На 11 март 2026 г. Европейският парламент прие резолюция относно социалните приоритети и приоритетите в областта на заетостта за Европейския семестър 2026. Този текст, внесен от депутата Нела Рийл, определя позицията на Парламента относно координацията на икономическите политики в ЕС, като акцентът е върху качествената заетост, социалната закрила и приобщаването.
Европейският семестър е годишен цикъл за координация на икономическите и бюджетните политики на държавите членки на ЕС. Всяка година Европейската комисия публикува насоки, които Парламентът разглежда и гласува резолюция по тях. За 2026 г. дебатът се вписва в контекста на възстановяването след пандемията, инфлационния натиск и демографските предизвикателства. Парламентът настоява за необходимостта от съчетаване на бюджетна дисциплина със социални инвестиции.
В своята резолюция Парламентът:
Резолюцията беше приета с 404 гласа „за“, 208 „против“ и 20 „въздържал се“. Тази широка подкрепа отразява консенсус между основните политически групи относно необходимостта от запазване на силно социално измерение в европейската икономическа координация.
Въпреки че тази резолюция не създава пряко нови закони, тя влияе върху препоръките, които Комисията ще отправи към държавите членки. Конкретно, тя може да насърчи вашето правителство да:
Като гражданин можете да следите специфичните за вашата държава препоръки и да участвате в националните консултации относно Европейския семестър.
Европейският парламент прие резолюция, която превръща Европейския семестър в машина за производство на социални цели, без да засяга механизмите, които реално решават за разходите. Гласуването (404 за, 208 против, 20 въздържали се) не създава никакво правно задължение, но задава посока: тази на икономическа координация, все по-натоварена с мисии, без никой да понесе политическата цена за това.
Европейският семестър е годишен цикъл за координация на икономическите и бюджетните политики на държавите членки. Като интегрира целите на Европейския стълб на социалните права като референтни критерии, Парламентът иска бедността, младежката безработица или разликата в заетостта на хората с увреждания да тежат толкова, колкото публичният дефицит. Проблемът не е в измерването на тези реалности, а в вярата, че допълнителна таблица с показатели създава работни места или изважда деца от бедност. Всяка нова цел добавя слой отчетност, а не евро растеж.
Парламентът освен това настоява за специален бюджет от 20 милиарда евро за Европейската гаранция за детето и за минимален дял от 5 % от средствата по ЕСФ+ за детската бедност. Тези суми са адресирани до бюджетния орган, но не казват нищо за това как ще бъдат изразходвани парите. Опитът със структурните фондове показва, че процентите на усвояване и ефективността на разходите варират значително в зависимост от националните администрации. Определянето на минимален разход без обвързване с резултат означава да се възнаграждават държавите, които харчат най-много, а не тези, които постигат резултати.
Резолюцията твърди, че Семестърът трябва да зачита субсидиарността и националните компетенции. Но същевременно тя иска препоръките за отделните държави да оценяват съответствието на националните бюджети с минималния размер на ресурсите, предназначени за борба с детската бедност. С други думи, Брюксел би определял приоритета на разходите, а държавите членки биха носили политическата отговорност за прилагането. Това прехвърляне на отговорност без прехвърляне на власт е точно това, за което гражданите упрекват Съюза: цели, решени другаде, разходи, поети тук.
Парламентът иска също социалните партньори и гражданското общество да бъдат систематично включвани в Семестъра. На хартия това е добро намерение. На практика то добавя задължителни консултации и срокове, без да е ясно кой решава в крайна сметка. За малкото и средно предприятие, което чака административно опростяване, всеки нов слой управление е допълнителен разход. Резолюцията го признава наполовина, като призовава опростяването да запази социалните права, но не казва как да се съчетаят двете.
