Парламентът прие позиция, която одобрява предварителното споразумение, договорено със Съвета относно опростяването на вътрешните за ЕС трансфери на продукти, свързани с отбраната, и на обществените поръчки в отбраната. Сертифицираните предприятия, институциите на ЕС и проектите, финансирани от ЕС, ще могат да се ползват от освобождаване от предварително разрешение и ще бъдат публикувани нови общи лицензи за трансфер. Праговете за възлагане на обществени поръчки в отбраната се увеличават значително: 2 000 000 EUR за доставки и услуги (спрямо 432 000 EUR) и 10 000 000 EUR за строителство (спрямо 5 404 000 EUR).
Настоящата рамка, датираща от 2009 г. налага предварителни разрешения за почти всички трансфери на продукти за отбрана между държавите членки и определя ниски прагове за възлагане, което утежнява процедурите за предприятията и публичните възложители. Комисията предложи пакет за опростяване (Omnibus V) за облекчаване на тези правила. Парламентът измени това предложение, като добави нови случаи на освобождаване и нови общи лицензи, като същевременно повиши праговете за възлагане.
Нови освобождавания от предварително разрешениеДържавите членки могат да освободят от предварително разрешение трансферите между сертифицирани предприятия, към институциите на ЕС или Европейската агенция по отбрана, за проекти, финансирани от програма на ЕС за промишлеността в областта на отбраната, в рамките на структурирано партньорство в промишлеността в рамките на ЕС, в случай на спешност вследствие на криза и за помощ по член 42, параграф 7 от Договора за ЕС.
Задължителни общи лицензиДържавите членки трябва да публикуват общи лицензи за трансфер, обхващащи всички трансфери, необходими за проекти, финансирани от програма на ЕС за промишлеността в областта на отбраната, както и за трансфери в рамките на структурирано партньорство в промишлеността в рамките на ЕС, включително нематериални трансфери на софтуер и технологии.
Повишени прагове за възлаганеПраговете по Директива 2009/81/ЕО се увеличават от 432 000 EUR на 2 000 000 EUR за доставки и услуги и от 5 404 000 EUR на 10 000 000 EUR за строителство. Праговете по член 9, параграф 5, буква а) се увеличават от 80 000 EUR на 360 000 EUR и от 1 000 000 EUR на 1 800 000 EUR; тези по член 9, параграф 5, буква б) се увеличават от 80 000 EUR на 360 000 EUR.
Трансгранични съвместни покупкиВъзлагащите органи от различни държави членки вече могат да купуват заедно, да сключват рамкови споразумения или да създават динамични системи за покупки и да използват централни органи за покупки, разположени в друга държава членка. Въвеждат се партньорства за иновации за разработване на иновативни продукти или услуги.
Преглед през 2031 г.Комисията трябва да прегледа прилагането на Директива 2009/43/ЕО най-късно до 1 януари 2031 г. и да докладва на Парламента и Съвета, с законодателно предложение, ако е целесъобразно.
Парламентът прие текста с 549 гласа „за“, 92 „против“ и 27 „въздържал се“ (електронно гласуване чрез поименно гласуване).
Сертифицираните предприятия в областта на отбраната и тези, участващи в проекти, финансирани от ЕС, ще се ползват от облекчени процедури за трансфер на продукти за отбрана между държавите членки, което се очаква да намали сроковете и административните разходи. Публичните възложители в отбраната ще могат по-лесно да възлагат поръчки, без да прилагат тежките процедури под новите повишени прагове, и да си сътрудничат отвъд границите. Текстът е окончателната позиция на Парламента; той все още трябва да бъде официално одобрен от Съвета, преди да стане закон.
Парламентът одобри предварителното споразумение, което облекчава вътрешноевропейските трансфери на отбранителни продукти и значително повишава праговете за обществени поръчки в отбраната. Прагът за доставки и услуги се вдига от 432 000 на 2 000 000 евро, а за строителство от 5 404 000 на 10 000 000 евро. Това е правилна стъпка, но само стъпка: изключенията остават факултативни за държавите членки.
Рамката от 2009 г. третираше всеки трансфер на резервна част между две европейски дъщерни дружества като износ към трета страна. Сертифицирано предприятие трябваше да чака разрешение, за да достави компонент на собствения си завод на 200 километра. Текстът премахва тази абсурдност за сертифицираните предприятия, за проектите, финансирани от ЕС, и за структурираните промишлени партньорства, и задължава държавите да публикуват генерални лицензи за последните два случая. Спестеното административно време е спечелено производствено време, а във веригата за доставки в отбраната срокът е първата линия на отбрана.
Но член 4(2) казва „могат да освободят“, а не „освобождават“. Всяка държава запазва контрола, и една държава може да запази предварителното разрешение за трансфери между сертифицирани предприятия. Предприятие, което произвежда в пет държави, ще трябва да проверява страна по страна кой режим се прилага: цената на сложността не е премахната, тя е прехвърлена към правния отдел. Освобождаване с пряко действие, поне за сертифицираните предприятия и за проектите, финансирани от ЕС, щеше да свърши работата веднъж завинаги.
