Европейският парламент одобри преработено споразумение, което установява нови правила за отношенията му с Европейската комисия. Отсега нататък комисарите ще трябва да присъстват по време на часа за въпроси за максимум 90 минути, когато са засегнати техните ресори, а Комисията ще трябва писмено да обосновава всяко искане за спешен дебат. Споразумението беше прието с 446 гласа „за“, 100 „против“ и 72 „въздържал се“. Това е окончателният текст, договорен с правителствата на ЕС; те все още трябва да дадат официалното си одобрение, преди той да стане приложим.
Рамковото споразумение от 2010 г. между Парламента и Комисията не беше актуализирано от дълго време. След реформата на Парламента през 2024 г. и преразглеждането на неговия правилник през април 2024 г. двете институции сметнаха за необходимо да изяснят и засилят правилата за сътрудничество. Комисията се ангажира чрез своя председател да преразгледа това споразумение, за да зачита по-добре институционалния баланс и прерогативите на Парламента.
Час за въпроси: максимум 90 минутиПо време на часа за въпроси комисарите, чиито ресори съответстват на зададените въпроси, ще трябва да присъстват за срок от максимум 90 минути. Преди не беше предвиден нито максимален срок, нито задължение за съответствие на ресорите.
Ограничено заместване на комисариКомисар ще може да бъде заменен от компетентен висш служител на заседанията на комисия само ако присъствието му не е било изрично поискано. Преди това заместване беше възможно в по-широк обхват.
Оттегляне на предложение: присъства компетентният комисарКогато Комисията обмисля да оттегли предложение, компетентният комисар ще трябва да присъства на заседанията на комисия, за да го обсъди. Преди такъв ангажимент не съществуваше.
Обосновка на спешните меркиКомисията ще трябва да предоставя незабавно обосновка и пълна информация за извънредните и спешни случаи, основани на член 122 от Договора, както при представянето на искането пред Парламента, така и след прилагането на акта. Тя ще трябва също писмено да обосновава всяко искане за спешен дебат.
Информация за инициативи извън програматаКомисията се ангажира да информира Парламента за политическите инициативи и законодателните предложения, които не фигурират в нейната работна програма, и да представя ключовите инициативи в пленарна зала веднага след приемането им от колегиума на комисарите.
Споразумението беше прието с 446 гласа „за“, 100 гласа „против“ и 72 „въздържал се“.
Тези нови правила имат за цел да направят работата на Комисията по-прозрачна и по-отчетна пред избраните представители в Европейския парламент. На практика комисарите ще трябва да отговарят по-често и по-пряко на въпросите на евродепутатите, а гражданите ще могат по-добре да знаят какви инициативи подготвя Комисията, дори и онези, които не фигурират в официалната ѝ програма. Комисията ще трябва също публично да обяснява защо предприема спешни мерки и защо оттегля определени предложения. Споразумението все още трябва да бъде официално одобрено от правителствата на ЕС, преди да влезе в сила.
На 11 март 2026 г. Европейският парламент одобри с 446 гласа „за“, 100 „против“ и 72 „въздържали се“ преразгледано рамково споразумение с Комисията. Зад 90-те минути за въпроси и писмените обосновки стои въвеждането на механизъм за политическа отчетност. Но междуинституционалното споразумение не намалява публичните разходи, нито регулаторната тежест: то организира проследимостта на решенията. Истинският въпрос е дали тази проследимост ще тежи върху конкретните избори или ще остане процедурен ритуал.
Преразгледаното рамково споразумение установява задължения за прозрачност: Комисията ще информира Парламента за инициативи, които не фигурират в нейната работна програма, и ще представя ключовите инициативи в пленарна зала след приемането им от колегиума. Комисарите ще трябва да присъстват на заседанията на комисиите, а замяната им с висш служител ще бъде ограничена до случаите, в които присъствието им не е изрично поискано. Тези правила правят политическия контрол по-предвидим, но в никакъв случай не намаляват обема на регулацията, нито разходите за съответствие за предприятията. Те добавят още един процедурен слой: заседания, писмени обосновки, информация в пленарна зала. Ползата е демократична; цената е административна.
Въпросът с оценките на въздействието е показателен. Парламентът изразява съжаление, че Комисията не посочва дали новите законодателни инициативи ще бъдат придружени от оценка на въздействието и не обосновава липсата им. Но споразумението не създава обвързващо задължение: то препраща към ангажимент на Комисията. А оценка на въздействието, изготвена под отговорността на Комисията, дори при прозрачна процедура, си остава вътрешен инструмент. За предприятията важното не е, че оценката съществува, а че тя стига до извода за пропорционалност и необходимост на мярката. При липса на принуда рискът е оценката да се превърне в обосновка след факта.