Подход, основан на субсидиарността, би се състоял в това да се остави на държавите членки да определят собствените си социални цели, да се обвържат европейските фондове с измерими резултати, а не с проценти на разходите, и да се премахнат припокриванията между Семестъра, ЕСФ+ и националните планове за възстановяване. Парламентът е могъл да поиска независима оценка на ефективността на съществуващите социални разходи, преди да настоява за още 20 милиарда. Той не го направи.
Резолюцията не създава правни задължения, но засилва една динамика: тази на Съюз, който произвежда цели и показатели, и оставя на държавите членки да намерят парите и да се изправят пред избирателите. Гласуването от 11 март 2026 г. показва широко мнозинство за този подход. 208-те гласа против и 20-те въздържали се напомнят, че малцинство отказва това разширяване на обхвата на икономическата координация към всички социални политики.
От бедността не се излиза с показатели, а с работни места и растеж.
Европейският парламент прие резолюция, която превръща Европейския семестър в машина за производство на социални цели, без да засяга механизмите, които реално решават за разходите. Гласуването (404 за, 208 против, 20 въздържали се) не създава никакво правно задължение, но задава посока: тази на икономическа координация, все по-натоварена с мисии, без никой да понесе политическата цена за това.
Европейският семестър е годишен цикъл за координация на икономическите и бюджетните политики на държавите членки. Като интегрира целите на Европейския стълб на социалните права като референтни критерии, Парламентът иска бедността, младежката безработица или разликата в заетостта на хората с увреждания да тежат толкова, колкото публичният дефицит. Проблемът не е в измерването на тези реалности, а в вярата, че допълнителна таблица с показатели създава работни места или изважда деца от бедност. Всяка нова цел добавя слой отчетност, а не евро растеж.
Парламентът освен това настоява за специален бюджет от 20 милиарда евро за Европейската гаранция за детето и за минимален дял от 5 % от средствата по ЕСФ+ за детската бедност. Тези суми са адресирани до бюджетния орган, но не казват нищо за това как ще бъдат изразходвани парите. Опитът със структурните фондове показва, че процентите на усвояване и ефективността на разходите варират значително в зависимост от националните администрации. Определянето на минимален разход без обвързване с резултат означава да се възнаграждават държавите, които харчат най-много, а не тези, които постигат резултати.
Резолюцията твърди, че Семестърът трябва да зачита субсидиарността и националните компетенции. Но същевременно тя иска препоръките за отделните държави да оценяват съответствието на националните бюджети с минималния размер на ресурсите, предназначени за борба с детската бедност. С други думи, Брюксел би определял приоритета на разходите, а държавите членки биха носили политическата отговорност за прилагането. Това прехвърляне на отговорност без прехвърляне на власт е точно това, за което гражданите упрекват Съюза: цели, решени другаде, разходи, поети тук.
Парламентът иска също социалните партньори и гражданското общество да бъдат систематично включвани в Семестъра. На хартия това е добро намерение. На практика то добавя задължителни консултации и срокове, без да е ясно кой решава в крайна сметка. За малкото и средно предприятие, което чака административно опростяване, всеки нов слой управление е допълнителен разход. Резолюцията го признава наполовина, като призовава опростяването да запази социалните права, но не казва как да се съчетаят двете.
Подход, основан на субсидиарността, би се състоял в това да се остави на държавите членки да определят собствените си социални цели, да се обвържат европейските фондове с измерими резултати, а не с проценти на разходите, и да се премахнат припокриванията между Семестъра, ЕСФ+ и националните планове за възстановяване. Парламентът е могъл да поиска независима оценка на ефективността на съществуващите социални разходи, преди да настоява за още 20 милиарда. Той не го направи.
Резолюцията не създава правни задължения, но засилва една динамика: тази на Съюз, който произвежда цели и показатели, и оставя на държавите членки да намерят парите и да се изправят пред избирателите. Гласуването от 11 март 2026 г. показва широко мнозинство за този подход. 208-те гласа против и 20-те въздържали се напомнят, че малцинство отказва това разширяване на обхвата на икономическата координация към всички социални политики.
От бедността не се излиза с показатели, а с работни места и растеж.
