На 12 февруари 2026 г. Европейският парламент прие резолюция, насочена към по-добра защита на правата на работниците във веригите на подизпълнение и пред посредниците. Текстът призовава за засилване на прозрачността, отговорността на възложителите и контрола за борба с експлоатацията и недекларирания труд.
Много работници, особено в секторите на строителството, транспорта или услугите, са наети чрез сложни вериги на подизпълнение или чрез посредници. Тези практики могат да доведат до несигурни условия на труд, неизплатени заплати, дори експлоатация. Резолюцията отговаря на пропуски в прилагането на съществуващите правила, като директивата за командироване на работници и директивата за изпълнение.
Парламентът призовава Европейската комисия да предложи мерки за:
Резолюцията се основава на проучвания и конкретни случаи, като тези на предприятие „Borta“ UAB или пристанището на Клайпеда, които илюстрират възможните злоупотреби.
Резолюцията беше приета с 332 гласа „за“, 209 „против“ и 33 „въздържал се“. Това гласуване показва ясно мнозинство в полза на по-добра защита на работниците, но също така и опозиция, особено от политически групи, които се опасяват от допълнителна административна тежест за предприятията.
За работниците тази резолюция може да доведе до по-добри гаранции: изплатени заплати, достойни условия на труд и възможност да се обърнат срещу възложителя в случай на злоупотреби. За потребителите тя насърчава по-етични покупки, особено чрез обществени поръчки. Предприятията ще трябва да бъдат по-бдителни при избора на своите подизпълнители, но това може също така да насърчи лоялната конкуренция. Следващата стъпка е законодателно предложение от Европейската комисия, което ще трябва да бъде договорено с държавите членки.
На 12 февруари 2026 г. Европейският парламент прие резолюция, която изисква повече контрол, повече инспекции и повече санкции срещу злоупотребите във веригите за подизпълнение. Зад похвалната цел за защита на работниците се подготвя нов слой бюрокрация, за сметка на предприятията и гражданите.
Резолюцията изхожда от вярна констатация: експлоатацията на труда съществува и сложните вериги за подизпълнение могат да я улеснят. Но предложеният отговор се състои в натрупване на задължения, регистри и инспекции, без да се пита кой ще плати сметката. За едно малко или средно предприятие в строителството спазването на критерии за почтеност, регистрирането, предоставянето на информация за подизпълнителите и подлагането на по-чести инспекции представлява административна тежест, която натоварва паричните му средства и способността му да наема работници. Текстът го признава наполовина, като споменава опростяването, но най-вече добавя нови слоеве.
Призивът за един инспектор по труда на 10 000 работници въз основа на показател на МОТ е цифра, хвърлена без оценка на въздействието. На единен пазар, където работната сила е мобилна, увеличаването на броя на инспекторите не гарантира по-малко злоупотреби: това зависи от качеството на контрола, а не от неговото количество. И всяко евро, изразходвано за администрация, е евро, което не отива за обучение или инвестиции.
Текстът насърчава солидарната отговорност, тоест основният изпълнител да носи отговорност за нарушенията на своите подизпълнители. Привлекателен на хартия, този механизъм може да даде обратен ефект: възложителите ще избягват да работят с малки предприятия, считани за по-рискови, и ще предпочитат да интернализират или да се обръщат към по-големи участници. Малките и средните предприятия ще загубят поръчки, а работниците ще се окажат в по-малко прозрачни структури. Индивидуалната отговорност, с реални санкции за тези, които нарушават закона, би била по-ефективна и по-малко скъпа.
По същия начин идеята, че основният изпълнител трябва сам да изпълни определена част от договора, е намеса в свободата на предприемачеството. Тя пренебрегва икономическата реалност: в много сектори подизпълнението позволява да се мобилизират специализирани умения и да се разпределят рисковете. Да се иска то да бъде ограничено със закон означава да не се познават нуждите на предприятията и на потребителите.
