На 17 юни 2026 г. Европейският парламент одобри с 418 гласа „за“, 218 „против“ и 30 „въздържал се“ нов регламент, който заменя Директивата за връщане от 2008 г. Текстът създава обща система за отстраняване на граждани на трети държави в незаконен престой, като същевременно изключва няколко категории лица и оставя на държавите членки възможността да включат някои от тях. Това е окончателният текст, договорен с правителствата на ЕС; те все още трябва официално да го одобрят, преди той да стане закон.
Досега правилата за връщане произхождаха от Директива от 2008 г. прилагана по много различен начин в отделните държави. През 2025 г. Комисията предложи единен регламент, който да замени тази директива, с обща процедура, задължения за засегнатите лица и инструменти за управление на връщането. Парламентът и Съветът договориха компромис. Гласуването на 17 юни 2026 г. одобрява този компромис.
Кой е засегнатРегламентът се прилага за граждани на трети държави в незаконен престой на територията на държавите членки. Той не се прилага за лица, които се ползват с правото на свободно движение в Съюза.
Четири изключени категорииНе са обхванати лицата, на които е отказано влизане на външните граници, лицата, задържани при незаконно преминаване на външна граница без последващо разрешение, лицата, спрямо които е наложено наказание, водещо до тяхното връщане, и лицата, спрямо които тече процедура по екстрадиция.
Възможност за включване на тези категорииДържава членка може да реши да прилага регламента за лицата, на които е отказано влизане, задържаните или наказаните лица. Тя трябва да нотифицира решението си на останалите държави членки и на Комисията; регламентът се прилага от момента на тази нотификация.
Минимални гаранции за изключенитеЗа лицата, изключени, защото им е отказано влизане или са били задържани, държавите членки трябва да гарантират третиране и защита, най-малко равностойни на предвидените за задържаните лица, и да спазват принципа на забрана за връщане.
Националното наказателно право е запазеноРегламентът се прилага, без да засяга националното наказателно право, включително ефективни, пропорционални и възпиращи наказания за незаконен престой, при условие че наказателните производства и санкции не застрашават постигането на ефективно връщане.
Парламентът прие текста с 418 гласа „за“, 218 „против“ и 30 „въздържал се“ при електронно поименно гласуване.
За лицата в незаконен престой този регламент заменя разнородните национални правила с обща процедура за връщане. Лицата, на които е отказано влизане или които са задържани на външна граница, остават извън обхвата, но държавите членки трябва да им гарантират минимално третиране и да спазват забраната за връщане. Държавите членки запазват възможността да прилагат регламента към тези категории, както и наказателното си право относно незаконния престой. Текстът все още трябва да бъде официално одобрен от правителствата на ЕС, преди да стане закон.
На 17 юни 2026 г. Европейският парламент одобри с 418 гласа „за“, 218 „против“ и 30 „въздържали се“ регламент, който заменя Директивата за връщане от 2008 г. Текстът създава обща процедура за експулсиране на граждани на трети страни в незаконен престой, но оставя държавите членки свободни да изключат цели категории и сами да решат дали да подчинят на него лицата, на които е отказан вход, или задържаните на границата. Стъпка към яснота, но все още не към ефективност.
Текстът установява ясен принцип: единна процедура за връщане за всички държави членки, с общи определения (доброволно връщане, укриване, решение за експулсиране) и гаранции за основните права. Но той умножава изключенията. Лицата, на които е отказан вход или които са задържани на границата, остават извън обхвата, освен ако дадена държава реши да ги включи. Тази възможност за включване по избор, нотифицирана до Комисията и другите държави, създава Европа на различни скорости: едно и също лице може да попада под обща процедура в една страна и под национални правила в друга. За транспортните предприятия или работодателите тази несигурност относно статута на засегнатите лица усложнява оценката на правните рискове.
Логиката на включването по избор е разбираема: тя зачита националния суверенитет и избягва налагането на единен модел. Но тя оставя непокътната основната слабост на Директивата от 2008 г.: липсата на реален натиск върху държавите, които не играят по правилата. Една държава може да продължи да прилага собствените си правила към цели категории, без общата рамка да променя нищо за нея. Комисията ще трябва да следи тези нотификации, но няма пряко правомощие да хармонизира.
Регламентът уточнява, че не засяга националното наказателно право, включително наказателните санкции за незаконен престой, при условие че наказателните производства не застрашават ефективните връщания. Тази клауза е отстъпка към държавите, които използват затвора като алтернатива на експулсирането. Тя има едно предимство: признава, че наказателният отговор може да има възпиращ ефект. Но създава риск от несъответствие: едно и също поведение може да бъде третирано чрез административна процедура за връщане в една страна и чрез наказателна санкция в друга, с много различни последици за засегнатото лице.
За предприемачите тази двойственост означава, че наемането на работник в незаконен статут остава изложено на санкции, които варират според страната, без регламентът да внася яснота. Опростяването, толкова очаквано от предприятията, не е налице: проверките и задълженията за верификация остават уредени от националното право, а регламентът само добавя слой от общи определения.
Обща система, която оставя всяка държава свободна да излезе от нея, не е обща система, а меню по избор.
На 17 юни 2026 г. Европейският парламент одобри с 418 гласа „за“, 218 „против“ и 30 „въздържали се“ регламент, който заменя Директивата за връщане от 2008 г. Текстът създава обща процедура за експулсиране на граждани на трети страни в незаконен престой, но оставя държавите членки свободни да изключат цели категории и сами да решат дали да подчинят на него лицата, на които е отказан вход, или задържаните на границата. Стъпка към яснота, но все още не към ефективност.
Текстът установява ясен принцип: единна процедура за връщане за всички държави членки, с общи определения (доброволно връщане, укриване, решение за експулсиране) и гаранции за основните права. Но той умножава изключенията. Лицата, на които е отказан вход или които са задържани на границата, остават извън обхвата, освен ако дадена държава реши да ги включи. Тази възможност за включване по избор, нотифицирана до Комисията и другите държави, създава Европа на различни скорости: едно и също лице може да попада под обща процедура в една страна и под национални правила в друга. За транспортните предприятия или работодателите тази несигурност относно статута на засегнатите лица усложнява оценката на правните рискове.
Логиката на включването по избор е разбираема: тя зачита националния суверенитет и избягва налагането на единен модел. Но тя оставя непокътната основната слабост на Директивата от 2008 г.: липсата на реален натиск върху държавите, които не играят по правилата. Една държава може да продължи да прилага собствените си правила към цели категории, без общата рамка да променя нищо за нея. Комисията ще трябва да следи тези нотификации, но няма пряко правомощие да хармонизира.
Регламентът уточнява, че не засяга националното наказателно право, включително наказателните санкции за незаконен престой, при условие че наказателните производства не застрашават ефективните връщания. Тази клауза е отстъпка към държавите, които използват затвора като алтернатива на експулсирането. Тя има едно предимство: признава, че наказателният отговор може да има възпиращ ефект. Но създава риск от несъответствие: едно и също поведение може да бъде третирано чрез административна процедура за връщане в една страна и чрез наказателна санкция в друга, с много различни последици за засегнатото лице.
За предприемачите тази двойственост означава, че наемането на работник в незаконен статут остава изложено на санкции, които варират според страната, без регламентът да внася яснота. Опростяването, толкова очаквано от предприятията, не е налице: проверките и задълженията за верификация остават уредени от националното право, а регламентът само добавя слой от общи определения.
Обща система, която оставя всяка държава свободна да излезе от нея, не е обща система, а меню по избор.