Повишаването на праговете е най-солидната част: под 2 000 000 евро за доставки и услуги и под 10 000 000 евро за строителство публичните купувачи се измъкват от тежките процедури на директивата. На практика министерство на отбраната може да купува обичайно оборудване, без да съставя пълна документация, а малко или средно предприятие от сектора може да отговори на поръчка, без да мобилизира консултантска фирма. Прагът по член 9(5)(a) се вдига от 80 000 на 360 000 евро и от 1 000 000 на 1 800 000 евро, а по член 9(5)(b) от 80 000 на 360 000 евро: логиката е същата, малките поръчки да излязат от обхвата.
Остава фактът, че текстът добавя и процедури: трансгранични съвместни поръчки, партньорство за иновации, централни органи за покупки. Всяка има своето основание, но всяка създава допълнителна инструкция за употреба. Обещаното опростяване не премахва слой: то добавя нови слоеве до старите. Публичният купувач вече ще трябва да избира между няколко режима, а този избор има цена. Истинското опростяване би се състояло в премахване на задължения, а не в надграждане на нови.
Текстът беше приет с 549 гласа „за“, 92 „против“ и 27 „въздържали се“. Това не е разделящо гласуване за европейската отбрана: това е гласуване за технически компромис, при което резервите са относно гаранциите за контрол на износа и обхвата на изключенията. Позицията на Парламента одобрява предварителното споразумение, договорено със Съвета; тя не е мандат за преговори, и досието е приключено от страна на Парламента в очакване на официалното приемане от Съвета.
Крайният срок през 2031 г. е правилната предпазна мярка: Комисията ще трябва да прецени дали изключенията действително са съкратили сроковете и дали малките и средни предприятия са се възползвали. Но прегледът не замества клауза за прекратяване. Ако държава членка не е публикувала генералните лицензи, изисквани по членове 5а и 5б, това трябва да се установи и санкционира, а не да се документира в доклад.
Изключение, което всяка държава може да откаже, не е опростяване: то е опция, оставена на бюрокрацията.
Парламентът одобри предварителното споразумение, което облекчава вътрешноевропейските трансфери на отбранителни продукти и значително повишава праговете за обществени поръчки в отбраната. Прагът за доставки и услуги се вдига от 432 000 на 2 000 000 евро, а за строителство от 5 404 000 на 10 000 000 евро. Това е правилна стъпка, но само стъпка: изключенията остават факултативни за държавите членки.
Рамката от 2009 г. третираше всеки трансфер на резервна част между две европейски дъщерни дружества като износ към трета страна. Сертифицирано предприятие трябваше да чака разрешение, за да достави компонент на собствения си завод на 200 километра. Текстът премахва тази абсурдност за сертифицираните предприятия, за проектите, финансирани от ЕС, и за структурираните промишлени партньорства, и задължава държавите да публикуват генерални лицензи за последните два случая. Спестеното административно време е спечелено производствено време, а във веригата за доставки в отбраната срокът е първата линия на отбрана.
Но член 4(2) казва „могат да освободят“, а не „освобождават“. Всяка държава запазва контрола, и една държава може да запази предварителното разрешение за трансфери между сертифицирани предприятия. Предприятие, което произвежда в пет държави, ще трябва да проверява страна по страна кой режим се прилага: цената на сложността не е премахната, тя е прехвърлена към правния отдел. Освобождаване с пряко действие, поне за сертифицираните предприятия и за проектите, финансирани от ЕС, щеше да свърши работата веднъж завинаги.
Повишаването на праговете е най-солидната част: под 2 000 000 евро за доставки и услуги и под 10 000 000 евро за строителство публичните купувачи се измъкват от тежките процедури на директивата. На практика министерство на отбраната може да купува обичайно оборудване, без да съставя пълна документация, а малко или средно предприятие от сектора може да отговори на поръчка, без да мобилизира консултантска фирма. Прагът по член 9(5)(a) се вдига от 80 000 на 360 000 евро и от 1 000 000 на 1 800 000 евро, а по член 9(5)(b) от 80 000 на 360 000 евро: логиката е същата, малките поръчки да излязат от обхвата.
Остава фактът, че текстът добавя и процедури: трансгранични съвместни поръчки, партньорство за иновации, централни органи за покупки. Всяка има своето основание, но всяка създава допълнителна инструкция за употреба. Обещаното опростяване не премахва слой: то добавя нови слоеве до старите. Публичният купувач вече ще трябва да избира между няколко режима, а този избор има цена. Истинското опростяване би се състояло в премахване на задължения, а не в надграждане на нови.
Текстът беше приет с 549 гласа „за“, 92 „против“ и 27 „въздържали се“. Това не е разделящо гласуване за европейската отбрана: това е гласуване за технически компромис, при което резервите са относно гаранциите за контрол на износа и обхвата на изключенията. Позицията на Парламента одобрява предварителното споразумение, договорено със Съвета; тя не е мандат за преговори, и досието е приключено от страна на Парламента в очакване на официалното приемане от Съвета.
Крайният срок през 2031 г. е правилната предпазна мярка: Комисията ще трябва да прецени дали изключенията действително са съкратили сроковете и дали малките и средни предприятия са се възползвали. Но прегледът не замества клауза за прекратяване. Ако държава членка не е публикувала генералните лицензи, изисквани по членове 5а и 5б, това трябва да се установи и санкционира, а не да се документира в доклад.
Изключение, което всяка държава може да откаже, не е опростяване: то е опция, оставена на бюрокрацията.
