На 16 юни 2026 г. Европейският парламент прие ново законодателство, насочено към укрепване на позицията на земеделските стопани във веригата за доставка на храни. Текстът изменя три съществуващи регламента, за да подобри преговорната сила на земеделските стопани, по-специално чрез организации на производители и кооперации, и да увеличи прозрачността и справедливостта в договорите.
Европейските земеделски стопани, особено малките и средните стопанства, са изправени пред нарастваща нестабилност на световните пазари, екстремни метеорологични явления и натиск върху доходите си. Европейската комисия предложи през 2024 г. преразглеждане на правилата за укрепване на тяхната позиция в хранителната верига, където те често са в слаба позиция спрямо преработвателите и дистрибуторите.
Парламентът прие позицията си на първо четене. Основните мерки включват:
Текстът беше приет с 560 гласа „за“, 75 „против“ и 25 „въздържал се“.
За потребителите това законодателство има за цел да гарантира по-устойчиво и справедливо хранене, с по-добър доход за земеделските стопани. Обозначенията „справедливо“ или „честно“ върху продуктите ще позволят на гражданите да правят информиран избор. За земеделските стопани новите правила предоставят повече правна сигурност и преговорна сила, което би трябвало да стабилизира доходите им и да насърчи младите хора да се установят. Текстът все още трябва да бъде официално одобрен от Съвета на ЕС, преди да влезе в сила.
На 16 юни 2026 г. Европейският парламент прие с 560 гласа „за“, 75 „против“ и 25 „въздържали се“ споразумение, което прави писмените договори задължителни за млякото и повечето земеделски продукти. Под предлог, че укрепва позицията на земеделските производители, то добавя най-вече формуляри, клаузи и дерогации, договорени между администрации. Цената, която получава производителят, обаче не зависи от броя страници на договора.
Член 148 от изменената наредба налага писмен договор между производителите на мляко и преработвателите, събирачите, дистрибуторите или търговците на дребно. Заявената цел е да се пребалансират търговските отношения. Но задължителният договор не казва нищо за цената. Ако купувачът остава единственият местен пазар, а производителите са разпръснати, подписването на документ не променя съотношението на силите: то добавя административна стъпка, често в ущърб на по-малкия участник, който ще трябва да плати за правен съвет, за да провери клаузи, които няма да може да предоговори.
Държавите членки могат да решат, че някои клаузи относно ценовите показатели или преразглежданията не са задължителни. Това е полезен предпазен клапан, но създава мозайка от национални правила: производител, който продава в няколко държави, ще трябва да се съобразява с всеки режим. Обещаното опростяване се превръща в допълнителна сложност за тези, които преминават граници.
Новият член 88а разрешава незадължителни означения като „справедливо“ или „честно“ и „къса верига на доставки“. Използването им е доброволно, но условията са неясни: достатъчно е цената да бъде „считана за справедлива и възнаграждаваща от участващите земеделски производители“ и да съществуват колективни инициативи. Не е предвиден независим контрол, а Комисията ще може да добавя равностойни означения чрез делегиран акт. Резултатът: самодекларирани етикети, които се размножават, без гаранция за купувача. Потребителят ще плаща повече за непроверимо обещание, а земеделските производители, които не могат да си позволят тези сертификации, ще бъдат ощетени.
Освобождаването по член 101 от Договора за организациите на производители се запазва и разширява, включително по време на процедурата по признаване. Това е признание за факта, че сътрудничеството между производителите може да балансира пазара. Но то остава ограничено от прагове (7 % от млечното производство на Съюза, 36 % от националното производство) и условия. Тези прагове са произволни: те защитават големите установени оператори и пречат на ефективните организации да растат.
Задължителният договор не пълни чинията на земеделеца; той пълни класьорите на администрацията.
На 16 юни 2026 г. Европейският парламент прие с 560 гласа „за“, 75 „против“ и 25 „въздържали се“ споразумение, което прави писмените договори задължителни за млякото и повечето земеделски продукти. Под предлог, че укрепва позицията на земеделските производители, то добавя най-вече формуляри, клаузи и дерогации, договорени между администрации. Цената, която получава производителят, обаче не зависи от броя страници на договора.
Член 148 от изменената наредба налага писмен договор между производителите на мляко и преработвателите, събирачите, дистрибуторите или търговците на дребно. Заявената цел е да се пребалансират търговските отношения. Но задължителният договор не казва нищо за цената. Ако купувачът остава единственият местен пазар, а производителите са разпръснати, подписването на документ не променя съотношението на силите: то добавя административна стъпка, често в ущърб на по-малкия участник, който ще трябва да плати за правен съвет, за да провери клаузи, които няма да може да предоговори.
Държавите членки могат да решат, че някои клаузи относно ценовите показатели или преразглежданията не са задължителни. Това е полезен предпазен клапан, но създава мозайка от национални правила: производител, който продава в няколко държави, ще трябва да се съобразява с всеки режим. Обещаното опростяване се превръща в допълнителна сложност за тези, които преминават граници.
Новият член 88а разрешава незадължителни означения като „справедливо“ или „честно“ и „къса верига на доставки“. Използването им е доброволно, но условията са неясни: достатъчно е цената да бъде „считана за справедлива и възнаграждаваща от участващите земеделски производители“ и да съществуват колективни инициативи. Не е предвиден независим контрол, а Комисията ще може да добавя равностойни означения чрез делегиран акт. Резултатът: самодекларирани етикети, които се размножават, без гаранция за купувача. Потребителят ще плаща повече за непроверимо обещание, а земеделските производители, които не могат да си позволят тези сертификации, ще бъдат ощетени.
Освобождаването по член 101 от Договора за организациите на производители се запазва и разширява, включително по време на процедурата по признаване. Това е признание за факта, че сътрудничеството между производителите може да балансира пазара. Но то остава ограничено от прагове (7 % от млечното производство на Съюза, 36 % от националното производство) и условия. Тези прагове са произволни: те защитават големите установени оператори и пречат на ефективните организации да растат.
Задължителният договор не пълни чинията на земеделеца; той пълни класьорите на администрацията.
