Европейският парламент прие резолюция, която приветства предложението на Комисията за 28-и режим за дружествата (EU Inc.) и настоява за бъдещ незадължителен данъчен компонент. Този компонент първоначално ще бъде ограничен до определени предприятия като трансгранични стартъпи и разрастващи се предприятия, с единна консолидирана данъчна основа и единно цифрово гише. Текстът не установява този режим: той иска от Комисията да действа. Гласуването събра 366 гласа „за“, 192 „против“ и 39 „въздържал се“.
Комисията предложи правна рамка за 28-и режим за дружествата (EU Inc.) и препоръка от 18 март 2026 г. определяща допустимите нови предприятия и разрастващи се предприятия, с данъчен компонент, който да бъде добавен по-късно. Парламентът приветства това предложение, но подчертава, че то не трябва да заменя усилията за намаляване на фрагментацията между националните правила. Той иска данъчният компонент да бъде незадължителен, модулен и първоначално ограничен до подгрупа предприятия и да не създава несправедливи данъчни предимства, фиктивни дружества или данъчен туризъм.
Незадължителен и ограничен данъчен компонентПарламентът настоява бъдещият данъчен компонент да бъде факултативна, ясна и правно сигурна система, отворена за други държави членки по всяко време, и първоначално ограничена до подгрупа предприятия като трансгранични стартъпи и разрастващи се предприятия, ориентирани към растеж.
Единна консолидирана данъчна основаТой предлага данъчният компонент да има за цел единна консолидирана основа за корпоративния данък на участващите предприятия в целия Съюз, с еднакъв метод за определяне на облагаемия доход в съответствие с насоките на ОИСР, без да се ограничава правомощието на държавите членки да определят данъчните ставки.
Единно гише и единен данъчен номерТой иска единна и изцяло цифрова регистрация на единното гише и единен данъчен идентификационен номер да бъдат стандартът по подразбиране, със стандартизирана документация, образци и единен интерфейс за подаване на данъчни декларации.
Борба със злоупотребитеСамо предприятия, извършващи реална икономическа дейност в Съюза, биха могли да се възползват от данъчния компонент; той не трябва да води до фиктивни дружества или пощенски кутии, нито до данъчен туризъм. Предприятие, официално признато за виновно за нарушение на правилата относно измамите, данъчните измами, социалната сигурност или участието на работниците, не би могло да участва в него.
Преглед на всеки четири годиниКомисията е приканена да извършва пълен преглед и, когато е целесъобразно, ревизии на данъчните аспекти на 28-и режим на всеки четири години, по-специално по отношение на дела на приемане от МСП, стартъпи и разрастващи се предприятия.
Резолюцията беше приета с 366 гласа „за“, 192 „против“ и 39 „въздържал се“ при електронно поименно гласуване.
За гражданите и предприятията тази резолюция все още не променя данъчните правила: тя иска от Комисията да предложи бъдещ незадължителен данъчен компонент. Ако това бъде последвано, трансграничните стартъпи и разрастващи се предприятия биха могли да се възползват от единна консолидирана данъчна основа и единно цифрово гише, което би опростило данъчните им задължения в няколко държави от Съюза. Текстът настоява този режим да не създава несправедливи данъчни предимства и да не позволява заобикаляне на защитата на работниците.
Европейският парламент прие резолюция, която приветства предложението на Комисията за 28-и режим за предприятията (EU Inc.) и настоява за бъдещ опционален данъчен компонент. Този компонент първоначално ще бъде ограничен до определени предприятия като трансгранични стартъпи и scale-up, с единна консолидирана данъчна основа и единно цифрово гише. Текстът не установява този режим: той иска от Комисията да действа. Гласуването събра 366 гласа „за“, 192 „против“ и 39 „въздържали се“.
Приетата резолюция не е закон: тя изразява политическата позиция на Парламента и иска от Комисията да предложи бъдещ данъчен компонент. Тя следователно не създава нито консолидирана данъчна основа, нито задължителни данъчни стимули. За предприятията все още нищо не се променя. Но сигналът е ясен: Парламентът иска опционален европейски данъчен режим, първоначално ограничен до трансгранични стартъпи и scale-up, с единна консолидирана данъчна основа и единно цифрово гише.
Механизмът е прост: като ограничава първоначалния обхват до подгрупа предприятия, Парламентът се надява да направи проекта политически осъществим. Стартъпите и scale-up генерират малко данъчни приходи за държавите членки, което намалява страха от загуба на суверенитет. Но това ограничение има цена: предприятията, които не отговарят на критериите от препоръката от 18 март 2026 г. (разходи за НИРД, размер), ще останат подчинени на данъчната фрагментация. Парламентът иска режимът да бъде отворен за други предприятия в бъдеще, но без обвързващ график.
Парламентът предлага бъдещият данъчен компонент да има за цел единна консолидирана основа за корпоративния данък на участващите предприятия в целия Съюз, с еднакъв метод за определяне на облагаемия доход в съответствие с насоките на ОИСР. Държавите членки ще запазят правомощието да определят ставките. Това е крачка към опростяване: една основа за всички европейски дейности вместо 27 различни изчисления. Но текстът не стига дотам да предложи истинска консолидация на трансграничните загуби, което би ограничило предимството за разрастващите се предприятия.
