малките оператори. Текстът не прави това.
Добавянето на член 29а, който изтегля сроковете на 2028 г. за вноса на петрол, газ и въглища от държави под ограничителни мерки, е в съответствие с целта да не се заобикалят санкциите. Би било абсурдно руски или ирански продукти да се ползват от допълнителен срок, предоставен по съображения за сигурност на доставките. Парламентът правилно затваря тази врата.
Но механизмът създава нова категория продукти, с отделни дати, индикативен списък на държавите, който трябва да се поддържа актуален, и задължение за вносителите да изолират засегнатите обеми, включително в смесени пратки. За предприятията това означава въвеждане на допълнителна проследимост, държава по държава, договор по договор. Комисията ще трябва да публикува списък, но той ще бъде индикативен: операторите сами ще трябва да проверяват дали дадена държава е включена, с риск да сгрешат. Цената на правната сигурност пада върху тях.
Докладът на Комисията към 1 юли 2029 г. е нещо добро: той ще позволи да се оцени дали националните режими на санкции се прилагат и дали акредитацията на проверителите върви по план. Но той идва след сроковете от 2028 г. което ограничава способността му да коригира проблемите навреме.
Отлагането не премахва тежестта, то я отмества във времето. А за държавите под санкции Парламентът изтегля срока, без да опростява документацията.
