Европейският парламент одобри с голямо мнозинство окончателния текст на европейската директива срещу корупцията. Този текст определя общи определения и наказания за корупционните престъпления във всички държави от Съюза. Това е краят на законодателния процес от страна на Парламента: текстът е окончателен и ще стане закон след официалното му публикуване.
Европейската комисия предложи през 2023 г. директива за борба с корупцията, като хармонизира определенията на престъпленията и санкциите в 27-те държави членки. Преговорите между Парламента и Съвета доведоха до споразумение. Парламентът прие този окончателен текст на сесията си на 26 март 2026 г.
Общи определения за корупциятаДиректива (ЕС) 2026/1021 определя общи определения за корупционните престъпления в целия Европейски съюз. Държавите членки ще трябва да включат тези определения в националното си законодателство.
Хармонизирани наказанияЩе се прилагат минимални наказания и сравними санкции във всички държави от Съюза за корупционни деяния, с което се слага край на различията между националните законодателства.
Нови правила за предприятиятаПредприятията, извършващи дейност в няколко държави от Съюза, ще бъдат подчинени на едни и същи правила и санкции по отношение на корупцията, което опростява техните задължения.
Комисията ще трябва да се консултира отново с ПарламентаАко Комисията съществено измени предложението си в бъдеще, тя ще трябва отново да се обърне към Европейския парламент.
Официално предаване на текстаПредседателят на Европейския парламент ще предаде приетата позиция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.
Парламентът прие текста с 581 гласа „за“, 21 гласа „против“ и 42 „въздържал се“.
На практика гражданите на всички държави от Съюза ще бъдат защитени от едни и същи определения за корупцията и едни и същи наказания за извършителите. Корумпирано предприятие или длъжностно лице ще бъде съдено по сравними правила, независимо дали се намира в Париж, Рим или Варшава. Жертвите на корупция ще могат да разчитат на обща правна рамка. Текстът е окончателен: той ще стане закон след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
На 26 март 2026 г. Европейският парламент прие с 581 гласа „за“, 21 „против“ и 42 „въздържали се“ Директива (ЕС) 2026/1021, която установява определения и минимални наказания за корупция в целия Съюз. Текстът е окончателен. Зад привидното единодушие стои конкретен въпрос: кой ще плати сметката за тази хармонизация?
Заявената цел е похвална: да се сложи край на различията в третирането между Париж, Рим и Варшава. Но избраният метод, този на задължителните минимални правила, налага на предприятията нови разходи за съответствие. Предвидените глоби, до 5 % от световния оборот, се представят като възпиращи. За едно износително малко или средно предприятие финансовият риск става екзистенциален, докато големите предприятия ще могат да поемат тези суми.
Прагът от 10 000 евро за присвояване на средства илюстрира двусмислието: под него държавите могат да изберат да не криминализират. Но обединяването на свързани деяния на един и същ извършител означава, че поредица от малки присвоявания може да превърне нарушението в тежко. За един ръководител границата между небрежност и престъпление става размита, а спазването на закона изисква скъпоструващо аналитично счетоводство.
Директивата задължава държавите да премахнат привилегиите и имунитетите на националните отговорни лица за корупционни нарушения. Това е реален напредък: твърде често избраните лица се изплъзват от наказателно преследване благодарение на остарели защити. Но текстът не казва нищо за администрациите, които си затварят очите. Антикорупционните органи ще трябва да разполагат с адекватни ресурси, но кой ще контролира тяхната ефективност?
Националната антикорупционна стратегия, която всяка държава ще трябва да публикува, рискува да се превърне в упражнение по комуникация. Без задължителни показатели и без санкции при бездействие тя няма да ангажира никого. Либералната алтернатива би била да се засили прозрачността на обществените поръчки и да се намалят възможностите за корупция чрез опростяване на регулациите, вместо да се трупат задължения за отчетност.
Глоба от 40 милиона евро не възпира един картел, тя съсипва малко или средно предприятие, което няма средства да се защити.
На 26 март 2026 г. Европейският парламент прие с 581 гласа „за“, 21 „против“ и 42 „въздържали се“ Директива (ЕС) 2026/1021, която установява определения и минимални наказания за корупция в целия Съюз. Текстът е окончателен. Зад привидното единодушие стои конкретен въпрос: кой ще плати сметката за тази хармонизация?
Заявената цел е похвална: да се сложи край на различията в третирането между Париж, Рим и Варшава. Но избраният метод, този на задължителните минимални правила, налага на предприятията нови разходи за съответствие. Предвидените глоби, до 5 % от световния оборот, се представят като възпиращи. За едно износително малко или средно предприятие финансовият риск става екзистенциален, докато големите предприятия ще могат да поемат тези суми.
Прагът от 10 000 евро за присвояване на средства илюстрира двусмислието: под него държавите могат да изберат да не криминализират. Но обединяването на свързани деяния на един и същ извършител означава, че поредица от малки присвоявания може да превърне нарушението в тежко. За един ръководител границата между небрежност и престъпление става размита, а спазването на закона изисква скъпоструващо аналитично счетоводство.
Директивата задължава държавите да премахнат привилегиите и имунитетите на националните отговорни лица за корупционни нарушения. Това е реален напредък: твърде често избраните лица се изплъзват от наказателно преследване благодарение на остарели защити. Но текстът не казва нищо за администрациите, които си затварят очите. Антикорупционните органи ще трябва да разполагат с адекватни ресурси, но кой ще контролира тяхната ефективност?
Националната антикорупционна стратегия, която всяка държава ще трябва да публикува, рискува да се превърне в упражнение по комуникация. Без задължителни показатели и без санкции при бездействие тя няма да ангажира никого. Либералната алтернатива би била да се засили прозрачността на обществените поръчки и да се намалят възможностите за корупция чрез опростяване на регулациите, вместо да се трупат задължения за отчетност.
Глоба от 40 милиона евро не възпира един картел, тя съсипва малко или средно предприятие, което няма средства да се защити.