Резолюцията изисква стратегия на Съюза срещу експлоатацията на труда, с определения на сектори с висок риск, оперативно съвместими регистри и засилена роля на ЕОТ. Всичко това следва логика на централизация: вместо да се довери на държавите членки, които познават своите пазари на труда, се създават агенции и общи списъци. Резултатът ще бъде унификация, която няма да отчита националните различия, и предприятия, които ще трябва да спазват множество правила.
Алтернативата е проста: да се остави на държавите членки да приемат пропорционалните мерки, които считат за необходими, в сътрудничество със социалните партньори, а на европейско равнище да се съсредоточим върху борбата с трансграничната престъпност и измамите. Свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване, припомнени в съображенията, не трябва да бъдат лишавани от съдържание чрез непропорционални задължения.
Да защитаваш работниците не означава да задушаваш предприятията: именно като се освободи инициативата, се създават качествени работни места.
На 12 февруари 2026 г. Европейският парламент прие резолюция, която изисква повече контрол, повече инспекции и повече санкции срещу злоупотребите във веригите за подизпълнение. Зад похвалната цел за защита на работниците се подготвя нов слой бюрокрация, за сметка на предприятията и гражданите.
Резолюцията изхожда от вярна констатация: експлоатацията на труда съществува и сложните вериги за подизпълнение могат да я улеснят. Но предложеният отговор се състои в натрупване на задължения, регистри и инспекции, без да се пита кой ще плати сметката. За едно малко или средно предприятие в строителството спазването на критерии за почтеност, регистрирането, предоставянето на информация за подизпълнителите и подлагането на по-чести инспекции представлява административна тежест, която натоварва паричните му средства и способността му да наема работници. Текстът го признава наполовина, като споменава опростяването, но най-вече добавя нови слоеве.
Призивът за един инспектор по труда на 10 000 работници въз основа на показател на МОТ е цифра, хвърлена без оценка на въздействието. На единен пазар, където работната сила е мобилна, увеличаването на броя на инспекторите не гарантира по-малко злоупотреби: това зависи от качеството на контрола, а не от неговото количество. И всяко евро, изразходвано за администрация, е евро, което не отива за обучение или инвестиции.
Текстът насърчава солидарната отговорност, тоест основният изпълнител да носи отговорност за нарушенията на своите подизпълнители. Привлекателен на хартия, този механизъм може да даде обратен ефект: възложителите ще избягват да работят с малки предприятия, считани за по-рискови, и ще предпочитат да интернализират или да се обръщат към по-големи участници. Малките и средните предприятия ще загубят поръчки, а работниците ще се окажат в по-малко прозрачни структури. Индивидуалната отговорност, с реални санкции за тези, които нарушават закона, би била по-ефективна и по-малко скъпа.
По същия начин идеята, че основният изпълнител трябва сам да изпълни определена част от договора, е намеса в свободата на предприемачеството. Тя пренебрегва икономическата реалност: в много сектори подизпълнението позволява да се мобилизират специализирани умения и да се разпределят рисковете. Да се иска то да бъде ограничено със закон означава да не се познават нуждите на предприятията и на потребителите.
Резолюцията изисква стратегия на Съюза срещу експлоатацията на труда, с определения на сектори с висок риск, оперативно съвместими регистри и засилена роля на ЕОТ. Всичко това следва логика на централизация: вместо да се довери на държавите членки, които познават своите пазари на труда, се създават агенции и общи списъци. Резултатът ще бъде унификация, която няма да отчита националните различия, и предприятия, които ще трябва да спазват множество правила.
Алтернативата е проста: да се остави на държавите членки да приемат пропорционалните мерки, които считат за необходими, в сътрудничество със социалните партньори, а на европейско равнище да се съсредоточим върху борбата с трансграничната престъпност и измамите. Свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване, припомнени в съображенията, не трябва да бъдат лишавани от съдържание чрез непропорционални задължения.
Да защитаваш работниците не означава да задушаваш предприятията: именно като се освободи инициативата, се създават качествени работни места.
