Европейският парламент прие резолюция, която призовава страните по света да намалят емисиите си на парникови газове с 43 процента до 2030 г. и с 60 процента до 2035 г. спрямо 2019 г. и да се откажат от изкопаемите горива. Текстът призовава също Турция да позволи на Кипър да участва пълноценно в подготовката на COP31. Парламентът иска да бъде включен в делегацията на Европейския съюз на конференцията. Това не е закон: Парламентът изразява позицията си преди климатичната конференция през ноември 2026 г. в Анталия.
Конференцията на ООН по климата през 2026 г. (COP31) ще се проведе в Анталия, Турция. Европейският парламент прие резолюция, за да определи своите приоритети преди този срок. Текстът се основава на научните доклади и на ангажиментите, поети на предишните конференции, по-специално в Дубай през 2023 г. и в Белен през 2025 г. Той критикува също оттеглянето на Съединените щати от Парижкото споразумение и решението на Турция да изключи Кипър от подготвителните срещи.
Намаляване на глобалните емисииПарламентът изисква намаления от 43 процента до 2030 г. и от 60 процента до 2035 г. спрямо равнищата от 2019 г. за да се постигне въглеродна неутралност до 2050 г. Той призовава всички страни да представят или актуализират своите климатични планове за 2035 г. без забавяне.
Отказ от изкопаемите гориваТой настоява за договор за неразпространение на изкопаемите горива и за планове със срокове за премахване на субсидиите и производството на изкопаеми горива. Той иска от Европейската комисия външна стратегия за подкрепа на този отказ на глобално равнище.
Ускоряване на изпълнениетоПарламентът подкрепя създаването на глобален ускорител за изпълнение, механизъм за подпомагане на страните при прилагането на техните климатични ангажименти, и иска той да бъде напълно оперативен преди следващия глобален преглед.
Гарантиране на участието на КипърТой осъжда изключването на Кипър от подготвителните срещи на COP31 от Турция и иска Кипър да може да участва пълноценно, равноправно и безпрепятствено във всички дейности на конференцията.
Включване на Парламента в делегациятаПарламентът счита, че трябва да бъде част от делегацията на Европейския съюз на COP31, да бъде поканен на координационните срещи на Съюза и да има достъп до подготвителните документи своевременно.
Резолюцията беше приета с 448 гласа за, 56 против и 51 въздържали се при електронно поименно гласуване.
Тази резолюция не създава правни задължения за гражданите или предприятията. Тя служи като политически мандат на Европейския парламент в международните преговори по климата. Ако защитаваните позиции бъдат включени в международно споразумение, те биха могли да повлияят на климатичните и енергийните политики на Европейския съюз в бъдеще, но все още не е решена никаква конкретна мярка.
Резолюцията не е закон и тази не създава никакво задължение за нито един гражданин или нито едно предприятие. Но тя казва нещо точно: с 448 гласа срещу 56 Европейският парламент иска от света да намали емисиите си с 43 процента до 2030 г. и с 60 процента до 2035 г. спрямо 2019 г. като същевременно призовава Съюза за планирано излизане от изкопаемите горива и за външна стратегия, с която да го наложи и другаде. Жестът е последователен в амбицията си и крехък в механизма си: той определя целта, не пътя, и най-вече не цената.
Парламентът не се задоволява да насърчава: той приканва Съюза да определи график, цели и стратегия за излизане от изкопаемите горива, обхващаща цялата икономика, и иска от Комисията данни за очаквания спад на търсенето и на вноса. Логиката е на сигнал, изпратен към производителите: ако Европа обяви, че ще потребява по-малко, инвестициите се изместват още преди първия спестен тон.
Проблемът е, че този сигнал се плаща първо тук. Текстът сам признава, че националните субсидии за изкопаеми горива са нараснали с 18 процента между 2021 и 2024 г. под натиска на енергийните цени след руската инвазия. С други думи, държавите смекчиха енергийната сметка на домакинствата и предприятията именно с инструмента, който резолюцията иска да премахне. Да премахнеш субсидия означава да прехвърлиш разход: въпросът не е дали е желателно, а кой го понася и кога.
За 43 и 60 процента никой в този текст не казва кой трябва да ги достигне пръв и с какви пари. Цитираният обобщаващ доклад показва, че подадените планове, включително условните елементи, биха довели само до спад от 19 до 24 процента през 2035 г. Следователно разликата е реална. Но установена разлика не се запълва с резолюция: тя се запълва с национални решения за енергетиката, разрешителните и мрежите, там където правителствата отговарят пред своите избиратели.
