На 10 март 2026 г. Европейският парламент прие доклад относно публичния достъп до документи на институциите на ЕС за периода 2022-2024 г. Този текст оценява прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001, който гарантира на всеки гражданин правото да разглежда документи на европейските институции. Докладът съдържа препоръки за подобряване на прозрачността и достъпа до информация.
Правото на достъп до документи е стълб на европейската демокрация. То позволява на гражданите, журналистите и изследователите да контролират работата на институциите. Докладът обхваща годините 2022-2024 и следва скорошни дела (по-специално решенията De Capitani и Public.Resource.Org), които изясниха границите на това право. Докладчикът Вероника Цифрова Острихоньова (Renew Europe, Словакия) подчерта необходимостта от модернизиране на правилата в контекста на цифровите предизвикателства.
Парламентът прие доклада с 602 гласа „за“, 9 „против“ и 8 „въздържали се“. Той настоява по-специално за:
Докладът също така критикува бавното реагиране на институциите на искания за достъп и препоръчва по-кратки срокове.
Текстът беше приет с много голямо мнозинство: 602 депутати гласуваха „за“, 9 „против“ и 8 се въздържаха. Тази масова подкрепа показва, че прозрачността е приоритет за всички политически групи.
Въпреки че този доклад няма пряко правно действие, той изпраща силен политически сигнал. Той би могъл да доведе до преразглеждане на регламента за достъп до документи, което би улеснило вашите усилия за получаване на информация относно европейските решения. Конкретно, бихте могли по-лесно да разглеждате проекти на закони, вътрешни бележки или протоколи от срещи. Журналистите и НПО също биха спечелили по отношение на разследващите си възможности. Междувременно вече можете да упражните правото си, като отправите искане до съответната институция чрез нейния уебсайт.
На 10 март 2026 г. Европейският парламент прие с 602 гласа „за“, 9 „против“ и 8 „въздържали се“ резолюция, която затръшва вратата в името на прозрачността. Но зад фасадното единодушие текстът не променя нито една запетая в Регламент 1049/2001: той констатира, той осъжда, той иска. И точно там е проблемът.
Парламентът потвърждава, че достъпът до документи е основно право. Той е прав. Но право, което институциите нарушават безнаказано, е само декорация. Цифрите, които той цитира, са унищожителни: през 2024 г. Комисията е получила 6 938 първоначални и 641 потвърдителни заявления. Най-важното е, че в 85 % от разгледаните случаи тя не е се произнесла в законовите срокове, а в 60 % от случаите закъснението е надхвърлило шестдесет работни дни. Гражданин, който чака три месеца, за да получи документ, вече е загубил политическата употреба на информацията.
Резолюцията посочва също преразгледаната вътрешна рамка, приета от Комисията през 2024 г. Като стеснява определението за това какво е „документ“, като добавя изключения от регистрирането и презумпции за неразкриване, Комисията отслабва обхвата на регламента. Парламентът иска спазване на съдебната практика на Съда. Но кой налага санкции? Никой. Текстът дори иска да бъдат предвидени евентуални санкции. Това е признание: в сегашното си състояние прозрачността не е задължителна, тя е дискреционна.
Съветът също не изостава. Парламентът осъжда маркирането LIMITE, прилагано към повечето подготвителни документи на текущите законодателни процедури. На практика това означава, че гражданите не могат да знаят какво защитава тяхното правителство в Брюксел, преди решението да бъде взето. Съдът обаче е признал достъпа до документите на работните групи на Съвета. Но достъпът все още трябва да бъде поискан, а Съветът систематично отказва да отвори документите от трилога: дневни ред, документи в четири колони, протоколи. Прозрачността се превръща в привилегия за посветените.
Парламентът иска от Съвета проактивно да публикува позициите на държавите членки. Разликата с реалността е очевидна: регистърът на Съвета е съдържал над 527 000 документа в края на 2024 г. но над 72 % от тях вече са били достъпни. Проблемът не е обемът, а подборът. Документите, които имат значение, тези, които осветляват съотношенията на силите, остават непрозрачни. Резолюцията го казва, но без пряк ефект.
