На 12 февруари 2026 г. Европейският парламент прие резолюция относно ситуацията в североизточна Сирия, насилието срещу цивилни и необходимостта от поддържане на трайно прекратяване на огъня. Текстът беше одобрен с 363 гласа „за“, 71 „против“ и 81 „въздържал се“.
В североизточна Сирия от няколко години има сблъсъци между различни въоръжени сили, джихадистки групи и регионални участници. Цивилното население е подложено на насилие, принудително разселване и нарушения на правата на човека. Беше постигнато крехко прекратяване на огъня, но то редовно е застрашено. Европейският парламент следи отблизо тази ситуация и призовава за мирно и трайно решение.
В тази резолюция Европейският парламент:
Приетият текст носи референция TA-10-2026-0053 и е в рамките на процедурата за спешна резолюция (2026/2602(RSP)).
Гласуването се проведе на 12 февруари 2026 г. чрез електронно поименно гласуване. Резултатите са следните:
Следователно резолюцията беше приета с голямо мнозинство.
Тази резолюция няма силата на закон, но изразява официалната позиция на Европейския парламент. Тя може да повлияе на действията на Европейския съюз, по-специално по отношение на хуманитарната помощ, дипломацията и санкциите. За европейските граждани това означава, че техните избрани представители призовават за мирно решение и за защита на цивилните в регион, разкъсван от война. Парламентът ще продължи да следи ситуацията и в бъдеще може да приеме други текстове.
Европейският парламент прие резолюция, която категорично осъжда всички форми на насилие срещу цивилни в североизточна Сирия и изрично заклеймява турската военна интервенция. Но отвъд думите въпросът е дали тази позиция реално променя стимулите на терен, или остава упражнение по оплакване без ефект върху фактите.
Резолюцията от 12 февруари 2026 г. не си прави труд да подбира думите: тя осъжда извънсъдебните екзекуции, насилствените изчезвания, произволните задържания и щетите върху гражданската инфраструктура и изрично заклеймява турската военна интервенция в североизточна Сирия. Тя изисква постоянни хуманитарни коридори и пълен достъп за разследващите на ООН. На морално равнище текстът е недвусмислен. На практическо равнище той не разполага с никакъв механизъм за принуда: резолюцията е политическа декларация, а не законодателен акт. Тя изразява позиция, но не променя съотношението на силите.
Драмата на обсадения Кобани, с над 250 000 души в опасност и стотици хиляди разселени, изисква конкретен отговор. А исканията на Парламента са отправени към участници, които не са обвързани от неговите гласувания. Турция, пряка мишена на заклеймяването, няма никаква причина да отстъпи пред една незадължителна резолюция. Сирийските власти от своя страна ще видят задълженията си обвързани с условия само ако Европейският съюз и неговите държави членки превърнат думите в дела: спиране на помощ, отказ от сътрудничество, целенасочени санкции. Текстът го предвижда, но без график и без точни критерии.
Резолюцията приветства споразумението между СДС и сирийското преходно правителство и призовава за подкрепа на механизмите за наблюдение на прекратяването на огъня. Това е положителна точка: признаването на местните участници, които поддържат примирието, е по-полезно от прокламирането на мир от Брюксел. Но и тук Парламентът само насърчава, без да гарантира, че средствата ще последват. Подход, основан на субсидиарността, би се състоял в пряко укрепване на местния капацитет за медиация и наблюдение, вместо в умножаване на призивите към Комисията и ЕСВД.
Текстът засяга един по-слабо коментиран, но също толкова ключов ъгъл: сигурността на задържаните бойци на Даеш в североизточна Сирия. Той изразява съжаление, че международната общност е делегирала тази сигурност на власти, ръководени от кюрди, без достатъчни гаранции, и изразява безпокойство от бягства. Той призовава международната коалиция, включително Съединените щати, незабавно да предприемат необходимите мерки и иска от Съюза да подкрепи тези усилия. Най-важното е, че той настоятелно призовава държавите членки да репатрират своите граждани, особено децата, и да съдят възрастните в рамките на справедливи процеси.
Това е смела и логична позиция: присъствието на европейски граждани в тези лагери възлага пряка отговорност на държавите членки. Но Парламентът не може да се задоволи само с призиви. Държавите членки, които отказват репатриране, носят тежка отговорност. Текстът го казва с недомлъвки, но без санкция. Последователен либерално-консервативен подход би се състоял в обвързване на определено финансиране или сътрудничество със спазването на това задължение за репатриране или в създаване на европейски механизъм за проследяване на ангажиментите. Парламентът остава в сферата на заклинанията.
