Европейският парламент прие резолюция, която призовава за преминаване към фаза на възстановяване и възобновяване на рибните запаси в Балтийско море, с възможност за спиране на целевия риболов на определени запаси. Той също така призовава за създаването на фонд, посветен на възстановяването и прехода на риболова в Балтика, както и за оценка и евентуално преразглеждане на действащия план за управление. Текстът не е закон: той призовава Комисията и държавите членки да действат.
Многогодишният план за Балтийско море регулира от 2016 г. управлението на треската, херингата и цацата. Въпреки този план няколко запаса продължават да намаляват, а затварянето на целевия риболов на треска през 2019 г. отслаби крайбрежните общности. Парламентът счита, че фазата на просто прилагане на плана вече не е достатъчна и че трябва да се премине към логика на възстановяване на запасите, като същевременно се подкрепят икономически засегнатите рибари.
Преминаване към възстановяване на запаситеКомисията и държавите членки се приканват да се откажат от простото прилагане на действащия план и да преминат към фаза на възстановяване и възобновяване на рибните запаси, въз основа на най-добрите налични научни становища.
Спиране на целевия риболов, ако е необходимоКоригиращи мерки като спиране на целевия риболов на определени запаси в Балтика, предвидено в многогодишния план, трябва да бъдат обмислени на научна основа, като същевременно се избягва застрашаването на социално-икономическата стабилност на крайбрежните общности.
Създаване на фонд за БалтикаКомисията се приканва да създаде фонд, посветен на възстановяването и прехода на риболова в Балтийско море, за финансиране на преструктурирането на флота, технологичната модернизация, компенсацията за загуби, дължащи се на забрани за риболов, и опазването на крайбрежните общности.
Подкрепа за засегнатите рибариИска се социална и финансова подкрепа, с временна компенсация и помощ за преход за рибарите, като ясно се разграничава временното прекратяване от окончателното прекратяване в програмите за помощ.
Преразглеждане на плана за управлениеКомисията се приканва да започне оценка и евентуално преразглеждане на многогодишния план за Балтика, за да се подобрят неговата яснота, съгласуваност и практическо приложение, и да се оцени включването на сьомгата и пъстървата сред обхванатите запаси.
Парламентът прие резолюцията с 337 гласа „за“, 178 „против“ и 44 „въздържал се“ при електронно поименно гласуване на 21 май 2026 г.
За рибарите и крайбрежните общности в Балтика тази резолюция отваря пътя към специфична финансова подкрепа и компенсация за загубите, свързани със затварянето на риболова. Тя също така изисква бъдещите решения относно квотите да се вземат на научна основа и като се отчитат социално-икономическите реалности. За потребителите тя има за цел да запази дългосрочната наличност на рибите от Балтийско море, по-специално херингата и цацата, като същевременно се избягва сривът на запасите. Текстът не е закон: ще е необходимо Комисията и държавите членки да последват тези искания, за да се превърнат в действия.
Европейският парламент иска да се премине от просто прилагане на многогодишния план за Балтика към фаза на възстановяване на запасите, с възможно спиране на целевия риболов и създаване на специален фонд. На хартия резолюцията, приета на 21 май 2026 г. с 337 гласа „за“, 178 „против“ и 44 „въздържали се“, говори за спешност. На практика тя най-вече добавя искания към Комисия и държави членки, които не успяха да приложат съществуващия план. Проблемът не е диагнозата, а инструментът.
Многогодишният план за Балтика урежда от 2016 г. управлението на треската, херингата и цацата. Той вече предвижда коригиращи мерки, референтни прагове и правила за експлоатация. Парламентът установява, че няколко запаса продължават да намаляват, и иска да се отиде по-далеч. Но той не казва защо съществуващите инструменти не са проработили. Отговорът обаче е прост: годишните решения на Съвета за квотите редовно пренебрегваха научните становища, а държавите членки не санкционираха нарушенията. Добавянето на фонд и на нова фаза не поправя този механизъм. Ако Съветът продължава да определя улови над препоръките на ИКЕС, никакъв фонд няма да възстанови запасите.
Резолюцията иска също Комисията, пазител на договорите, да действа, когато Съветът и държавите членки нарушават правилата на плана. Това е единственият надежден лост. Но той предполага политическа воля, каквато същите държави членки не са показали досега. Парламентът правилно настоява, но би трябвало да обвърже подкрепата си с действия, а не с обещания.
Създаването на фонд за възстановяване и преход на риболова в Балтика се представя като социален отговор. Донякъде е така: забраните за риболов на треска от 2019 г. отслабиха крайбрежните общности, а малките предприятия не бяха обезщетени правилно. Но европейският фонд не създава риба. Той организира прехвърляне на публични средства към дейности, които, ако квотите останат лошо определени, ще останат нерентабилни. Истинската подкрепа за рибарите е стабилна регулаторна рамка, която им позволява да планират, а не субсидия, която компенсира нестабилността, поддържана от годишните решения.