Истинският лост не е да се трупат политически искания, а да се задължат тези, които решават, да дават отчет. Подход, основан на субсидиарността и пазара, би казал: нека направим документите достъпни по подразбиране, със строго определени изключения и задължителен срок за отговор, под страх от нищожност на решението. Прозрачността трябва да е разход за администрацията, не за гражданина. Парламентът предлага обучения, кампании, инструменти. Това е полезно, но не замества санкцията. Комисията и Съветът нямат никакъв интерес да ускорят, ако закъснението остава без последствие.
Резолюцията иска също независим механизъм за контрол на класификациите и редовен одит от Медиатора. Защо не, при условие че този орган има право на решение, а не само на становище. По отношение на изкуствения интелект Парламентът изисква прозрачност относно алгоритмите и данните за обучение. И тук, без задължително изискване, това ще остане благочестиво желание. Компаниите знаят какво им струва да не са прозрачни: те губят пазари. Институциите не губят нищо.
Право без санкция не е право, а обещание на хартия.
На 10 март 2026 г. Европейският парламент прие с 602 гласа „за“, 9 „против“ и 8 „въздържали се“ резолюция, която затръшва вратата в името на прозрачността. Но зад фасадното единодушие текстът не променя нито една запетая в Регламент 1049/2001: той констатира, той осъжда, той иска. И точно там е проблемът.
Парламентът потвърждава, че достъпът до документи е основно право. Той е прав. Но право, което институциите нарушават безнаказано, е само декорация. Цифрите, които той цитира, са унищожителни: през 2024 г. Комисията е получила 6 938 първоначални и 641 потвърдителни заявления. Най-важното е, че в 85 % от разгледаните случаи тя не е се произнесла в законовите срокове, а в 60 % от случаите закъснението е надхвърлило шестдесет работни дни. Гражданин, който чака три месеца, за да получи документ, вече е загубил политическата употреба на информацията.
Резолюцията посочва също преразгледаната вътрешна рамка, приета от Комисията през 2024 г. Като стеснява определението за това какво е „документ“, като добавя изключения от регистрирането и презумпции за неразкриване, Комисията отслабва обхвата на регламента. Парламентът иска спазване на съдебната практика на Съда. Но кой налага санкции? Никой. Текстът дори иска да бъдат предвидени евентуални санкции. Това е признание: в сегашното си състояние прозрачността не е задължителна, тя е дискреционна.
Съветът също не изостава. Парламентът осъжда маркирането LIMITE, прилагано към повечето подготвителни документи на текущите законодателни процедури. На практика това означава, че гражданите не могат да знаят какво защитава тяхното правителство в Брюксел, преди решението да бъде взето. Съдът обаче е признал достъпа до документите на работните групи на Съвета. Но достъпът все още трябва да бъде поискан, а Съветът систематично отказва да отвори документите от трилога: дневни ред, документи в четири колони, протоколи. Прозрачността се превръща в привилегия за посветените.
Парламентът иска от Съвета проактивно да публикува позициите на държавите членки. Разликата с реалността е очевидна: регистърът на Съвета е съдържал над 527 000 документа в края на 2024 г. но над 72 % от тях вече са били достъпни. Проблемът не е обемът, а подборът. Документите, които имат значение, тези, които осветляват съотношенията на силите, остават непрозрачни. Резолюцията го казва, но без пряк ефект.
Истинският лост не е да се трупат политически искания, а да се задължат тези, които решават, да дават отчет. Подход, основан на субсидиарността и пазара, би казал: нека направим документите достъпни по подразбиране, със строго определени изключения и задължителен срок за отговор, под страх от нищожност на решението. Прозрачността трябва да е разход за администрацията, не за гражданина. Парламентът предлага обучения, кампании, инструменти. Това е полезно, но не замества санкцията. Комисията и Съветът нямат никакъв интерес да ускорят, ако закъснението остава без последствие.
Резолюцията иска също независим механизъм за контрол на класификациите и редовен одит от Медиатора. Защо не, при условие че този орган има право на решение, а не само на становище. По отношение на изкуствения интелект Парламентът изисква прозрачност относно алгоритмите и данните за обучение. И тук, без задължително изискване, това ще остане благочестиво желание. Компаниите знаят какво им струва да не са прозрачни: те губят пазари. Институциите не губят нищо.
Право без санкция не е право, а обещание на хартия.
