Европейският парламент прие резолюция, в която изразява съжаление за провала на венецуелския закон за амнистия и иска пълното и безусловно освобождаване на всички лица, задържани произволно по политически причини, най-малко 470 от които остават несправедливо задържани. В текста се настоява този закон никога да не защитава извършителите на нарушения на правата на човека и Съветът на ЕС да не отменя санкциите срещу тези отговорни лица, докато не бъде постигнат значителен напредък към демократичен преход. Парламентът призовава Комисията и държавите членки да направят всичко възможно за постигането на тези резултати.
Законът за амнистия за демократично съвместно съществуване, приет през февруари 2026 г. от контролираното от венецуелския режим събрание, трябваше да позволи освобождаването на политически затворници. На практика той не доведе до тяхното безусловно освобождаване: най-малко 470 души остават задържани в нечовешки условия, законът се прилага само в ограничени случаи и не се прилага автоматично. Ограниченият му обхват, липсата на независим контрол и дискриминационното му прилагане не предоставиха никаква основа за политическо помирение. На 23 април 2026 г. Делси Родригес обяви края на този закон, което Парламентът счита за нарушение на конституцията и на съдебната независимост.
Изисква се безусловно освобождаванеПарламентът иска пълното и безусловно освобождаване на всички лица, задържани произволно по политически причини, и настоява те да се ползват в пълна степен с гражданските и политическите си права.
Никаква защита за изтезателитеЗаконът за амнистия не трябва в никакъв случай да се прилага, за да защитава отговорните за нарушения на правата на човека, които трябва да бъдат подведени под пълна отговорност за действията си.
Край на репресиите и реформиПарламентът настоятелно призовава режима незабавно да прекрати репресиите и да реформира съдебните, репресивните и изборните институции, включително като затвори всички съоръжения, използвани за произволно задържане, малтретиране и изтезания.
Санкциите се запазват при условияДокато не бъдат предприети значителни мерки за мирен демократичен преход, ръководен от Венецуела, включително безусловното освобождаване на всички политически затворници, оттеглянето и отмяната на всички политически обвинения срещу опозицията и установяването на надеждна пътна карта за свободни избори, Съветът не следва да отменя санкциите, наложени на лицата, отговорни за нарушения на правата на човека.
Гарантирано безопасно завръщанеПарламентът иска прекратяване на политическите преследвания, безусловно премахване на всички ограничения, наложени на политическите затворници, и гарантиране на безопасно завръщане без репресии.
Резолюцията беше приета с 507 гласа „за“, 31 „против“ и 35 „въздържал се“ при електронно поименно гласуване.
Тази резолюция не е закон: тя изразява политическата позиция на Европейския парламент и призовава Комисията и държавите членки да оказват натиск за освобождаването на политическите затворници и зачитането на правата на човека във Венецуела. Тя препоръчва на Съвета да не отменя санкциите срещу отговорните за нарушения на правата на човека, докато не бъде постигнат значителен демократичен напредък. Гражданите на ЕС, включително онези, които имат семейство или интереси във Венецуела, са засегнати от ангажимента на Парламента за освобождаването на произволно задържаните лица, включително европейски граждани, и от запазването на целенасочените санкции.
Закон за амнистия, който оставя 470 политически затворници зад решетките, не е амнистия, а декорация. Европейският парламент го каза ясно: той изисква пълното и безусловно освобождаване на всички произволно задържани и предупреждава Съвета, че не трябва да вдига санкциите срещу изтезаващите, докато демократичният преход не е започнал.
Текстът, приет на 30 април 2026 г. с 507 гласа „за“, 31 „против“ и 35 „въздържали се“, не е закон: това е политическа резолюция. Но констатацията ѝ е безпощадна. Законът за амнистия за демократично съжителство, гласуван през февруари 2026 г. от контролирано от режима събрание, трябваше да освободи политическите затворници. Той не го направи. Най-малко 470 души остават задържани, сред които военни, адвокати, журналисти, защитници на правата на човека и европейски граждани. Законът се прилага само в ограничени случаи, не е автоматичен и задължава задържаните да признаят фалшиви обвинения пред подчинено на властта правосъдие. Това не е амнистия, това е още един капан.