Парламентът иска ясно разграничение между временно и окончателно прекратяване. Това е добре: окончателното прекратяване трябва да намали капацитета там, където той е прекомерен, а не изкуствено да поддържа флоти, които ресурсът вече не може да издържа. Но трябва да се каже и кой плаща. Европейският фонд означава национални вноски и нова бюджетна линия, следователно по-малко марж за държавите, които искат да намалят тежестите. Либералната алтернатива би била да се остави държавите членки сами да управляват обезщетението на своите рибари със собствени финанси и да се съсредоточи европейската дейност върху единственото, което тя може да направи: да наложи спазването на съществуващите правила и да прекрати свръхулова.
Текстът настоява за становищата на ИКЕС и иска от Комисията да публикува своите искания за становища. Това е добре дошло изискване за прозрачност. Той иска също да се избягват автоматичните намаления и да се отчитат социално-икономическите реалности. По този въпрос Парламентът върви по ръба. Устойчивото управление предполага предвидими правила, а не дискреционни корекции случай по случай. Ако всяко намаление на квотата трябва да се договаря според социалното му въздействие, запасите никога няма да се възстановят. Правилният подход е ясна рамка, основана на науката, с механизми за компенсиране на рибарите, а не гъвкавост, която обезсмисля правилото.
Призивът за забрана на траленето за рибно брашно и рибено масло по време на фазата на възстановяване е в съответствие с целта за пряка консумация от хора. Но той остава призив. Парламентът би могъл да поиска обвързващо законодателно предложение. Той не го направи. Това е знак за резолюция, която предпочита сигнала пред действието.
Без решения за квотите в съответствие с науката фондът за Балтика ще бъде само превръзка върху кръвотечение.
Европейският парламент иска да се премине от просто прилагане на многогодишния план за Балтика към фаза на възстановяване на запасите, с възможно спиране на целевия риболов и създаване на специален фонд. На хартия резолюцията, приета на 21 май 2026 г. с 337 гласа „за“, 178 „против“ и 44 „въздържали се“, говори за спешност. На практика тя най-вече добавя искания към Комисия и държави членки, които не успяха да приложат съществуващия план. Проблемът не е диагнозата, а инструментът.
Многогодишният план за Балтика урежда от 2016 г. управлението на треската, херингата и цацата. Той вече предвижда коригиращи мерки, референтни прагове и правила за експлоатация. Парламентът установява, че няколко запаса продължават да намаляват, и иска да се отиде по-далеч. Но той не казва защо съществуващите инструменти не са проработили. Отговорът обаче е прост: годишните решения на Съвета за квотите редовно пренебрегваха научните становища, а държавите членки не санкционираха нарушенията. Добавянето на фонд и на нова фаза не поправя този механизъм. Ако Съветът продължава да определя улови над препоръките на ИКЕС, никакъв фонд няма да възстанови запасите.
Резолюцията иска също Комисията, пазител на договорите, да действа, когато Съветът и държавите членки нарушават правилата на плана. Това е единственият надежден лост. Но той предполага политическа воля, каквато същите държави членки не са показали досега. Парламентът правилно настоява, но би трябвало да обвърже подкрепата си с действия, а не с обещания.
Създаването на фонд за възстановяване и преход на риболова в Балтика се представя като социален отговор. Донякъде е така: забраните за риболов на треска от 2019 г. отслабиха крайбрежните общности, а малките предприятия не бяха обезщетени правилно. Но европейският фонд не създава риба. Той организира прехвърляне на публични средства към дейности, които, ако квотите останат лошо определени, ще останат нерентабилни. Истинската подкрепа за рибарите е стабилна регулаторна рамка, която им позволява да планират, а не субсидия, която компенсира нестабилността, поддържана от годишните решения.
Парламентът иска ясно разграничение между временно и окончателно прекратяване. Това е добре: окончателното прекратяване трябва да намали капацитета там, където той е прекомерен, а не изкуствено да поддържа флоти, които ресурсът вече не може да издържа. Но трябва да се каже и кой плаща. Европейският фонд означава национални вноски и нова бюджетна линия, следователно по-малко марж за държавите, които искат да намалят тежестите. Либералната алтернатива би била да се остави държавите членки сами да управляват обезщетението на своите рибари със собствени финанси и да се съсредоточи европейската дейност върху единственото, което тя може да направи: да наложи спазването на съществуващите правила и да прекрати свръхулова.
Текстът настоява за становищата на ИКЕС и иска от Комисията да публикува своите искания за становища. Това е добре дошло изискване за прозрачност. Той иска също да се избягват автоматичните намаления и да се отчитат социално-икономическите реалности. По този въпрос Парламентът върви по ръба. Устойчивото управление предполага предвидими правила, а не дискреционни корекции случай по случай. Ако всяко намаление на квотата трябва да се договаря според социалното му въздействие, запасите никога няма да се възстановят. Правилният подход е ясна рамка, основана на науката, с механизми за компенсиране на рибарите, а не гъвкавост, която обезсмисля правилото.
Призивът за забрана на траленето за рибно брашно и рибено масло по време на фазата на възстановяване е в съответствие с целта за пряка консумация от хора. Но той остава призив. Парламентът би могъл да поиска обвързващо законодателно предложение. Той не го направи. Това е знак за резолюция, която предпочита сигнала пред действието.
Без решения за квотите в съответствие с науката фондът за Балтика ще бъде само превръзка върху кръвотечение.
