Европейският парламент прие резолюция, с която призовава Комисията и държавите членки да защитават по-добре основните права в Съюза. Той настоява по-специално за откриване на засилена процедура срещу Унгария, за системно използване на механизма, който обвързва европейските фондове със спазването на върховенството на закона, и за европейска стратегия за борба с бедността. Този текст е политическа позиция: той не създава нови правни задължения.
Всяка година Европейският парламент разглежда положението с основните права в Съюза и гласува резолюция, в която изброява своите констатации и искания. Приетият текст обхваща върховенството на закона, свободата на медиите, борбата с корупцията, социалните права и бедността. Той се основава на доклади на Агенцията за основните права и на Комисията.
Засилена процедура срещу УнгарияПарламентът призовава Комисията и държавите членки да започнат процедурата по член 7, параграф 2 от Договора за ЕС срещу Унгария, срещу която вече е образувана процедура от 2018 г. Той призовава също Съветът да приеме препоръки за отделните държави с ясни срокове и измерими критерии.
Европейски фондове, обвързани с върховенството на законаПарламентът приканва Комисията да използва системно и строго регламента, който позволява спиране на европейските фондове при нарушаване на върховенството на закона, така че средствата на Съюза да не финансират посегателства срещу ценностите на Съюза.
Стратегия срещу бедността до 2035 г.Парламентът приканва Комисията да изготви европейска стратегия за борба с бедността с цел изкореняване на бедността до 2035 г. с измерими междинни цели, и да създаде работна група на Съюза за бедността.
Защита на журналистите и медиитеПарламентът иска пълно прилагане на европейския регламент за свободата на медиите и бързо транспониране на директивата срещу злонамерените съдебни производства. Той призовава за защита на журналистите в изгнание, по-специално срещу злоупотребата с червени бюлетини на Интерпол.
Борба с корупциятаПарламентът иска от държавите членки да се съобразят напълно с препоръките на GRECO и да си сътрудничат с Европейската прокуратура. Той призовава за бързо и амбициозно прилагане на директивата срещу корупцията и за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности.
Парламентът прие резолюцията с 328 гласа „за“, 199 гласа „против“ и 98 „въздържал се“ при електронно поименно гласуване.
Тази резолюция не променя пряко вашите права: тя изразява политическата позиция на Европейския парламент и призовава Комисията и държавите членки да действат. На практика тя настоява европейските фондове да бъдат спирани при сериозни нарушения на върховенството на закона, за по-добра защита на журналистите и за стратегия за изкореняване на бедността до 2035 г. Тези искания нямат силата на закон, докато Комисията не предложи обвързващи текстове и държавите членки не ги приемат.
С 328 гласа „за“, 199 „против“ и 98 „въздържали се“ Европейският парламент прие резолюция, която иска откриване на процедурата по член 7, параграф 2, срещу Унгария, систематично прилагане на регламента, обвързващ европейските фондове с върховенството на закона, и стартиране на стратегия срещу бедността до 2035 г. Този текст няма никаква обвързваща сила: той изразява политическо мнозинство, но не променя нито едно право на гражданите.
Европейският парламент прие резолюция за основните права през 2024 и 2025 г. Тя иска от Комисията да прави систематични оценки на въздействието върху основните права преди всяко законодателно предложение, да засили годишните си доклади за Хартата и да открива процедури за нарушение. Тя призовава и Съвета да приема препоръки по държави със срокове и измерими критерии. Нищо от това не създава правно задължение: Комисията остава свободна да се съобрази или не, а държавите членки не са обвързани.
Механизмът за обвързване с върховенството на закона заслужава да се спрем на него. Този регламент позволява на Комисията да спира плащания на европейски фондове, когато установи, че нарушения на върховенството на закона засягат доброто финансово управление. Парламентът иска тя да го използва „систематично и стриктно“. Но именно Комисията, а не Парламентът, решава. И Комисията вече показа, че предпочита да договаря планове за възстановяване, вместо да спира фондове. Резолюцията не променя това съотношение на сили.
