Европейският парламент гласува спиране на задължението за микропредприятията и малките предприятия, установени в Съюза, да определят представител, отговорен за разширената отговорност на производителя (РОП, отговорността за финансиране на събирането и рециклирането на отпадъците от техните продукти). Това спиране обхваща три европейски текста относно отпадъците, електрическото и електронното оборудване и пластмасите за еднократна употреба и е в сила до 1 януари 2035 г. или до влизането в приложение на бъдещ общ европейски закон за РОП, ако тази дата е по-близка. Парламентът измени предложението на Комисията, като ограничи спирането само до микропредприятията и малките предприятия и добави гаранция срещу преструктурирания, целящи да се възползват от него.
Днес микропредприятие или малко предприятие, което продава продуктите си в друга държава от Съюза, често трябва да определи там представител, за да изпълни задълженията си по разширената отговорност на производителя. Тези процедури се считат за непропорционални за малките структури, които продават в чужбина. Комисията беше предложила директива за временно спиране в очакване на цялостна реформа на режима на РОП, която планира да представи през 2026 г.
Спиране до 1 януари 2035 г.Задължението за определяне на представител се спира за микропредприятията и малките предприятия, установени в Съюза, до 1 януари 2035 г. или до датата на прилагане на бъдещ европейски закон, установяващ обща рамка за разширената отговорност на производителя, като по-близката дата има предимство.
Три режима за отпадъциСпирането се отнася до правилата за определяне на представител, предвидени за отпадъците като цяло, за отпадъците от електрическо и електронно оборудване и за пластмасите за еднократна употреба.
Само микропредприятия и малки предприятияСредните и големите предприятия остават задължени да определят представител. Микропредприятията и малките предприятия все още могат да определят такъв, ако желаят, и вече сключените споразумения могат да бъдат запазени.
Другите задължения по РОП оставатСпирането не освобождава производителите от другите им задължения: регистрация, деклариране, плащане на финансови вноски, предоставяне на гаранции, участие в системи за РОП и задължения за предотвратяване, събиране, повторна употреба и рециклиране на отпадъците.
Предпазна мярка срещу преструктуриранияДържавите членки трябва да гарантират, че спирането не е в полза на производители, които разделят или преструктурират дейността си единствено с цел да се възползват от него.
Текстът беше приет с 612 гласа за, 15 против и 41 въздържали се.
Ако ръководите микропредприятие или малко предприятие, което продава текстил, електрически уреди или продукти от пластмаса за еднократна употреба в други държави от Съюза, вече няма да сте задължени да определяте представител за разширената отговорност на производителя най-късно до 1 януари 2035 г. Това намалява процедурите и административните разходи. От друга страна, все още трябва да се регистрирате, да декларирате обемите си, да плащате вноските си и да участвате в събирането и рециклирането. Средните и големите предприятия продължават да определят представител. Този текст е позицията на Парламента; той трябва да бъде договорен с правителствата на държавите членки, преди да стане закон.
Европейският парламент прие целенасочено спиране на задължението за определяне на оторизиран представител за разширената отговорност на производителя (РЕО, която задължава производителите да финансират събирането и рециклирането на своите продукти). От него се ползват само микропредприятията и малките предприятия, установени в Съюза, до 1 януари 2035 г. или до влизането в сила на бъдещ общ закон за РЕО. Средните и големите предприятия, както и производителите от трети държави, остават подчинени на задължението. Текстът беше приет с 612 гласа „за“, 15 „против“ и 41 „въздържал се“.
Комисията предлагаше да спре задължението за оторизиран представител за всички производители. Парламентът стесни обхвата: само микропредприятията и малките предприятия, установени в Съюза, по смисъла на препоръка 2003/361/ЕО, се освобождават от тази формалност. За малко предприятие, което продава текстил или електрически уреди в няколко държави, това е истинско облекчение: вече не е необходимо да определя представител във всяка държава членка, в която работи. Административните разходи намаляват и тежестта на доказването престава да пада върху него.
Но за останалите планината ражда мишка. Средните и големите предприятия продължават да носят това задължение, без да е ясно защо предприятие с 50 служители изведнъж би могло да поеме формалност, считана за непропорционална за предприятие с 10. Прагът създава ефект на скала: малко предприятие, което расте, изведнъж трябва да определя оторизиран представител във всяка държава, което обезкуражава растежа. Опростяването е трябвало да бъде съразмерно на реалната тежест, а не на размера на предприятието.
Парламентът добави гаранция срещу преструктуриране: държавите членки трябва да гарантират, че предприятията, които разделят дейността си, за да се ползват от спирането, нямат право на това. Това е разумна клауза, но тя създава нов източник на спорове и несигурност за предприятията, които се преструктурират законно. Текстът запазва и всички останали задължения по РЕО, което е последователно: спирането се отнася само до определянето на оторизиран представител, а не до екологичната отговорност.
За производителите от трети държави задължението се запазва, а държавите членки все още могат да изискват оторизиран представител за дистанционни продажби на текстил. Тази асиметрия се оправдава с трудности при контрола, но тя наказва малките чуждестранни производители, които искат да продават в Европа. Подход, основан на реалния риск, а не на националността, би бил по-либерален и по-ефективен.
Опростяване, което изключва средните предприятия и чуждестранните производители, не е опростяване, а привилегия.
Европейският парламент прие целенасочено спиране на задължението за определяне на оторизиран представител за разширената отговорност на производителя (РЕО, която задължава производителите да финансират събирането и рециклирането на своите продукти). От него се ползват само микропредприятията и малките предприятия, установени в Съюза, до 1 януари 2035 г. или до влизането в сила на бъдещ общ закон за РЕО. Средните и големите предприятия, както и производителите от трети държави, остават подчинени на задължението. Текстът беше приет с 612 гласа „за“, 15 „против“ и 41 „въздържал се“.
Комисията предлагаше да спре задължението за оторизиран представител за всички производители. Парламентът стесни обхвата: само микропредприятията и малките предприятия, установени в Съюза, по смисъла на препоръка 2003/361/ЕО, се освобождават от тази формалност. За малко предприятие, което продава текстил или електрически уреди в няколко държави, това е истинско облекчение: вече не е необходимо да определя представител във всяка държава членка, в която работи. Административните разходи намаляват и тежестта на доказването престава да пада върху него.
Но за останалите планината ражда мишка. Средните и големите предприятия продължават да носят това задължение, без да е ясно защо предприятие с 50 служители изведнъж би могло да поеме формалност, считана за непропорционална за предприятие с 10. Прагът създава ефект на скала: малко предприятие, което расте, изведнъж трябва да определя оторизиран представител във всяка държава, което обезкуражава растежа. Опростяването е трябвало да бъде съразмерно на реалната тежест, а не на размера на предприятието.
Парламентът добави гаранция срещу преструктуриране: държавите членки трябва да гарантират, че предприятията, които разделят дейността си, за да се ползват от спирането, нямат право на това. Това е разумна клауза, но тя създава нов източник на спорове и несигурност за предприятията, които се преструктурират законно. Текстът запазва и всички останали задължения по РЕО, което е последователно: спирането се отнася само до определянето на оторизиран представител, а не до екологичната отговорност.
За производителите от трети държави задължението се запазва, а държавите членки все още могат да изискват оторизиран представител за дистанционни продажби на текстил. Тази асиметрия се оправдава с трудности при контрола, но тя наказва малките чуждестранни производители, които искат да продават в Европа. Подход, основан на реалния риск, а не на националността, би бил по-либерален и по-ефективен.
Опростяване, което изключва средните предприятия и чуждестранните производители, не е опростяване, а привилегия.