Текстът споменава и обявеното изтегляне на американските войски от Ирак и Сирия и призовава Съюза и неговите държави членки да удвоят усилията срещу възраждането на Даеш. Това е реалистично предупреждение: американското отдръпване ще остави вакуум, който европейците ще трябва да запълнят. Но и тук нито един ангажимент за средства не е количествено определен. Резолюцията иска независима стратегия на Съюза за Сирия, което е уместно, но без да уточнява как тази стратегия ще бъде финансирана и ръководена.
Да осъждаш насилието, без да посочваш отговорните и без да обвързваш финансирането с условия, означава да успокояваш съвестта си, а не да защитаваш цивилните.
Европейският парламент прие резолюция, която категорично осъжда всички форми на насилие срещу цивилни в североизточна Сирия и изрично заклеймява турската военна интервенция. Но отвъд думите въпросът е дали тази позиция реално променя стимулите на терен, или остава упражнение по оплакване без ефект върху фактите.
Резолюцията от 12 февруари 2026 г. не си прави труд да подбира думите: тя осъжда извънсъдебните екзекуции, насилствените изчезвания, произволните задържания и щетите върху гражданската инфраструктура и изрично заклеймява турската военна интервенция в североизточна Сирия. Тя изисква постоянни хуманитарни коридори и пълен достъп за разследващите на ООН. На морално равнище текстът е недвусмислен. На практическо равнище той не разполага с никакъв механизъм за принуда: резолюцията е политическа декларация, а не законодателен акт. Тя изразява позиция, но не променя съотношението на силите.
Драмата на обсадения Кобани, с над 250 000 души в опасност и стотици хиляди разселени, изисква конкретен отговор. А исканията на Парламента са отправени към участници, които не са обвързани от неговите гласувания. Турция, пряка мишена на заклеймяването, няма никаква причина да отстъпи пред една незадължителна резолюция. Сирийските власти от своя страна ще видят задълженията си обвързани с условия само ако Европейският съюз и неговите държави членки превърнат думите в дела: спиране на помощ, отказ от сътрудничество, целенасочени санкции. Текстът го предвижда, но без график и без точни критерии.
Резолюцията приветства споразумението между СДС и сирийското преходно правителство и призовава за подкрепа на механизмите за наблюдение на прекратяването на огъня. Това е положителна точка: признаването на местните участници, които поддържат примирието, е по-полезно от прокламирането на мир от Брюксел. Но и тук Парламентът само насърчава, без да гарантира, че средствата ще последват. Подход, основан на субсидиарността, би се състоял в пряко укрепване на местния капацитет за медиация и наблюдение, вместо в умножаване на призивите към Комисията и ЕСВД.
Текстът засяга един по-слабо коментиран, но също толкова ключов ъгъл: сигурността на задържаните бойци на Даеш в североизточна Сирия. Той изразява съжаление, че международната общност е делегирала тази сигурност на власти, ръководени от кюрди, без достатъчни гаранции, и изразява безпокойство от бягства. Той призовава международната коалиция, включително Съединените щати, незабавно да предприемат необходимите мерки и иска от Съюза да подкрепи тези усилия. Най-важното е, че той настоятелно призовава държавите членки да репатрират своите граждани, особено децата, и да съдят възрастните в рамките на справедливи процеси.
Това е смела и логична позиция: присъствието на европейски граждани в тези лагери възлага пряка отговорност на държавите членки. Но Парламентът не може да се задоволи само с призиви. Държавите членки, които отказват репатриране, носят тежка отговорност. Текстът го казва с недомлъвки, но без санкция. Последователен либерално-консервативен подход би се състоял в обвързване на определено финансиране или сътрудничество със спазването на това задължение за репатриране или в създаване на европейски механизъм за проследяване на ангажиментите. Парламентът остава в сферата на заклинанията.
Текстът споменава и обявеното изтегляне на американските войски от Ирак и Сирия и призовава Съюза и неговите държави членки да удвоят усилията срещу възраждането на Даеш. Това е реалистично предупреждение: американското отдръпване ще остави вакуум, който европейците ще трябва да запълнят. Но и тук нито един ангажимент за средства не е количествено определен. Резолюцията иска независима стратегия на Съюза за Сирия, което е уместно, но без да уточнява как тази стратегия ще бъде финансирана и ръководена.
Да осъждаш насилието, без да посочваш отговорните и без да обвързваш финансирането с условия, означава да успокояваш съвестта си, а не да защитаваш цивилните.