Парламентът не се спира на констатацията. Той изисква пълното и безусловно освобождаване на всички политически затворници и заявява, че амнистията в никакъв случай не трябва да защитава изтезаващите. Той иска закриването на всички центрове за произволно задържане и прекратяването на преследванията. По същество логиката е проста: амнистия, която не освобождава, е само инструмент за комуникация. Тя позволява на режима да каже на света, че прави жест, докато затворите му остават пълни. Парламентът отказва тази сделка.
Посланието към Съвета е също толкова ясно: никакво вдигане на санкциите срещу отговорните за нарушения на правата на човека, докато не бъдат предприети значими мерки. Парламентът поставя три условия: безусловно освобождаване на всички политически затворници, оттегляне и отмяна на всички политически обвинения срещу опозицията и надеждна пътна карта за свободни избори. Докато тези условия не са изпълнени, санкциите остават. Това е позиция на твърдост, а не на наивност.
Този подход има едно предимство: той обвързва моркова с проверими действия, а не с обещания. Така се избягва синдромът на „закона за амнистия“: козметичен жест, който не променя нищо в реалността на затворите. Като изисква доказателства преди всякакви отстъпки, Парламентът защитава credibility на европейските санкции. Той припомня също, че преходът трябва да бъде ръководен от самите венецуелци, при зачитане на техния суверенитет.
Амнистия, която оставя 470 политически затворници зад решетките, не е амнистия, а декорация.
Закон за амнистия, който оставя 470 политически затворници зад решетките, не е амнистия, а декорация. Европейският парламент го каза ясно: той изисква пълното и безусловно освобождаване на всички произволно задържани и предупреждава Съвета, че не трябва да вдига санкциите срещу изтезаващите, докато демократичният преход не е започнал.
Текстът, приет на 30 април 2026 г. с 507 гласа „за“, 31 „против“ и 35 „въздържали се“, не е закон: това е политическа резолюция. Но констатацията ѝ е безпощадна. Законът за амнистия за демократично съжителство, гласуван през февруари 2026 г. от контролирано от режима събрание, трябваше да освободи политическите затворници. Той не го направи. Най-малко 470 души остават задържани, сред които военни, адвокати, журналисти, защитници на правата на човека и европейски граждани. Законът се прилага само в ограничени случаи, не е автоматичен и задължава задържаните да признаят фалшиви обвинения пред подчинено на властта правосъдие. Това не е амнистия, това е още един капан.
Парламентът не се спира на констатацията. Той изисква пълното и безусловно освобождаване на всички политически затворници и заявява, че амнистията в никакъв случай не трябва да защитава изтезаващите. Той иска закриването на всички центрове за произволно задържане и прекратяването на преследванията. По същество логиката е проста: амнистия, която не освобождава, е само инструмент за комуникация. Тя позволява на режима да каже на света, че прави жест, докато затворите му остават пълни. Парламентът отказва тази сделка.
Посланието към Съвета е също толкова ясно: никакво вдигане на санкциите срещу отговорните за нарушения на правата на човека, докато не бъдат предприети значими мерки. Парламентът поставя три условия: безусловно освобождаване на всички политически затворници, оттегляне и отмяна на всички политически обвинения срещу опозицията и надеждна пътна карта за свободни избори. Докато тези условия не са изпълнени, санкциите остават. Това е позиция на твърдост, а не на наивност.
Този подход има едно предимство: той обвързва моркова с проверими действия, а не с обещания. Така се избягва синдромът на „закона за амнистия“: козметичен жест, който не променя нищо в реалността на затворите. Като изисква доказателства преди всякакви отстъпки, Парламентът защитава credibility на европейските санкции. Той припомня също, че преходът трябва да бъде ръководен от самите венецуелци, при зачитане на техния суверенитет.
Амнистия, която оставя 470 политически затворници зад решетките, не е амнистия, а декорация.
