Европейският парламент прие резолюция, с която призовава Комисията да определи до 2027 г. цели за разгръщането на високоскоростни влакове и цел за прехвърляне на превозите към железопътния транспорт до 2040 г. след пълна оценка на въздействието. Той настоява също за специално финансиране в бюджета за 2028-2034 г. и за мрежа, която обслужва средните градове и периферните региони. Текстът не е закон: той изразява политическата позиция на Парламента.
През 2025 г. Комисията представи съобщение относно европейска високоскоростна железопътна мрежа, без задължителни цели или точен график. Парламентът измени този подход, като поиска цифрови цели и специална финансова рамка. Приетата резолюция няма законодателна сила: тя приканва Комисията да предприеме действия.
Цели за разгръщане и за прехвърляне на превозитеКомисията следва да определи до 2027 г. и след пълна оценка на въздействието цели за разгръщането на високоскоростни влакове в Съюза, както и цел за прехвърляне на превозите към железопътния транспорт до 2040 г.
Специално финансиране в бюджета за 2028-2034 г.Парламентът иска многогодишната финансова рамка за 2028-2034 г. да предвижда адекватно и специално финансиране за развитието на високоскоростната мрежа, с амбициозен Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) и използване на средствата на Съюза и гаранциите на Европейската инвестиционна банка.
Обслужване на средните градове и периферните региониМрежата следва да обхваща всички големи градски възли, включително средните по размер градове и периферните територии. Комисията се приканва да картографира непокритите зони и липсващите трансгранични връзки, с приоритети и график.
Скорости от 250 km/h, амбиция за 350 km/hПарламентът подкрепя конкурентоспособни коридори, осигуряващи максимална скорост от най-малко 250 km/h, с амбиция за достигане на 350 km/h, при условие че бъдат извършени независими анализи на разходите и ползите, отчитащи географията, климата, търсенето и териториалното сближаване.
Интермодални гари и велосипеди на бордаВисокоскоростните гари следва да бъдат интегрирани интермодални платформи, свързани с конвенционалния железопътен транспорт, регионалния обществен транспорт и, когато е приложимо, с летищата и товарните терминали. Във високоскоростните влакове следва да се предвиди подходящ капацитет за превоз на велосипеди.
Резолюцията беше приета с 558 гласа за, 23 против и 73 въздържали се.
За пътниците Парламентът иска високоскоростният влак да стане по-конкурентоспособна алтернатива, с цели за прехвърляне на превозите и гари, по-добре свързани с другите видове транспорт. Периферните региони и средните градове следва да бъдат по-добре отчитани при планирането. Железопътните предприятия биха могли да се възползват от по-ясна рамка за инвестиции и оперативна съвместимост. Тези искания обаче все още не създават правни задължения: Комисията ще трябва да реши какви последващи действия да предприеме.
Европейският парламент иска от Комисията да определи до 2027 г. цели за разгръщане на високоскоростния влак и цел за прехвърляне на трафик към железопътния транспорт до 2040 г. Резолюция, приета с 558 гласа срещу 23, но тя не създава никакво правно задължение: тя изразява политическа позиция. Рискът би бил да се обърка заявената амбиция с финансирането и решенията, които се вземат другаде.
Резолюцията, приета на 20 октомври 2026 г. не е закон. Тя приканва Комисията да определи цели до 2027 г. и да предвиди специално финансиране в следващия бюджет 2028-2034 г. Но политическата цел не ангажира никого: нито държавите членки, нито операторите, нито данъкоплатците. Механизмът е прост: докато целите не са задължителни, всяко правителство може да ги пренебрегне без разходи, а трансграничните проекти остават блокирани от същите пречки.
Парламентът иска амбициозен Механизъм за свързване на Европа и гаранции от ЕИБ. Но публичните пари не създават релси с указ. Европейските фондове финансират проучвания и участъци, но решението за инвестиране принадлежи на държавите и на предприятията. Без реформа на процедурите за разрешаване сроковете остават дълги, а разходите растат. Споменава се опростяване, но то е обвързано със спазването на екологичните норми и на участието на обществеността, което може да удължи графиците.