Единното гише и единният данъчен номер са добре дошли мерки за опростяване. Те биха намалили административните разходи за предприятията, които се развиват в няколко държави членки. Текстът обаче остава неясен относно прилагането: кой ще управлява това гише? Как ще си сътрудничат националните данъчни органи? Парламентът иска единен интерфейс за подаване, но без да уточнява средствата. Рискът е обявеното опростяване да се сблъска със сложността на националните процедури.
Парламентът настоява само предприятия, извършващи реална икономическа дейност в Съюза, да имат достъп до данъчния компонент и фиктивните дружества да бъдат изключени. Той също иска предприятията, осъдени за данъчна измама или избягване на данъци, да не могат да участват. Тези предпазни мерки са законни, но предполагат допълнителни проверки. За един стартъп всяка проверка означава време и пари. Текстът не уточнява как ще се финансират тези проверки, нито дали ще бъдат пропорционални на размера на предприятията.
Парламентът също иска данъчните стимули да бъдат координирани и строго обвързани с условия, насочени към НИРД и реинвестиране. Целта е да се избегне вредна данъчна конкуренция. Но обвързването на стимулите със строги критерии може да обезкуражи предприятията да ги поискат, особено най-малките. Текстът не казва кой ще оценява тези условия, нито по какви критерии. Рискът е да се създаде сложна система, която ще облагодетелства главно предприятията с ресурси да се ориентират в административните лабиринти.
Парламентът иска опционален данъчен режим, но все още не го е създал. Стартъпите очакват действия, не резолюции.
Европейският парламент прие резолюция, която приветства предложението на Комисията за 28-и режим за предприятията (EU Inc.) и настоява за бъдещ опционален данъчен компонент. Този компонент първоначално ще бъде ограничен до определени предприятия като трансгранични стартъпи и scale-up, с единна консолидирана данъчна основа и единно цифрово гише. Текстът не установява този режим: той иска от Комисията да действа. Гласуването събра 366 гласа „за“, 192 „против“ и 39 „въздържали се“.
Приетата резолюция не е закон: тя изразява политическата позиция на Парламента и иска от Комисията да предложи бъдещ данъчен компонент. Тя следователно не създава нито консолидирана данъчна основа, нито задължителни данъчни стимули. За предприятията все още нищо не се променя. Но сигналът е ясен: Парламентът иска опционален европейски данъчен режим, първоначално ограничен до трансгранични стартъпи и scale-up, с единна консолидирана данъчна основа и единно цифрово гише.
Механизмът е прост: като ограничава първоначалния обхват до подгрупа предприятия, Парламентът се надява да направи проекта политически осъществим. Стартъпите и scale-up генерират малко данъчни приходи за държавите членки, което намалява страха от загуба на суверенитет. Но това ограничение има цена: предприятията, които не отговарят на критериите от препоръката от 18 март 2026 г. (разходи за НИРД, размер), ще останат подчинени на данъчната фрагментация. Парламентът иска режимът да бъде отворен за други предприятия в бъдеще, но без обвързващ график.
Парламентът предлага бъдещият данъчен компонент да има за цел единна консолидирана основа за корпоративния данък на участващите предприятия в целия Съюз, с еднакъв метод за определяне на облагаемия доход в съответствие с насоките на ОИСР. Държавите членки ще запазят правомощието да определят ставките. Това е крачка към опростяване: една основа за всички европейски дейности вместо 27 различни изчисления. Но текстът не стига дотам да предложи истинска консолидация на трансграничните загуби, което би ограничило предимството за разрастващите се предприятия.
Единното гише и единният данъчен номер са добре дошли мерки за опростяване. Те биха намалили административните разходи за предприятията, които се развиват в няколко държави членки. Текстът обаче остава неясен относно прилагането: кой ще управлява това гише? Как ще си сътрудничат националните данъчни органи? Парламентът иска единен интерфейс за подаване, но без да уточнява средствата. Рискът е обявеното опростяване да се сблъска със сложността на националните процедури.
Парламентът настоява само предприятия, извършващи реална икономическа дейност в Съюза, да имат достъп до данъчния компонент и фиктивните дружества да бъдат изключени. Той също иска предприятията, осъдени за данъчна измама или избягване на данъци, да не могат да участват. Тези предпазни мерки са законни, но предполагат допълнителни проверки. За един стартъп всяка проверка означава време и пари. Текстът не уточнява как ще се финансират тези проверки, нито дали ще бъдат пропорционални на размера на предприятията.
Парламентът също иска данъчните стимули да бъдат координирани и строго обвързани с условия, насочени към НИРД и реинвестиране. Целта е да се избегне вредна данъчна конкуренция. Но обвързването на стимулите със строги критерии може да обезкуражи предприятията да ги поискат, особено най-малките. Текстът не казва кой ще оценява тези условия, нито по какви критерии. Рискът е да се създаде сложна система, която ще облагодетелства главно предприятията с ресурси да се ориентират в административните лабиринти.
Парламентът иска опционален данъчен режим, но все още не го е създал. Стартъпите очакват действия, не резолюции.
