На 17 септември 2026 г. Европейският парламент прие резолюция, която приветства оценката на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), публикувана от Комисията, но изразява съжаление за липсата на ясен ангажимент за последващи действия, график и конкретни мерки. Той иска амбициозно, целенасочено и бързо преразглеждане на ОПОР, както и пакет от мерки за опростяване преди края на 2026 г. Текстът не е закон: той определя политическата позиция на Парламента и предвижда, че ако Комисията не представи конкретни законодателни предложения до края на 2026 г. Парламентът си запазва правото сам да започне законодателна инициатива.
ОПОР урежда от 2013 г. управлението на рибарството в Съюза: квоти, задължение за разтоварване на улова, подкрепа за флота и аквакултурите. На 30 април 2026 г. Комисията публикува оценка на тази рамка, която признава напредък, но и неизпълнени цели. Контекстът се е променил от 2013 г. (Brexit, пандемия, война в Украйна, поскъпване на енергията, натиск върху запасите) и Парламентът смята, че настоящата рамка трябва да бъде адаптирана. В резолюцията си той изброява областите за преразглеждане: задължение за разтоварване, капацитет за риболов, максимален устойчив улов, регионализация, контрол, организация на пазара, финансиране и аквакултури.
Изисквана от Комисията пътна картаПарламентът иска от Комисията да представи ясен план, посочващ необходимите мерки и правни актове, включително производното право, графика на процедурата и очакваното намаляване на административната тежест.
Пакет за опростяване преди края на 2026 г.Той изисква обявеният пакет от мерки за опростяване в сектора на рибарството и аквакултурите да бъде представен преди края на 2026 г. за да се намалят административните формалности, като същевременно се запазят целите за устойчивост.
Задължение за разтоварване: алтернативни инструментиОтчитайки практическите трудности, особено при смесения риболов, Парламентът приканва Комисията да предложи други инструменти за управление (изкуствен интелект, управление на квоти, резерви от квоти, затваряне в реално време, обмен между държавите членки и организациите на производители), като същевременно се запазят общите цели на задължението за разтоварване.
Капацитет за риболов: социален и безопасен тонажТой приканва Комисията да преразгледа рамката за капацитета за риболов, за да се вземе предвид социалният и безопасният тонаж, без да се увеличава капацитетът за улов на корабите и без да се допринася за свръхкапацитет, за да се позволи модернизация, подновяване и декарбонизация на флота.
Максимален устойчив улов и социално-икономически данниПарламентът иска прилагането на максималния устойчив улов да отчита спецификите на различните риболовни дейности, по-специално на смесения риболов, и социално-икономическите съображения да се вземат предвид наред с най-добрите научни становища.
Контрол и пазар: опростяване и по-добра информацияТой приканва Комисията да преразгледа и опрости прилагането на регламента за контрол на рибарството (декларации, цифрова проследимост, регистриране на улова, претегляне, електронно наблюдение) и да реши проблемите с цифровия сертификат CATCH. Той също така иска целенасочено преразглеждане на общата организация на пазарите, за да се засилят прозрачността, проследимостта и задължителното посочване на произхода.
Парламентът прие резолюцията с 368 гласа „за“, 172 „против“ и 69 „въздържал се“ при електронно поименно гласуване на 17 септември 2026 г.
За рибарите, производителите в аквакултурите и потребителите тази резолюция все още не променя правилата: тя определя позицията на Парламента и политическия натиск върху Комисията. На практика Парламентът иска трудностите при задължението за разтоварване да бъдат решени с по-гъвкави инструменти, модернизацията на флота да бъде улеснена без увеличаване на капацитета за улов, а правилата за контрол и етикетиране да бъдат опростени и изяснени. Ако Комисията не представи конкретни законодателни предложения до края на 2026 г. Парламентът си запазва правото да започне своя собствена законодателна инициатива, за да придвижи тези искания напред.
На 17 септември 2026 г. Европейският парламент прие резолюция, която приветства оценката на общата политика в областта на рибарството, но констатира, че Комисията не е представила нито ангажимент за последващи действия, нито график, нито конкретна реформа. Той изисква амбициозно и целенасочено преразглеждане, пакет за опростяване преди края на 2026 г. и си запазва правото сам да законодателства, ако не последва нищо.
На 30 април 2026 г. Комисията публикува оценка, която признава напредък в областта на околната среда и в същия документ признава неспособността да бъдат постигнати няколко цели на ОПОР. Тя спира дотук. Без законодателно предложение, без график, без реформа. За корабособственик, който трябва да реши тази зима дали да поднови кораб, или да се оттегли от дейността, оценка без последващи действия не струва нищо: цената на забавянето се плаща със замразени инвестиции и с поколения рибари, които не поемат щафетата.
Затова Парламентът изисква изрична пътна карта: какви правни актове, в какъв ред, с какво цифрово намаляване на административната тежест. Това е правилният метод, защото прави Комисията отговорна за спазването на график. Но пътната карта не е закон: докато текстовете не бъдат внесени, правилата остават тези от 2013 г. и посочените в резолюцията практически трудности продължават да се прилагат.