Текстът подкрепя скорости от 250 км/ч, с амбиция за 350 км/ч, но само след анализи разходи-ползи. Това е похвална предпазливост. Всяко допълнително проучване обаче забавя решението. За инвеститора несигурността относно целевата скорост означава отложени технологични избори и допълнителни разходи. Истинският въпрос не е максималната скорост, а сигурността, че участъкът ще бъде построен и рентабилен.
Инвестиционният дефицит се оценява на 345 милиарда евро. Парламентът не казва кой ще го финансира. Той иска специален бюджет, но рамката 2028-2034 г. още не е приета. Държавите членки от своя страна правят избор между собствените си инфраструктури и вноската си в бюджета на Съюза. Без бюджетна дисциплина изкушението е да се обещават линии без финансиране и след това тежестта да се прехвърли върху бъдещите поколения. Либералният подход би изисквал всеки проект да се оценява по рентабилността си и бенефициентите (оператори, региони) да поемат част от разходите.
Текстът настоява за обслужване на средните градове и периферните региони. Това е законна цел за сближаване. Но трябва да е ясно: високоскоростна линия до град с 50 000 жители струва скъпо и привлича малко трафик. Рискът е да се умножат спирките и да се забавят рентабилните връзки. Субсидиарността би изисквала регионите сами да решат дали предпочитат бърза връзка към голям център, или модернизирана конвенционална линия. Парламентът иска картографиране, което е полезно, но не и право на високоскоростен транспорт за всяка територия.
Резолюция, която определя цели, без да обвързва финансирането, не е железопътна политика, а благо пожелание.
Европейският парламент иска от Комисията да определи до 2027 г. цели за разгръщане на високоскоростния влак и цел за прехвърляне на трафик към железопътния транспорт до 2040 г. Резолюция, приета с 558 гласа срещу 23, но тя не създава никакво правно задължение: тя изразява политическа позиция. Рискът би бил да се обърка заявената амбиция с финансирането и решенията, които се вземат другаде.
Резолюцията, приета на 20 октомври 2026 г. не е закон. Тя приканва Комисията да определи цели до 2027 г. и да предвиди специално финансиране в следващия бюджет 2028-2034 г. Но политическата цел не ангажира никого: нито държавите членки, нито операторите, нито данъкоплатците. Механизмът е прост: докато целите не са задължителни, всяко правителство може да ги пренебрегне без разходи, а трансграничните проекти остават блокирани от същите пречки.
Парламентът иска амбициозен Механизъм за свързване на Европа и гаранции от ЕИБ. Но публичните пари не създават релси с указ. Европейските фондове финансират проучвания и участъци, но решението за инвестиране принадлежи на държавите и на предприятията. Без реформа на процедурите за разрешаване сроковете остават дълги, а разходите растат. Споменава се опростяване, но то е обвързано със спазването на екологичните норми и на участието на обществеността, което може да удължи графиците.
Текстът подкрепя скорости от 250 км/ч, с амбиция за 350 км/ч, но само след анализи разходи-ползи. Това е похвална предпазливост. Всяко допълнително проучване обаче забавя решението. За инвеститора несигурността относно целевата скорост означава отложени технологични избори и допълнителни разходи. Истинският въпрос не е максималната скорост, а сигурността, че участъкът ще бъде построен и рентабилен.
Инвестиционният дефицит се оценява на 345 милиарда евро. Парламентът не казва кой ще го финансира. Той иска специален бюджет, но рамката 2028-2034 г. още не е приета. Държавите членки от своя страна правят избор между собствените си инфраструктури и вноската си в бюджета на Съюза. Без бюджетна дисциплина изкушението е да се обещават линии без финансиране и след това тежестта да се прехвърли върху бъдещите поколения. Либералният подход би изисквал всеки проект да се оценява по рентабилността си и бенефициентите (оператори, региони) да поемат част от разходите.
Текстът настоява за обслужване на средните градове и периферните региони. Това е законна цел за сближаване. Но трябва да е ясно: високоскоростна линия до град с 50 000 жители струва скъпо и привлича малко трафик. Рискът е да се умножат спирките и да се забавят рентабилните връзки. Субсидиарността би изисквала регионите сами да решат дали предпочитат бърза връзка към голям център, или модернизирана конвенционална линия. Парламентът иска картографиране, което е полезно, но не и право на високоскоростен транспорт за всяка територия.
Резолюция, която определя цели, без да обвързва финансирането, не е железопътна политика, а благо пожелание.