Призивът за откриване на процедурата по член 7, параграф 2, срещу Унгария е силен политически сигнал. Процедурата съществува от 2018 г. но е блокирана в Съвета, където няколко правителства отказват да отидат по-далеч. Резолюция на Парламента няма да отключи тази пречка. Тя служи да документира позиции и да влияе на общественото мнение, а не да поражда правни последици.
Парламентът иска европейска стратегия за борба с бедността с цел изкореняване на бедността до 2035 г. с междинни цели и работна група на Съюза. Намерението е щедро, но методът буди въпроси. Бедността не се създава с декрет; тя зависи от растежа, заетостта, цената на жилищата и ефективността на социалните трансфери, области, в които държавите членки имат основната компетентност. Създаването на работна група и европейски цели рискува да добави координация, без да се справи с причините: прекалено тежко данъчно облагане на труда, регулация, която оскъпява строителството, твърд пазар на труда.
Текстът иска също жилището да не се третира повече като стока. Но жилището е рядко благо там, където строителството е възпрепятствано от правилата за устройство и административните разходи. Истинският либерален отговор би бил да се освободи земята и да се намалят пречките пред строителството, а не да се умножават фондове и стратегии. Парламентът предпочита първия вариант: той иска специален фонд за достъпни жилища. Това добавя слой публичен разход, без да гарантира, че предлагането ще последва.
Една резолюция обвързва само онези, които са я гласували; тя не променя нито договорите, нито живота на гражданите.
С 328 гласа „за“, 199 „против“ и 98 „въздържали се“ Европейският парламент прие резолюция, която иска откриване на процедурата по член 7, параграф 2, срещу Унгария, систематично прилагане на регламента, обвързващ европейските фондове с върховенството на закона, и стартиране на стратегия срещу бедността до 2035 г. Този текст няма никаква обвързваща сила: той изразява политическо мнозинство, но не променя нито едно право на гражданите.
Европейският парламент прие резолюция за основните права през 2024 и 2025 г. Тя иска от Комисията да прави систематични оценки на въздействието върху основните права преди всяко законодателно предложение, да засили годишните си доклади за Хартата и да открива процедури за нарушение. Тя призовава и Съвета да приема препоръки по държави със срокове и измерими критерии. Нищо от това не създава правно задължение: Комисията остава свободна да се съобрази или не, а държавите членки не са обвързани.
Механизмът за обвързване с върховенството на закона заслужава да се спрем на него. Този регламент позволява на Комисията да спира плащания на европейски фондове, когато установи, че нарушения на върховенството на закона засягат доброто финансово управление. Парламентът иска тя да го използва „систематично и стриктно“. Но именно Комисията, а не Парламентът, решава. И Комисията вече показа, че предпочита да договаря планове за възстановяване, вместо да спира фондове. Резолюцията не променя това съотношение на сили.
Призивът за откриване на процедурата по член 7, параграф 2, срещу Унгария е силен политически сигнал. Процедурата съществува от 2018 г. но е блокирана в Съвета, където няколко правителства отказват да отидат по-далеч. Резолюция на Парламента няма да отключи тази пречка. Тя служи да документира позиции и да влияе на общественото мнение, а не да поражда правни последици.
Парламентът иска европейска стратегия за борба с бедността с цел изкореняване на бедността до 2035 г. с междинни цели и работна група на Съюза. Намерението е щедро, но методът буди въпроси. Бедността не се създава с декрет; тя зависи от растежа, заетостта, цената на жилищата и ефективността на социалните трансфери, области, в които държавите членки имат основната компетентност. Създаването на работна група и европейски цели рискува да добави координация, без да се справи с причините: прекалено тежко данъчно облагане на труда, регулация, която оскъпява строителството, твърд пазар на труда.
Текстът иска също жилището да не се третира повече като стока. Но жилището е рядко благо там, където строителството е възпрепятствано от правилата за устройство и административните разходи. Истинският либерален отговор би бил да се освободи земята и да се намалят пречките пред строителството, а не да се умножават фондове и стратегии. Парламентът предпочита първия вариант: той иска специален фонд за достъпни жилища. Това добавя слой публичен разход, без да гарантира, че предлагането ще последва.
Една резолюция обвързва само онези, които са я гласували; тя не променя нито договорите, нито живота на гражданите.
