На 10 февруари 2026 г. Европейският парламент прие резолюция относно годишния доклад за 2025 г. на Европейската централна банка (ЕЦБ). Текстът одобрява основните насоки на ЕЦБ, като същевременно формулира препоръки относно управлението, паричната политика и ролята на банката в подкрепа на икономиката на Европейския съюз.
Всяка година ЕЦБ публикува доклад за дейността си. Европейският парламент разглежда този доклад и приема резолюция, изразяваща позицията си. Този диалог позволява демократичен контрол върху ЕЦБ, която е независима в паричната си политика, но трябва да се отчита пред европейските институции.
В своята резолюция Парламентът:
Резолюцията беше приета с 443 гласа „за“, 71 „против“ и 117 „въздържал се“. Тази широка подкрепа показва консенсус между основните политически групи относно положителната оценка на работата на ЕЦБ.
ЕЦБ определя лихвените проценти, които влияят върху разходите за ипотечни кредити, заеми за предприятия и спестявания. Одобрявайки доклада ѝ, Парламентът косвено утвърждава решенията, които оказват влияние върху покупателната ви способност и икономиката като цяло. Резолюцията също така призовава ЕЦБ да обяснява по-добре действията си, което може да ви помогне да разберете защо лихвените проценти се променят и как това се отразява на ежедневието ви.
На 10 февруари 2026 г. Европейският парламент прие с 443 гласа „за“, 71 „против“ и 117 „въздържали се“ резолюция, с която взема под внимание годишния доклад за 2025 г. на Европейската централна банка. Зад обичайните поздравления за спада на инфлацията текстът поставя прост въпрос: може ли една независима централна банка да остане подотчетна за изборите си пред избраните представители, без тази отчетност да се превърне в политическа опека? Отговорът се крие в баланс, който резолюцията търси, понякога неумело.
Резолюцията с право припомня, че статутната независимост на ЕЦБ е условие за нейния мандат: ценовата стабилност. Но тя добавя съществен нюанс: централните банки трябва да бъдат независими, а не изолирани. Механизмът е ясен. Централна банка, която решава, без да дава отчет, в крайна сметка решава, без да обяснява, а следователно и без да коригира грешките си. Парламентът не иска да гласува лихвите, той иска да разбере как се определят те. Това е разликата между демократичен контрол и политическа намеса.
Текстът приветства размяната на писма между Парламента и ЕЦБ относно практиките за взаимодействие. Това е полезна стъпка, но само стъпка. Прозрачността относно моделите, допусканията и оценките на инфлацията на Управителния съвет остава само пожелание. А без задължение за публикуване всяка национална централна банка запазва собствената си интерпретация на това какво означава „да дава отчет“. Алтернативата би била формална рамка, приета от Парламента и ЕЦБ, която да определя минимални изисквания за прозрачност. Настоящият текст предпочита поканата, по-дипломатична и по-малко обвързваща.
Парламентът подкрепя ЕЦБ в желанието ѝ да намали пряката си роля в покупката на ценни книжа и я насърчава постепенно да се откаже от програмите за изкупуване на държавни облигации. Това е последователна либерална позиция: тези програми изкривяват ценовите сигнали и прехвърлят лихвения риск към централната банка, а следователно към данъкоплатеца. Резолюцията отбелязва освен това, че ЕЦБ е започнала да свива баланса си много постепенно. Твърде постепенно, може да се добави: всеки месец закъснение поддържа натиск за понижаване на доходността по държавните ценни книжа, което позволява на държавите да отлагат болезнени бюджетни корекции. Текстът го казва по свой начин, като изразява съжаление за ефекта на бюджетното положение върху мандата на ЕЦБ.
Друг технически, но решаващ момент: Парламентът приканва ЕЦБ да избягва плащането на банките на лихви по депозитите, по-високи от пазарните, тъй като това противоречи на принципа за отворена пазарна икономика със свободна конкуренция. Зад жаргона стои прост механизъм: ако централната банка възнаграждава свръхрезервите над пазарното равнище, банките нямат никакъв интерес да си отпускат заеми помежду си. Междубанковият пазар пресъхва и ЕЦБ става единственият кредитор. Резолюцията иска премахване на пречките пред възстановяването на този пазар. Това е разумна либерална мярка, но тя остава покана, а не правило.
Независимата централна банка не е безотговорна централна банка: тя трябва да обяснява изборите си на тези, които понасят последствията от тях.
На 10 февруари 2026 г. Европейският парламент прие с 443 гласа „за“, 71 „против“ и 117 „въздържали се“ резолюция, с която взема под внимание годишния доклад за 2025 г. на Европейската централна банка. Зад обичайните поздравления за спада на инфлацията текстът поставя прост въпрос: може ли една независима централна банка да остане подотчетна за изборите си пред избраните представители, без тази отчетност да се превърне в политическа опека? Отговорът се крие в баланс, който резолюцията търси, понякога неумело.
Резолюцията с право припомня, че статутната независимост на ЕЦБ е условие за нейния мандат: ценовата стабилност. Но тя добавя съществен нюанс: централните банки трябва да бъдат независими, а не изолирани. Механизмът е ясен. Централна банка, която решава, без да дава отчет, в крайна сметка решава, без да обяснява, а следователно и без да коригира грешките си. Парламентът не иска да гласува лихвите, той иска да разбере как се определят те. Това е разликата между демократичен контрол и политическа намеса.
Текстът приветства размяната на писма между Парламента и ЕЦБ относно практиките за взаимодействие. Това е полезна стъпка, но само стъпка. Прозрачността относно моделите, допусканията и оценките на инфлацията на Управителния съвет остава само пожелание. А без задължение за публикуване всяка национална централна банка запазва собствената си интерпретация на това какво означава „да дава отчет“. Алтернативата би била формална рамка, приета от Парламента и ЕЦБ, която да определя минимални изисквания за прозрачност. Настоящият текст предпочита поканата, по-дипломатична и по-малко обвързваща.
Парламентът подкрепя ЕЦБ в желанието ѝ да намали пряката си роля в покупката на ценни книжа и я насърчава постепенно да се откаже от програмите за изкупуване на държавни облигации. Това е последователна либерална позиция: тези програми изкривяват ценовите сигнали и прехвърлят лихвения риск към централната банка, а следователно към данъкоплатеца. Резолюцията отбелязва освен това, че ЕЦБ е започнала да свива баланса си много постепенно. Твърде постепенно, може да се добави: всеки месец закъснение поддържа натиск за понижаване на доходността по държавните ценни книжа, което позволява на държавите да отлагат болезнени бюджетни корекции. Текстът го казва по свой начин, като изразява съжаление за ефекта на бюджетното положение върху мандата на ЕЦБ.
Друг технически, но решаващ момент: Парламентът приканва ЕЦБ да избягва плащането на банките на лихви по депозитите, по-високи от пазарните, тъй като това противоречи на принципа за отворена пазарна икономика със свободна конкуренция. Зад жаргона стои прост механизъм: ако централната банка възнаграждава свръхрезервите над пазарното равнище, банките нямат никакъв интерес да си отпускат заеми помежду си. Междубанковият пазар пресъхва и ЕЦБ става единственият кредитор. Резолюцията иска премахване на пречките пред възстановяването на този пазар. Това е разумна либерална мярка, но тя остава покана, а не правило.
Независимата централна банка не е безотговорна централна банка: тя трябва да обяснява изборите си на тези, които понасят последствията от тях.