Член 122, който позволява на Съвета да приема извънредни мерки по предложение на Комисията, илюстрира същото разминаване. Комисията ще трябва незабавно да предоставя обосновка и пълна информация, преди и след прилагането. Това е напредък за прозрачността, но не ограничава използването на този член за заобикаляне на обикновената законодателна процедура. Подход, основан на субсидиарността, би се състоял в строго рамкиране на условията за прибягване до член 122, например чрез изискване за доказване на реална спешност и клауза за прекратяване на действието. Тук се организира обосновката, а не ограничаването.
Засилването на правото на инициатива на Парламента по член 225, включително за предлагане на изменение или отмяна на съществуващото законодателство, се представя като напредък. То наистина може да позволи да се поиска отмяна на остарели правила. Но механизмът остава в ръцете на Комисията, която решава дали да последва искането, или не. Подобреният мониторинг не променя съотношението на силите: Комисията запазва монопола върху законодателната инициатива. За предприемачите цената на несигурността остава: едно предложение за отмяна може да отнеме години, докато бъде реализирано, а предприятията продължават да прилагат правила, чието премахване е поискано.
Споразумението предвижда също Комисията писмено да обосновава всяко искане за спешен дебат. Това е добре: спешността често се използва, за да се заобиколи дебатът. Но и тук обосновката не гарантира, че Парламентът ще разполага с необходимото време, за да разгледа текста. Либерален подход би се състоял в ограничаване на спешните процедури до строго определени случаи и в гарантиране на минимален срок за разглеждане. Текстът се задоволява да изисква обосновка, без да рамкира практиката.
Споразумение, което организира прозрачността, не замества намаляването на регулаторната тежест.
На 11 март 2026 г. Европейският парламент одобри с 446 гласа „за“, 100 „против“ и 72 „въздържали се“ преразгледано рамково споразумение с Комисията. Зад 90-те минути за въпроси и писмените обосновки стои въвеждането на механизъм за политическа отчетност. Но междуинституционалното споразумение не намалява публичните разходи, нито регулаторната тежест: то организира проследимостта на решенията. Истинският въпрос е дали тази проследимост ще тежи върху конкретните избори или ще остане процедурен ритуал.
Преразгледаното рамково споразумение установява задължения за прозрачност: Комисията ще информира Парламента за инициативи, които не фигурират в нейната работна програма, и ще представя ключовите инициативи в пленарна зала след приемането им от колегиума. Комисарите ще трябва да присъстват на заседанията на комисиите, а замяната им с висш служител ще бъде ограничена до случаите, в които присъствието им не е изрично поискано. Тези правила правят политическия контрол по-предвидим, но в никакъв случай не намаляват обема на регулацията, нито разходите за съответствие за предприятията. Те добавят още един процедурен слой: заседания, писмени обосновки, информация в пленарна зала. Ползата е демократична; цената е административна.
Въпросът с оценките на въздействието е показателен. Парламентът изразява съжаление, че Комисията не посочва дали новите законодателни инициативи ще бъдат придружени от оценка на въздействието и не обосновава липсата им. Но споразумението не създава обвързващо задължение: то препраща към ангажимент на Комисията. А оценка на въздействието, изготвена под отговорността на Комисията, дори при прозрачна процедура, си остава вътрешен инструмент. За предприятията важното не е, че оценката съществува, а че тя стига до извода за пропорционалност и необходимост на мярката. При липса на принуда рискът е оценката да се превърне в обосновка след факта.
Член 122, който позволява на Съвета да приема извънредни мерки по предложение на Комисията, илюстрира същото разминаване. Комисията ще трябва незабавно да предоставя обосновка и пълна информация, преди и след прилагането. Това е напредък за прозрачността, но не ограничава използването на този член за заобикаляне на обикновената законодателна процедура. Подход, основан на субсидиарността, би се състоял в строго рамкиране на условията за прибягване до член 122, например чрез изискване за доказване на реална спешност и клауза за прекратяване на действието. Тук се организира обосновката, а не ограничаването.
Засилването на правото на инициатива на Парламента по член 225, включително за предлагане на изменение или отмяна на съществуващото законодателство, се представя като напредък. То наистина може да позволи да се поиска отмяна на остарели правила. Но механизмът остава в ръцете на Комисията, която решава дали да последва искането, или не. Подобреният мониторинг не променя съотношението на силите: Комисията запазва монопола върху законодателната инициатива. За предприемачите цената на несигурността остава: едно предложение за отмяна може да отнеме години, докато бъде реализирано, а предприятията продължават да прилагат правила, чието премахване е поискано.
Споразумението предвижда също Комисията писмено да обосновава всяко искане за спешен дебат. Това е добре: спешността често се използва, за да се заобиколи дебатът. Но и тук обосновката не гарантира, че Парламентът ще разполага с необходимото време, за да разгледа текста. Либерален подход би се състоял в ограничаване на спешните процедури до строго определени случаи и в гарантиране на минимален срок за разглеждане. Текстът се задоволява да изисква обосновка, без да рамкира практиката.
Споразумение, което организира прозрачността, не замества намаляването на регулаторната тежест.
