На 15 септември 2026 г. Европейският парламент прие резолюция, в която счита съвместното съобщение на Комисията относно европейския щит за демокрацията за недостатъчно. Той иска бъдещият Европейски център за демократична устойчивост да бъде създаден с правен акт, с ясен институционален статут, управление, включващо всяка държава членка и Парламента, собствен бюджет и персонал, и съществуващите инструменти да бъдат интегрирани в него до края на 2026 г. Парламентът иска също Центърът да разполага с подсилена система за ранно предупреждение и единна база данни за манипулиране на информация. Този текст е незаконодателна резолюция: тя не създава пряко правни задължения, а отправя препоръки към Комисията, Съвета и върховния представител.
Комисията беше представила съвместно съобщение относно европейски щит за демокрацията, предвиждащ Европейски център за демократична устойчивост, изграждан постепенно, с доброволно участие на държавите членки, без специален правен акт, без собствен бюджет, персонал или структура за управление. Парламентът прецени този подход за недостатъчно амбициозен предвид развитието на хибридните заплахи, дезинформацията и чуждестранната намеса. Затова той прие резолюция, с която иска преминаване към по-обвързващи и по-добре структурирани действия.
Създаване с правен актПарламентът иска от Комисията да предложи правен акт за създаване на Центъра като структурно автономен субект на Съюза, с ясен институционален статут, управление и механизми за парламентарен контрол. Той отхвърля първоначалния подход на просто постепенно укрепване без специална правна основа.
Управление с всички държави членкиУправлението на Центъра следва да включва представители на всяка държава членка, както и представители на Европейския парламент. Парламентът счита, че предложеното от Комисията доброволно участие рискува да запази фрагментирана и неефективна архитектура.
Интегриране на инструментите до края на 2026 г.Комисията и Европейската служба за външна дейност се приканват да предложат ясен график за постепенно интегриране на съществуващите действия и инструменти в Центъра, с краен срок края на 2026 г. Това интегриране трябва да включва оперативната отговорност за подсилена система за ранно предупреждение и единна база данни за манипулиране на информация и чуждестранна намеса, като се развива EUvsDisinfo.
Достатъчно финансиране в следващия бюджетПарламентът настоява приоритетите на демократичния щит (борба с манипулирането на информация, устойчивост на избори, киберсигурност, подкрепа за гражданското общество и независимите медии) да получат достатъчно финансиране в следващата многогодишна финансова рамка, с ясни цели и измерими резултати.
Консултативна роля в оценките на рискаАналитичният капацитет на Центъра следва да бъде формално структуриран като източник на независима експертиза за оценките на системните рискове, предвидени в Регламента за цифровите услуги, Регламента за свободата на медиите, Регламента за политическата реклама и Регламента за изкуствения интелект. Неговата роля там остава консултативна и аналитична, за да се запази независимостта на регулаторното решение.
Резолюцията беше приета с 420 гласа „за“, 220 „против“ и 26 „въздържал се“ при електронно поименно гласуване.
За гражданите това гласуване не променя пряко техните права или задължения: това е незаконодателна резолюция, която иска от Комисията да действа. Конкретно Парламентът настоява за европейски център със собствени средства за по-добро откриване и противодействие на дезинформацията и чуждестранната намеса, особено около избори. Ако Комисията следва тези препоръки, съществуващите европейски инструменти ще бъдат обединени до края на 2026 г. и Парламентът ще бъде включен в тяхното управление и редовно информиран за техните бюджетни, оперативни и стратегически дейности.
Комисията предлагаше Европейски център за демократична устойчивост, изграждан на малки стъпки, без правен акт, без собствен бюджет, без персонал и с доброволно участие на държавите членки. Парламентът прецени, че предложението е недостатъчно, и сега настоява за правен акт, за управление, включващо всяка държава членка и Парламента, за собствени ресурси и за интегриране на съществуващите инструменти до края на 2026 г. Резолюцията беше приета с 420 гласа „за“, 220 „против“ и 26 „въздържали се“.
Парламентът задава правилния въпрос: какъв е смисълът от Център, ако никой не знае кой решава, кой плаща и кой носи отговорност? Комисията искаше постепенна структура, без специална правна основа, в която държавите членки се включват когато пожелаят. Доброволното участие дава това, което обещава: различни нива на защита, управление по най-малкия общ знаменател и разпокъсаност, която противниците използват. Затова Парламентът иска правен акт, мандат, механизми за вземане на решения и управление, в което участват всяка държава членка и Парламентът. Това е условието Центърът да обедини съществуващите инструменти, вместо да добави пореден полюс, мрежа или платформа.
Обратният риск е реален: създаването на постоянна структура без премахване на дублирането само добавя още един административен слой върху вече тесни бюджети. Текстът го казва сам: Центърът трябва да добави стойност отвъд съществуващите структури, а не да стане още една рамка сред другите. Крайният срок в края на 2026 г. за интегриране на съществуващите действия, включително EUvsDisinfo, мрежата за сътрудничество по избори и работната група за дезинформация, е единственият сериозен тест. Без реално поглъщане правният акт ще бъде само лого.
