На 10 февруари 2026 г. Европейският парламент прие актуализация на правилата на пазара и мерките за подкрепа в сектора на виното и ароматизираните винени продукти. Текстът опростява разрешенията за презасаждане, изяснява определението за "купаж" и улеснява изкореняването на изоставени лозя. Той също така модернизира процедурите, като позволява използването на електронни средства.
Настоящите правила на пазара на вино, произтичащи от регламенти (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) 2021/2115 и (ЕС) № 251/2014, бяха на няколко години. Европейската комисия предложи преразглеждане за опростяване на някои процедури и по-добро справяне с предизвикателствата в сектора, като управлението на изоставени лозя и изясняването на енологичните практики. Парламентът и Съветът постигнаха споразумение на първо четене, което позволи бързо приемане.
Приетият текст изменя три съществуващи регламента:
Регламентът изменя също Регламент (ЕС) 2024/1143 по отношение на някои правила за етикетиране на спиртни напитки, за да се осигури съгласуваност с новите разпоредби.
Текстът беше приет с голямо мнозинство: 625 гласа "за", 15 "против" и 11 "въздържал се". Това гласуване потвърждава споразумението, постигнато със Съвета, което означава, че регламентът е окончателно приет и ще влезе в сила след публикуването му в Официалния вестник на ЕС.
За потребителите тези промени няма да имат пряко видимо въздействие, но гарантират по-добра проследимост и изясняване на енологичните практики. За лозарите и производителите на вино новите правила опростяват административните процедури и предлагат повече гъвкавост в управлението на техните лозя. Използването на електронни средства ще намали сроковете и разходите, свързани с хартиените процедури. Накрая, улесненото изкореняване на изоставени лозя допринася за по-устойчиво управление на потенциала за производство на вино в ЕС.
На 10 февруари 2026 г. Европейският парламент прие с 625 гласа „за“, 15 „против“ и 11 „въздържал се“ Регламент (ЕС) 2026/471, който изменя правилата на пазара на вино. Този окончателен текст, договорен със Съвета, коригира механизмите за секторна подкрепа, без да засяга сърцевината на проблема: обща селскостопанска политика, която третира производителите като администрирани лица, а не като предприемачи.
Европейското вино страда от прост недъг: еднакви правила за тероари, климати и пазари, които нямат нищо общо помежду си. Регламент 2026/471 коригира мерки за подкрепа и пазарни правила, но не връща на лозарите свободата да решават какво да засаждат, как да продават и на каква цена. Всяка нова норма, всяка нова процедура за деклариране, всяко ново условие за допустимост до помощи увеличава производствените разходи и отклонява вниманието от този, който прави вино, към този, който попълва формуляри.
Постигнатото със Съвета споразумение има заслугата да е бързо и да приключва процедура. Но бързината не говори нищо за качеството. Окончателният текст е черупка: той одобрява компромис, чиито оперативни подробности са отнесени към актове за изпълнение и насоки. За един стопанин това означава нови несигурности: правилата ще се променят отново, без Парламентът да трябва да се произнася отново. Демократичният контрол спира там, където започва комитологията.
Мерките за секторна подкрепа, колкото и технически да са, мобилизират публични средства. Всяко евро, похарчено в Брюксел за организиране на пазара на вино, е евро, взето от данъкоплатците, и сигнал, изпратен към производителите: произвеждайте за помощта, не за потребителя. Регламентът не поставя под въпрос тази логика. Той я коригира. Подход, основан на субсидиарността, би се състоял в това да се остави на държавите членки, или по-добре, на регионалните междубраншови организации, да определят собствени правила за търговия и подкрепа, без да минават през европейски регламент от няколко страници.
Текстът предвижда и декларация на Комисията, приложена към резолюцията. Тази декларация ще бъде публикувана в Официален вестник, но няма никаква обвързваща сила. Това е политически ангажимент, а не гаранция за лозарите. Онези, които очакват изясняване на пазарните правила, ще трябва да се задоволят с добри намерения. Междувременно конкурентите от Новия свят продължават да innovate, да засаждат и да продават, без да чакат европейски регламент.
Още едно споразумение, а лозарите все още чакат да ги оставят да работят.
На 10 февруари 2026 г. Европейският парламент прие с 625 гласа „за“, 15 „против“ и 11 „въздържал се“ Регламент (ЕС) 2026/471, който изменя правилата на пазара на вино. Този окончателен текст, договорен със Съвета, коригира механизмите за секторна подкрепа, без да засяга сърцевината на проблема: обща селскостопанска политика, която третира производителите като администрирани лица, а не като предприемачи.
Европейското вино страда от прост недъг: еднакви правила за тероари, климати и пазари, които нямат нищо общо помежду си. Регламент 2026/471 коригира мерки за подкрепа и пазарни правила, но не връща на лозарите свободата да решават какво да засаждат, как да продават и на каква цена. Всяка нова норма, всяка нова процедура за деклариране, всяко ново условие за допустимост до помощи увеличава производствените разходи и отклонява вниманието от този, който прави вино, към този, който попълва формуляри.
Постигнатото със Съвета споразумение има заслугата да е бързо и да приключва процедура. Но бързината не говори нищо за качеството. Окончателният текст е черупка: той одобрява компромис, чиито оперативни подробности са отнесени към актове за изпълнение и насоки. За един стопанин това означава нови несигурности: правилата ще се променят отново, без Парламентът да трябва да се произнася отново. Демократичният контрол спира там, където започва комитологията.
Мерките за секторна подкрепа, колкото и технически да са, мобилизират публични средства. Всяко евро, похарчено в Брюксел за организиране на пазара на вино, е евро, взето от данъкоплатците, и сигнал, изпратен към производителите: произвеждайте за помощта, не за потребителя. Регламентът не поставя под въпрос тази логика. Той я коригира. Подход, основан на субсидиарността, би се състоял в това да се остави на държавите членки, или по-добре, на регионалните междубраншови организации, да определят собствени правила за търговия и подкрепа, без да минават през европейски регламент от няколко страници.
Текстът предвижда и декларация на Комисията, приложена към резолюцията. Тази декларация ще бъде публикувана в Официален вестник, но няма никаква обвързваща сила. Това е политически ангажимент, а не гаранция за лозарите. Онези, които очакват изясняване на пазарните правила, ще трябва да се задоволят с добри намерения. Междувременно конкурентите от Новия свят продължават да innovate, да засаждат и да продават, без да чакат европейски регламент.
Още едно споразумение, а лозарите все още чакат да ги оставят да работят.
