Европейският парламент прие резолюция, която остро осъжда репресиите на кубинския режим и изисква незабавното и безусловно освобождаване на Феликс Наваро, дъщеря му Сайли Наваро и всички останали политически затворници. Той също така иска задействането на клаузата за правата на човека в споразумението ЕС-Куба и спиране на това споразумение, ако Куба не предприеме конкретни стъпки към демокрация. Този текст е политическа декларация: той не създава правно задължение, но ангажира официалната позиция на Европейския съюз.
Феликс Наваро, 72 години, исторически дисидент и защитник на правата на човека, беше освободен през януари 2025 г. в рамките на споразумение, договорено от Католическата църква, но освобождаването му беше отменено през април 2025 г. Той страда от диабет и хронични респираторни заболявания и според съобщенията е бил бит от надзиратели през април 2026 г. преди да бъде поставен в изолация. Дъщеря му Сайли Наваро, съосновател на организацията Дамас де Бланко (носител на наградата „Сахаров“), също е в затвора. През август 2026 г. в Куба са регистрирани 1339 политически затворници, включително 155 жени и 38 непълнолетни, според цифрите, цитирани в резолюцията.
Изисква се незабавно освобождаванеПарламентът изисква незабавното и безусловно освобождаване на Феликс Наваро, Сайли Наваро и всички останали политически затворници.
Медицински грижи за задържанитеТой иска Феликс Наваро и всички останали затворници да получат незабавна, адекватна и независима медицинска помощ и напомня на кубинските власти задължението им да гарантират физическата безопасност на задържаните.
Санкции срещу отговорнитеПарламентът отново призовава за санкции по глобалния режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека срещу отговорните за репресиите, като се започне с Мигел Диас-Канел.
Споразумението ЕС-Куба е застрашено от спиранеТой иска задействането на клаузата за правата на човека в споразумението за политически диалог и сътрудничество ЕС-Куба и незабавното спиране на това споразумение, ако режимът не предприеме конкретни и проверими стъпки към плуралистична демокрация и освобождаване на всички политически затворници.
Край на принудителното изгнаниеТой осъжда принудителното изгнание като средство за принуда и иска всеки затворник да има право да остане в страната си и да се завърне в нея без предварителни условия.
Резолюцията беше приета с 374 гласа „за“, 198 гласа „против“ и 19 въздържали се при електронно поименно гласуване на 17 септември 2026 г.
Тази резолюция не променя пряко европейското право: тя изразява политическата позиция на Европейския парламент и призовава Комисията и държавите членки да действат. Конкретно, тя призовава за европейски санкции срещу кубинските отговорни за репресиите, включително Мигел Диас-Канел, и заплашва да спре споразумението за диалог и сътрудничество между ЕС и Куба, ако не бъдат предприети конкретни мерки за освобождаване на политическите затворници и за поемане към демокрация. За европейските граждани това означава, че Парламентът настоява ЕС да затегне позицията си спрямо Куба, но на този етап все още не е в сила никаква правно обвързваща мярка.
На 17 септември 2026 г. Европейският парламент прие с 374 гласа „за“, 198 „против“ и 19 „въздържали се“ резолюция, която изисква незабавното и безусловно освобождаване на Феликс Наваро, на дъщеря му Сайли Наваро и на всички кубински политически затворници. Текстът е политическа декларация, не закон: той не освобождава никого, но фиксира позиция, която Комисията и държавите членки вече не могат да пренебрегват. Истинският въпрос не е гласуването, а какво се случва, ако режимът на Мигел Диас-Канел не помръдне.
Споразумението за политически диалог и сътрудничество между ЕС и Куба би трябвало да съдържа клауза за правата на човека. На практика тази клауза никога не е била активирана, а режимът продължи: 1339 регистрирани политически затворници през август 2026 г. включително 155 жени и 38 непълнолетни, според данните, цитирани в резолюцията. Затова Парламентът иска активиране на клаузата и, при липса на конкретни и проверими стъпки към плуралистична демокрация и освобождаване на всички затворници, спиране на споразумението. Това е твърда позиция, но тя остава призив: решението принадлежи на Съвета и на Комисията.
Механизмът е прост: споразумение за диалог без реална обвързаност с условия се превръща в алиби. Режимът подписва, не променя нищо, а ЕС продължава да си сътрудничи. Заплашвайки със спиране, Парламентът въвежда цена за режима, но и за държавите членки, които ще трябва да поемат този разрив. Въпросът е дали Съветът ще последва, или резолюцията ще остане мъртва буква.
Парламентът подновява призива си за санкции по глобалния режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека срещу отговорните за репресиите, като се започне с Мигел Диас-Канел. Този режим позволява замразяване на активи и забрана за пътуване, но не определя никого автоматично: решението се взема от Съвета с единодушие. Резолюцията не налага санкции; тя иска да бъдат наложени.
За европейските граждани това означава, че Парламентът настоява за затягане, но нищо не се променя в европейското право, докато Съветът не действа. Цената на бездействието е ясна: всеки месец без санкции режимът печели време, а затворниците плащат. Алтернативата би била да се обвържат икономическите отношения и сътрудничеството с проверим напредък, вместо да се задоволяваме с декларации.
Резолюция, която изисква освобождаване, без да спира споразумението, дава на режима време да печели.
На 17 септември 2026 г. Европейският парламент прие с 374 гласа „за“, 198 „против“ и 19 „въздържали се“ резолюция, която изисква незабавното и безусловно освобождаване на Феликс Наваро, на дъщеря му Сайли Наваро и на всички кубински политически затворници. Текстът е политическа декларация, не закон: той не освобождава никого, но фиксира позиция, която Комисията и държавите членки вече не могат да пренебрегват. Истинският въпрос не е гласуването, а какво се случва, ако режимът на Мигел Диас-Канел не помръдне.
Споразумението за политически диалог и сътрудничество между ЕС и Куба би трябвало да съдържа клауза за правата на човека. На практика тази клауза никога не е била активирана, а режимът продължи: 1339 регистрирани политически затворници през август 2026 г. включително 155 жени и 38 непълнолетни, според данните, цитирани в резолюцията. Затова Парламентът иска активиране на клаузата и, при липса на конкретни и проверими стъпки към плуралистична демокрация и освобождаване на всички затворници, спиране на споразумението. Това е твърда позиция, но тя остава призив: решението принадлежи на Съвета и на Комисията.
Механизмът е прост: споразумение за диалог без реална обвързаност с условия се превръща в алиби. Режимът подписва, не променя нищо, а ЕС продължава да си сътрудничи. Заплашвайки със спиране, Парламентът въвежда цена за режима, но и за държавите членки, които ще трябва да поемат този разрив. Въпросът е дали Съветът ще последва, или резолюцията ще остане мъртва буква.
Парламентът подновява призива си за санкции по глобалния режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека срещу отговорните за репресиите, като се започне с Мигел Диас-Канел. Този режим позволява замразяване на активи и забрана за пътуване, но не определя никого автоматично: решението се взема от Съвета с единодушие. Резолюцията не налага санкции; тя иска да бъдат наложени.
За европейските граждани това означава, че Парламентът настоява за затягане, но нищо не се променя в европейското право, докато Съветът не действа. Цената на бездействието е ясна: всеки месец без санкции режимът печели време, а затворниците плащат. Алтернативата би била да се обвържат икономическите отношения и сътрудничеството с проверим напредък, вместо да се задоволяваме с декларации.
Резолюция, която изисква освобождаване, без да спира споразумението, дава на режима време да печели.
