На 22 януари 2026 г. Европейският парламент прие резолюция, осъждаща опита на правителството да поеме контрола над литовската обществена аудиовизуална група (LRT). Този случай се счита за сериозна заплаха за демокрацията и независимостта на медиите в Литва.
През 2025 г. литовското правителство предложи закон, целящ да промени управлението на обществения радиоразпространител LRT, позволявайки на правителството директно да назначава членовете на управителния съвет. Тази инициатива беше възприета като опит за поемане на контрол над независима медия, което предизвика остри критики от страна на медийни организации и политическата опозиция. Европейският парламент се зае с въпроса, считайки, че свободата на медиите е основен стълб на демокрацията.
В своята резолюция Европейският парламент:
Резолюцията беше приета с 385 гласа „за“, 165 „против“ и 35 въздържали се. Тази широка подкрепа показва, че мнозинството от евродепутатите считат този случай за принципен въпрос за Европейския съюз.
Тази резолюция изпраща силен сигнал: Европейският съюз не толерира опити за заглушаване на независимите медии. За литовските граждани това означава, че Европейският парламент застава до тях, за да защити правото им на свободна и плуралистична информация. За всички европейци това е напомняне, че свободата на медиите е основна ценност на ЕС, която трябва да бъде защитавана при всякакви обстоятелства. Резолюцията няма обвързваща юридическа сила, но оказва политически натиск върху литовското правителство и Европейската комисия да действат.
На 22 януари 2026 г. Европейският парламент прие резолюция, която осъжда опитите за политическо овладяване на литовската обществена медийна група LRT. Текстът не е задължителен, но посочва конкретен механизъм: промяна на закона за намаляване на прага за освобождаване на генералния директор, премахване на изискването за мотив от обществен интерес и въвеждане на тайно гласуване. Именно тези три лоста организират политическо овладяване, а не качеството на програмите.
Намаляването на прага за освобождаване на генералния директор на LRT, премахването на изискването за мотив от обществен интерес и въвеждането на тайно гласуване означава да се отнеме от правото ролята му на защита срещу произвол. Освобождаване, решено с обикновено мнозинство, без обективно обосноваване и без проследимост на гласуването, превръща една ръководна длъжност в редакционна политическа награда. Механизмът е прост: този, който назначава и освобождава без ограничения, контролира съдържанието и редакционната независимост се превръща в обещание без гаранция.
Парламентът припомня, че член 5 от Европейския регламент за свободата на медиите изисква прозрачни и обективни процедури за назначаване и освобождаване и че всяко предсрочно освобождаване трябва да остава изключение и да бъде обосновано. Резолюцията също така призовава Сейма да намали броя на местата, разпределени на лица, назначени от политически органи, в съвета на LRT. Това е правилната посока: по-малко политика в управлението, повече професионални критерии. Но една резолюция не пренаписва закона. Топката остава в полето на литовските избрани представители, които трябва да отговарят за гласовете си.
Замразяването или намаляването на бюджета на LRT без обективна икономическа необходимост означава използване на бюджета като инструмент за натиск. Парламентът го казва ясно: тази практика е несъвместима с член 5, параграф 3 от Европейския регламент за свободата на медиите, който изисква процедури за финансиране, основани на прозрачни и обективни критерии, гарантиращи достатъчни, устойчиви и предвидими ресурси. Механизмът и тук е безпощаден: обществена медия, лишена от предвидими ресурси, става уязвима на политически решения и способността й да разследва властите отслабва.
Резолюцията призовава Комисията да наблюдава ситуацията и в случай на несъответствие да използва процедурите за нарушение и инструментариума за върховенство на правото. Това е легитимен натиск, но той идва след събитията. Подход, основан на субсидиарност, би изисквал институционални гаранции предварително: многогодишно индексирано финансиране, независимо от добрата воля на правителството, и управление, при което професионалистите в информацията, а не партийните апарати, определят ръководството. Парламентът би могъл да поиска финансирането на LRT да бъде определено по обективна формула, по-малко дискреционна.
Текстът с право осъжда политическия натиск, но мълчи по един въпрос: конкуренцията в аудиовизуалния сектор. Независимата обществена медия не е нужно да бъде единственият играч или най-големият, за да бъде полезна. Свободата на медиите се укрепва и чрез плуралистична екосистема, в която частните медии могат да се развиват без прекомерни регулаторни бариери. Европейският парламент би могъл да припомни, че най-добрата гаранция срещу политическо овладяване е разнообразието от източници и свободата на предприемачество в медиите.