Най-солидната част от текста не е климатична. Осъждайки изключването на Кипър от подготвителните срещи от Турция, Парламентът поставя просто правило: да приемеш конференция на Обединените нации означава да приемеш всички държави страни, без политическо подбиране. Държава, която иска престижа на трибуната, трябва да приеме и задълженията й.
Искането относно механизмите за уреждане на спорове между инвеститори и държави заслужава повече от учтивото мълчание, с което се посреща. Тези клаузи, присъстващи в над 2500 договора, позволяват на мултинационална компания да съди държава пред частен арбитражен съд заради екологично решение. Премахването им от съществуващите договори и отказът да се включват в новите е истинска либерална реформа: тя прави закона приложим за всички, включително за държавите, вместо да създава паралелно право за онези, които могат да си го позволят.
Остава методът. Парламентът иска от Съюза да мобилизира група държави на COP31, за да окаже тежест върху тази реформа, и настоява за външна стратегия към страните производителки. Това е правилният рефлекс: да убеждаваш, вместо да нареждаш. Подход, основан на субсидиарността, би отишъл по-далеч в тази посока, като остави всяка държава членка да реши своя енергиен микс и своето темпо, и съсредоточи европейското усилие върху това, което тя прави по-добре сама: мрежите, изследванията, отварянето на пазарите и общия глас пред големите емитенти.
Може да се гласува световна цел; не се гласува съгласието на онези, които трябва да я финансират.
Резолюцията не е закон и тази не създава никакво задължение за нито един гражданин или нито едно предприятие. Но тя казва нещо точно: с 448 гласа срещу 56 Европейският парламент иска от света да намали емисиите си с 43 процента до 2030 г. и с 60 процента до 2035 г. спрямо 2019 г. като същевременно призовава Съюза за планирано излизане от изкопаемите горива и за външна стратегия, с която да го наложи и другаде. Жестът е последователен в амбицията си и крехък в механизма си: той определя целта, не пътя, и най-вече не цената.
Парламентът не се задоволява да насърчава: той приканва Съюза да определи график, цели и стратегия за излизане от изкопаемите горива, обхващаща цялата икономика, и иска от Комисията данни за очаквания спад на търсенето и на вноса. Логиката е на сигнал, изпратен към производителите: ако Европа обяви, че ще потребява по-малко, инвестициите се изместват още преди първия спестен тон.
Проблемът е, че този сигнал се плаща първо тук. Текстът сам признава, че националните субсидии за изкопаеми горива са нараснали с 18 процента между 2021 и 2024 г. под натиска на енергийните цени след руската инвазия. С други думи, държавите смекчиха енергийната сметка на домакинствата и предприятията именно с инструмента, който резолюцията иска да премахне. Да премахнеш субсидия означава да прехвърлиш разход: въпросът не е дали е желателно, а кой го понася и кога.
За 43 и 60 процента никой в този текст не казва кой трябва да ги достигне пръв и с какви пари. Цитираният обобщаващ доклад показва, че подадените планове, включително условните елементи, биха довели само до спад от 19 до 24 процента през 2035 г. Следователно разликата е реална. Но установена разлика не се запълва с резолюция: тя се запълва с национални решения за енергетиката, разрешителните и мрежите, там където правителствата отговарят пред своите избиратели.
Най-солидната част от текста не е климатична. Осъждайки изключването на Кипър от подготвителните срещи от Турция, Парламентът поставя просто правило: да приемеш конференция на Обединените нации означава да приемеш всички държави страни, без политическо подбиране. Държава, която иска престижа на трибуната, трябва да приеме и задълженията й.
Искането относно механизмите за уреждане на спорове между инвеститори и държави заслужава повече от учтивото мълчание, с което се посреща. Тези клаузи, присъстващи в над 2500 договора, позволяват на мултинационална компания да съди държава пред частен арбитражен съд заради екологично решение. Премахването им от съществуващите договори и отказът да се включват в новите е истинска либерална реформа: тя прави закона приложим за всички, включително за държавите, вместо да създава паралелно право за онези, които могат да си го позволят.
Остава методът. Парламентът иска от Съюза да мобилизира група държави на COP31, за да окаже тежест върху тази реформа, и настоява за външна стратегия към страните производителки. Това е правилният рефлекс: да убеждаваш, вместо да нареждаш. Подход, основан на субсидиарността, би отишъл по-далеч в тази посока, като остави всяка държава членка да реши своя енергиен микс и своето темпо, и съсредоточи европейското усилие върху това, което тя прави по-добре сама: мрежите, изследванията, отварянето на пазарите и общия глас пред големите емитенти.
Може да се гласува световна цел; не се гласува съгласието на онези, които трябва да я финансират.
