Парламентът одобри европейска помощ от 678 милиона евро за извеждане от експлоатация на атомната електроцентрала „Игналина“ в Литва в периода от 1 януари 2028 г. до 31 декември 2034 г. ЕС ще поеме до близо 86 % от разходите, а останалата част ще бъде финансирана от Литва и други източници. Приетият текст изменя първоначалното предложение на Комисията, като добавя правила за защита на площадката срещу хибридни заплахи и за споделяне на знания. Това е позицията на Парламента; Съветът все още трябва да се произнесе.
При присъединяването си към ЕС през 2003 г. Литва се ангажира да затвори двата реактора на „Игналина“, наследени от съветската епоха, и да ги изведе от експлоатация. ЕС финансира тази операция от 2007 г. Настоящата програма изтича в края на 2027 г. и Комисията предложи тя да бъде удължена. Парламентът гласува за това удължаване, като добави гаранции за сигурност и прозрачност.
Бюджет от 678 милиона евроПрограмата разполага с пакет от 678 000 000 евро по текущи цени (602 720 000 евро по цени от 2025 г.) за периода от 1 януари 2028 г. до 31 декември 2034 г.
Поемане до 86 %Максималният процент на съфинансиране от ЕС се доближава до 86 % от допустимите разходи. Останалата част се финансира от Литва и други източници.
Защита срещу хибридни заплахиПлощадката за извеждане от експлоатация трябва да бъде защитена срещу хибридни заплахи, включително атаки с дронове срещу критична инфраструктура. Програмата може да финансира мерки за укрепване на тази сигурност.
Споделяне на знания, координирано от JRCСъвместният изследователски център на Комисията координира разпространението на знания за извеждането от експлоатация към държавите членки и при определени условия към трети държави, с гаранции за поверителност.
Край на старата програма през 2028 г.Регламентът от 2021 г. се отменя от 1 януари 2028 г. Текущите действия продължават до тяхното приключване.
Парламентът прие текста с 625 гласа „за“, 20 „против“ и 22 „въздържал се“.
Това решение ангажира парите на европейските данъкоплатци в проект с много дълга продължителност: демонтиране и обеззаразяване на оборудването и шахтите на реакторите на „Игналина“, управление на радиоактивните отпадъци и защита на работниците и околната среда. То има за цел също да предотврати поемането само от Литва на сметка, считана за несъразмерна спрямо нейния размер. Знанията, извлечени от този проект, ще бъдат споделяни между държавите членки, което може да помогне на други държави да изведат от експлоатация собствените си съоръжения. Текстът все още не е окончателен: Съветът трябва да се произнесе, а Парламентът иска да бъде консултиран отново, ако той съществено измени предложението.
Парламентът гласува 678 милиона евро за продължаване на извеждането от експлоатация на литовската централа „Игналина“ от 2028 до 2034 г. с европейско съфинансиране близо 86 %. Текстът добавя две полезни новости: защита на площадката срещу дронове и споделяне на знания. Той не решава основния въпрос: защо европейският данъкоплатец плаща още, двадесет години след затварянето, за обект, чиято крайна отговорност остава литовска?
Извеждането от експлоатация на „Игналина“ е законен обект: два реактора РБМК от типа на Чернобил, затворени през 2004 и 2009 г. оставят съоръжения и кладенци, които трябва да бъдат демонтирани и обеззаразени. Литва не може сама да понесе сметка, несъразмерна с размера на икономиката ѝ, а протокол № 4 към акта за присъединяване от 2003 г. я задължаваше да затвори централата. Но удължаването до 2034 г. с пакет, увеличен спрямо предложените от Комисията 552 милиона, превръща извънредната помощ в повтаряща се бюджетна дата. Парламентът увеличи бюджета, без да обвърже повече изплащането с показатели за изпълнение. А ядрен обект, чието финансиране е гарантирано предварително, няма никакъв стимул да спазва сроковете: цената на закъснението се понася от бюджета на Съюза, а не от възложителя.