Накрая, резолюцията с право осъжда атаките срещу обществените медии, но обобщава, като приписва тези атаки на „актьори от крайната десница“. Критиката на обществените медии е легитимна в една демокрация и свеждането й до идеологически етикет отслабва аргумента. Осъдителни не са дебатите за финансирането или мисията на LRT, а мерките, които организират политическа зависимост. Разграничението заслужава да бъде направено, за да не се превърне една справедлива кауза в процес по намерения.
Закон, който позволява освобождаване на директор без мотив и тайно гласуване, не е реформа, а овладяване.
На 22 януари 2026 г. Европейският парламент прие резолюция, която осъжда опитите за политическо овладяване на литовската обществена медийна група LRT. Текстът не е задължителен, но посочва конкретен механизъм: промяна на закона за намаляване на прага за освобождаване на генералния директор, премахване на изискването за мотив от обществен интерес и въвеждане на тайно гласуване. Именно тези три лоста организират политическо овладяване, а не качеството на програмите.
Намаляването на прага за освобождаване на генералния директор на LRT, премахването на изискването за мотив от обществен интерес и въвеждането на тайно гласуване означава да се отнеме от правото ролята му на защита срещу произвол. Освобождаване, решено с обикновено мнозинство, без обективно обосноваване и без проследимост на гласуването, превръща една ръководна длъжност в редакционна политическа награда. Механизмът е прост: този, който назначава и освобождава без ограничения, контролира съдържанието и редакционната независимост се превръща в обещание без гаранция.
Парламентът припомня, че член 5 от Европейския регламент за свободата на медиите изисква прозрачни и обективни процедури за назначаване и освобождаване и че всяко предсрочно освобождаване трябва да остава изключение и да бъде обосновано. Резолюцията също така призовава Сейма да намали броя на местата, разпределени на лица, назначени от политически органи, в съвета на LRT. Това е правилната посока: по-малко политика в управлението, повече професионални критерии. Но една резолюция не пренаписва закона. Топката остава в полето на литовските избрани представители, които трябва да отговарят за гласовете си.
Замразяването или намаляването на бюджета на LRT без обективна икономическа необходимост означава използване на бюджета като инструмент за натиск. Парламентът го казва ясно: тази практика е несъвместима с член 5, параграф 3 от Европейския регламент за свободата на медиите, който изисква процедури за финансиране, основани на прозрачни и обективни критерии, гарантиращи достатъчни, устойчиви и предвидими ресурси. Механизмът и тук е безпощаден: обществена медия, лишена от предвидими ресурси, става уязвима на политически решения и способността й да разследва властите отслабва.
Резолюцията призовава Комисията да наблюдава ситуацията и в случай на несъответствие да използва процедурите за нарушение и инструментариума за върховенство на правото. Това е легитимен натиск, но той идва след събитията. Подход, основан на субсидиарност, би изисквал институционални гаранции предварително: многогодишно индексирано финансиране, независимо от добрата воля на правителството, и управление, при което професионалистите в информацията, а не партийните апарати, определят ръководството. Парламентът би могъл да поиска финансирането на LRT да бъде определено по обективна формула, по-малко дискреционна.
Текстът с право осъжда политическия натиск, но мълчи по един въпрос: конкуренцията в аудиовизуалния сектор. Независимата обществена медия не е нужно да бъде единственият играч или най-големият, за да бъде полезна. Свободата на медиите се укрепва и чрез плуралистична екосистема, в която частните медии могат да се развиват без прекомерни регулаторни бариери. Европейският парламент би могъл да припомни, че най-добрата гаранция срещу политическо овладяване е разнообразието от източници и свободата на предприемачество в медиите.
Накрая, резолюцията с право осъжда атаките срещу обществените медии, но обобщава, като приписва тези атаки на „актьори от крайната десница“. Критиката на обществените медии е легитимна в една демокрация и свеждането й до идеологически етикет отслабва аргумента. Осъдителни не са дебатите за финансирането или мисията на LRT, а мерките, които организират политическа зависимост. Разграничението заслужава да бъде направено, за да не се превърне една справедлива кауза в процес по намерения.
Закон, който позволява освобождаване на директор без мотив и тайно гласуване, не е реформа, а овладяване.