Парламентът настоява за собствен бюджет и персонал, с анализатори, експерти по разузнаване от открити източници и специалисти по киберсигурност. Това има цена и трябва да се каже: Център със стабилни средства ще струва повече от неформална координация. Но алтернативата, разпръснати инструменти между Комисията и ЕСВД, вече струва скъпо чрез прахосване и разпокъсаност, без измерим резултат. Парламентът между другото иска ясни цели и измерими резултати в следващата финансова рамка, което е правилният начин парите да се обвържат с резултатите.
Остава една точка за наблюдение: консултативната роля на Центъра в оценките на риска, предвидени в регламента за цифровите услуги, свободата на медиите, политическата реклама и изкуствения интелект. Текстът уточнява, че тази роля остава аналитична и не засяга независимостта на регулаторното решение. Това е полезна предпазна мярка, но не освобождава от бдителност: експертиза, която захранва регулаторите, може да се превърне във фактическа власт, ако никой не проверява методите ѝ. Редовният парламентарен контрол, бюджетен, оперативен и стратегически, е истинската гаранция тук, а не умножаването на комитети.
Накрая Парламентът иска засилване на сигурността на собствените си институции: регламент за сигурността на информацията, защитени устройства за евродепутатите и персонала, систематично разширяване на доброволното филтриране на шпионски софтуер. На това поле е нужна предпазливост: всяка допълнителна проверка има цена във време и свобода на действие. Но когато чужди държави насочват усилия към европейския процес на вземане на решения, цената на бездействието се плаща в загубено влияние.
Център без правен акт, без бюджет и без управление не е щит, а съобщение за пресата.
Комисията предлагаше Европейски център за демократична устойчивост, изграждан на малки стъпки, без правен акт, без собствен бюджет, без персонал и с доброволно участие на държавите членки. Парламентът прецени, че предложението е недостатъчно, и сега настоява за правен акт, за управление, включващо всяка държава членка и Парламента, за собствени ресурси и за интегриране на съществуващите инструменти до края на 2026 г. Резолюцията беше приета с 420 гласа „за“, 220 „против“ и 26 „въздържали се“.
Парламентът задава правилния въпрос: какъв е смисълът от Център, ако никой не знае кой решава, кой плаща и кой носи отговорност? Комисията искаше постепенна структура, без специална правна основа, в която държавите членки се включват когато пожелаят. Доброволното участие дава това, което обещава: различни нива на защита, управление по най-малкия общ знаменател и разпокъсаност, която противниците използват. Затова Парламентът иска правен акт, мандат, механизми за вземане на решения и управление, в което участват всяка държава членка и Парламентът. Това е условието Центърът да обедини съществуващите инструменти, вместо да добави пореден полюс, мрежа или платформа.
Обратният риск е реален: създаването на постоянна структура без премахване на дублирането само добавя още един административен слой върху вече тесни бюджети. Текстът го казва сам: Центърът трябва да добави стойност отвъд съществуващите структури, а не да стане още една рамка сред другите. Крайният срок в края на 2026 г. за интегриране на съществуващите действия, включително EUvsDisinfo, мрежата за сътрудничество по избори и работната група за дезинформация, е единственият сериозен тест. Без реално поглъщане правният акт ще бъде само лого.
Парламентът настоява за собствен бюджет и персонал, с анализатори, експерти по разузнаване от открити източници и специалисти по киберсигурност. Това има цена и трябва да се каже: Център със стабилни средства ще струва повече от неформална координация. Но алтернативата, разпръснати инструменти между Комисията и ЕСВД, вече струва скъпо чрез прахосване и разпокъсаност, без измерим резултат. Парламентът между другото иска ясни цели и измерими резултати в следващата финансова рамка, което е правилният начин парите да се обвържат с резултатите.
Остава една точка за наблюдение: консултативната роля на Центъра в оценките на риска, предвидени в регламента за цифровите услуги, свободата на медиите, политическата реклама и изкуствения интелект. Текстът уточнява, че тази роля остава аналитична и не засяга независимостта на регулаторното решение. Това е полезна предпазна мярка, но не освобождава от бдителност: експертиза, която захранва регулаторите, може да се превърне във фактическа власт, ако никой не проверява методите ѝ. Редовният парламентарен контрол, бюджетен, оперативен и стратегически, е истинската гаранция тук, а не умножаването на комитети.
Накрая Парламентът иска засилване на сигурността на собствените си институции: регламент за сигурността на информацията, защитени устройства за евродепутатите и персонала, систематично разширяване на доброволното филтриране на шпионски софтуер. На това поле е нужна предпазливост: всяка допълнителна проверка има цена във време и свобода на действие. Но когато чужди държави насочват усилия към европейския процес на вземане на решения, цената на бездействието се плаща в загубено влияние.
Център без правен акт, без бюджет и без управление не е щит, а съобщение за пресата.