Допълненията на Парламента са в правилната посока. Защитата на площадката срещу хибридни заплахи, включително дронове, е конкретен разход за сигурност, а не стилистична клауза: атака срещу критична инфраструктура в процес на извеждане от експлоатация би имала последици, които надхвърлят Литва. Споделянето на знания, координирано от Съвместния изследователски център и финансирано на 100 % от INSC-D, може да помогне на други държави членки да изведат от експлоатация собствените си съоръжения. Остава фактът, че тези две допълнения не коригират финансовата архитектура: процентът от 86 % остава общ максимум, а допълнителните вноски на държавите членки се добавят към пакета без допълнителен парламентарен контрол.
Подход, основан на субсидиарността, би запазил европейската солидарност, но би обвързал всеки транш финансиране с проверими показатели от плана за извеждане от експлоатация, с независим одит на разходите и клауза за връщане при превишаване. Той би поставил и таван на вноската на Съюза в абсолютна стойност, вместо да остави пакет, отворен за допълнителни ресурси. Парламентът предпочете увеличение на бюджета и гаранции за сигурност, без механизъм за изпълнение. За данъкоплатеца разликата е проста: в единия случай парите следват резултатите; в другия следват календара.
Текстът не е окончателен. Съветът трябва да се произнесе, а Парламентът иска да бъде консултиран отново, ако той съществено измени предложението. Това е възможност да се коригира това, което липсва: задължителни показатели, реален таван и независима оценка на разходите преди всеки транш. Без това европейската солидарност ще остане бюджетен ред, а не ангажимент за резултат.
Извънредната помощ се превръща в бюджетна рента, щом закъснението не струва нищо на този, който го създава.
Парламентът гласува 678 милиона евро за продължаване на извеждането от експлоатация на литовската централа „Игналина“ от 2028 до 2034 г. с европейско съфинансиране близо 86 %. Текстът добавя две полезни новости: защита на площадката срещу дронове и споделяне на знания. Той не решава основния въпрос: защо европейският данъкоплатец плаща още, двадесет години след затварянето, за обект, чиято крайна отговорност остава литовска?
Извеждането от експлоатация на „Игналина“ е законен обект: два реактора РБМК от типа на Чернобил, затворени през 2004 и 2009 г. оставят съоръжения и кладенци, които трябва да бъдат демонтирани и обеззаразени. Литва не може сама да понесе сметка, несъразмерна с размера на икономиката ѝ, а протокол № 4 към акта за присъединяване от 2003 г. я задължаваше да затвори централата. Но удължаването до 2034 г. с пакет, увеличен спрямо предложените от Комисията 552 милиона, превръща извънредната помощ в повтаряща се бюджетна дата. Парламентът увеличи бюджета, без да обвърже повече изплащането с показатели за изпълнение. А ядрен обект, чието финансиране е гарантирано предварително, няма никакъв стимул да спазва сроковете: цената на закъснението се понася от бюджета на Съюза, а не от възложителя.
Допълненията на Парламента са в правилната посока. Защитата на площадката срещу хибридни заплахи, включително дронове, е конкретен разход за сигурност, а не стилистична клауза: атака срещу критична инфраструктура в процес на извеждане от експлоатация би имала последици, които надхвърлят Литва. Споделянето на знания, координирано от Съвместния изследователски център и финансирано на 100 % от INSC-D, може да помогне на други държави членки да изведат от експлоатация собствените си съоръжения. Остава фактът, че тези две допълнения не коригират финансовата архитектура: процентът от 86 % остава общ максимум, а допълнителните вноски на държавите членки се добавят към пакета без допълнителен парламентарен контрол.
Подход, основан на субсидиарността, би запазил европейската солидарност, но би обвързал всеки транш финансиране с проверими показатели от плана за извеждане от експлоатация, с независим одит на разходите и клауза за връщане при превишаване. Той би поставил и таван на вноската на Съюза в абсолютна стойност, вместо да остави пакет, отворен за допълнителни ресурси. Парламентът предпочете увеличение на бюджета и гаранции за сигурност, без механизъм за изпълнение. За данъкоплатеца разликата е проста: в единия случай парите следват резултатите; в другия следват календара.
Текстът не е окончателен. Съветът трябва да се произнесе, а Парламентът иска да бъде консултиран отново, ако той съществено измени предложението. Това е възможност да се коригира това, което липсва: задължителни показатели, реален таван и независима оценка на разходите преди всеки транш. Без това европейската солидарност ще остане бюджетен ред, а не ангажимент за резултат.
Извънредната помощ се превръща в бюджетна рента, щом закъснението не струва нищо на този, който го създава.