По отношение на задължението за разтоварване Парламентът не иска отказ: той констатира, че в смесените риболовни дейности задължението води до нежелани улови и до непропорционални социално-икономически последици, и изисква допълнителни инструменти за управление, резерви от квоти, затваряне в реално време, обмен между държавите членки и организациите на производители. Логиката е разумна: ограничението не се премахва, а на участниците се дават средствата да го прилагат, без да унищожават рентабилността си.
Същият подход и по отношение на риболовния капацитет. Настоящата рамка ограничава тонажа, което наказва безопасността на борда и декарбонизацията. Парламентът иска да се вземе предвид социалният и свързаният с безопасността тонаж, без да се увеличава уловият капацитет и без да се създава свръхкапацитет. Условието е задължително: без него преразглеждането би се превърнало в бял чек за свръхулов.
Остават контролът и пазарът. Парламентът иска да се опростят декларациите, цифровата проследимост, претеглянето и сертификатът CATCH, както и да се преразгледа общата организация на пазарите, за да се наложат произход и равностойни стандарти за вноса. По този въпрос съгласуваността с целта за конкурентоспособност е реална: европейски рибар, който спазва строги правила, не може да се изправя срещу вносни продукти, които не подлежат на никакви.
Резолюцията има едно достойнство: тя прехвърля тежестта на доказването. Вече не секторът трябва да доказва, че правилата са неприложими, а Комисията трябва да докаже, текст по текст, че предложенията ѝ действително намаляват формалностите. Обясненият пакет за опростяване трябва да бъде представен преди края на 2026 г. а Парламентът си запазва член 225 от Договора за функционирането на ЕС, ако не последва нищо.
По-либерална алтернатива би била да се определи от самото начало таван на административната тежест на кораб годишно, със задължение за премахване на съществуващо правило за всяко ново въведено правило. Парламентът предпочита да иска предложения от Комисията; това е по-бавно, но е единственият път, който зачита Договорите.
Оценка, която не води до никакъв текст, оставя рибарите сами срещу правила, които самата Комисия смята за неподходящи.
На 17 септември 2026 г. Европейският парламент прие резолюция, която приветства оценката на общата политика в областта на рибарството, но констатира, че Комисията не е представила нито ангажимент за последващи действия, нито график, нито конкретна реформа. Той изисква амбициозно и целенасочено преразглеждане, пакет за опростяване преди края на 2026 г. и си запазва правото сам да законодателства, ако не последва нищо.
На 30 април 2026 г. Комисията публикува оценка, която признава напредък в областта на околната среда и в същия документ признава неспособността да бъдат постигнати няколко цели на ОПОР. Тя спира дотук. Без законодателно предложение, без график, без реформа. За корабособственик, който трябва да реши тази зима дали да поднови кораб, или да се оттегли от дейността, оценка без последващи действия не струва нищо: цената на забавянето се плаща със замразени инвестиции и с поколения рибари, които не поемат щафетата.
Затова Парламентът изисква изрична пътна карта: какви правни актове, в какъв ред, с какво цифрово намаляване на административната тежест. Това е правилният метод, защото прави Комисията отговорна за спазването на график. Но пътната карта не е закон: докато текстовете не бъдат внесени, правилата остават тези от 2013 г. и посочените в резолюцията практически трудности продължават да се прилагат.
По отношение на задължението за разтоварване Парламентът не иска отказ: той констатира, че в смесените риболовни дейности задължението води до нежелани улови и до непропорционални социално-икономически последици, и изисква допълнителни инструменти за управление, резерви от квоти, затваряне в реално време, обмен между държавите членки и организациите на производители. Логиката е разумна: ограничението не се премахва, а на участниците се дават средствата да го прилагат, без да унищожават рентабилността си.
Същият подход и по отношение на риболовния капацитет. Настоящата рамка ограничава тонажа, което наказва безопасността на борда и декарбонизацията. Парламентът иска да се вземе предвид социалният и свързаният с безопасността тонаж, без да се увеличава уловият капацитет и без да се създава свръхкапацитет. Условието е задължително: без него преразглеждането би се превърнало в бял чек за свръхулов.
Остават контролът и пазарът. Парламентът иска да се опростят декларациите, цифровата проследимост, претеглянето и сертификатът CATCH, както и да се преразгледа общата организация на пазарите, за да се наложат произход и равностойни стандарти за вноса. По този въпрос съгласуваността с целта за конкурентоспособност е реална: европейски рибар, който спазва строги правила, не може да се изправя срещу вносни продукти, които не подлежат на никакви.
Резолюцията има едно достойнство: тя прехвърля тежестта на доказването. Вече не секторът трябва да доказва, че правилата са неприложими, а Комисията трябва да докаже, текст по текст, че предложенията ѝ действително намаляват формалностите. Обясненият пакет за опростяване трябва да бъде представен преди края на 2026 г. а Парламентът си запазва член 225 от Договора за функционирането на ЕС, ако не последва нищо.
По-либерална алтернатива би била да се определи от самото начало таван на административната тежест на кораб годишно, със задължение за премахване на съществуващо правило за всяко ново въведено правило. Парламентът предпочита да иска предложения от Комисията; това е по-бавно, но е единственият път, който зачита Договорите.
Оценка, която не води до никакъв текст, оставя рибарите сами срещу правила, които самата Комисия смята за неподходящи.
