Европейският парламент даде своето одобрение за сключването на споразумението между Европейския съюз и Исландия за трансфера на данни от пътническите резервационни досиета (PNR) за предотвратяване и разкриване на терористични престъпления и тежки форми на престъпност, както и за разследване и наказателно преследване в тази област. Приетият текст е кратко законодателно решение, което одобрява споразумението и възлага на председателя на Парламента да предаде позицията на Парламента на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Исландия. Това одобрение беше необходимо, за да може споразумението да бъде сключено.
Споразумението между Европейския съюз и Исландия урежда трансфера на данни от пътническите резервационни досиета (PNR) между авиокомпаниите и исландските органи с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки форми на престъпност. Съветът поиска одобрението на Европейския парламент за сключването на това споразумение. Без това одобрение споразумението не може да бъде сключено от Европейския съюз.
Одобрение на споразумениетоПарламентът дава своето одобрение за сключването на споразумението ЕС-Исландия за трансфера на данни от пътническите резервационни досиета (PNR) за предотвратяване и разкриване на терористични престъпления и тежки форми на престъпност, както и за разследване и наказателно преследване в тази област.
Предаване на позициятаНа председателя на Парламента се възлага да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Исландия.
Предмет на споразумениетоСпоразумението урежда трансфера на данни PNR между Европейския съюз и Исландия за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки форми на престъпност.
Парламентът прие решението с 532 гласа „за“, 75 гласа „против“ и 28 „въздържал се“ при електронно поименно гласуване.
Данните от пътническите резервационни досиета (PNR) за полети между Европейския съюз и Исландия ще могат да бъдат предавани на исландските органи в рамките, определени от споразумението, за целите на борбата с тероризма и тежките форми на престъпност. Пътниците на тези полети ще имат данните си обработвани съгласно правилата, предвидени в споразумението. Европейският парламент одобри това споразумение, което позволява влизането му в сила след окончателните формалности.
Европейският парламент даде зелена светлина на споразумението ЕС-Исландия за прехвърляне на данни от пътническите досиета (PNR) с 532 гласа „за“, 75 „против“ и 28 „въздържали се“. Това не е carte blanche за масово наблюдение: това е обвързваща рамка, която позволява на Рейкявик да си сътрудничи срещу тероризма и тежката престъпност, като същевременно налага ясни правила. Но одобрението не освобождава от разглеждане на това какво реално струва това споразумение на авиокомпаниите и на пътниците и какво е могло да бъде, ако беше надделяла логиката на субсидиарността.
Споразумението PNR с Исландия не е бюрократична прищявка: то позволява на исландските власти да имат достъп до данните на пътниците, за да проследяват терористи и тежки престъпници. Без това споразумение Исландия би се превърнала в дупка в европейската мрежа за сигурност, в точка за влизане за онези, които искат да избегнат наблюдението. Парламентът следователно постъпи правилно, като одобри. Но внимание: одобрението не означава, че текстът е съвършен. Данните PNR са мощен инструмент и като всеки мощен инструмент могат да бъдат използвани зле. Споразумението трябва да предвижда солидни гаранции, а Парламентът трябва да остане бдителен за тяхното прилагане.
Липсва изрична оценка на разходите и ползите. Авиокомпаниите ще трябва да адаптират системите си, за да прехвърлят тези данни, което представлява немалък разход, особено за малките компании. Този разход ще бъде прехвърлен върху пътниците под формата на по-скъпи билети или намалени услуги. Парламентът трябваше да изиска оценка на въздействието, преди да одобри, за да се увери, че ползите за сигурността оправдават тези разходи. Подход, основан на субсидиарността, би означавал да се остави на държавите членки да договарят двустранни споразумения с Исландия според специфичните си нужди, вместо да се налага еднаква рамка.
75-те гласа „против“ и 28-те „въздържали се“ не са само израз на идеологическа предпазливост. Те изразяват основателно безпокойство: това да не се видят индивидуалните свободи пожертвани на олтара на сигурността. Но онези, които гласуваха против, не предложиха достоверна алтернатива. Да се отхвърли споразумението означаваше да се остави Исландия извън системата, с риск терористи да се възползват от тази пукнатина. Истинският въпрос не е дали трябва да има сътрудничество, а как. Независим механизъм за контрол, с правомощия за разследване и санкции, би бил за предпочитане пред простото одобрение. Парламентът можеше да изиска създаването на такъв орган, преди да даде зелена светлина.
С одобряването на това споразумение Парламентът изпраща сигнал: сътрудничеството в областта на сигурността е възможно, но то трябва да спазва правила. Този сигнал е важен, но не бива да прикрива недостатъците на текста. Споразумението не предвижда обвързваща клауза за преразглеждане, което означава, че гаранциите биха могли да бъдат отслабени, без Парламентът да има думата. Това е пропуск, който евродепутатите трябваше да коригират.
Одобряването на споразумение за сигурност не е безусловен картбланш: то е ангажимент да се наблюдават злоупотребите с него.
Европейският парламент даде зелена светлина на споразумението ЕС-Исландия за прехвърляне на данни от пътническите досиета (PNR) с 532 гласа „за“, 75 „против“ и 28 „въздържали се“. Това не е carte blanche за масово наблюдение: това е обвързваща рамка, която позволява на Рейкявик да си сътрудничи срещу тероризма и тежката престъпност, като същевременно налага ясни правила. Но одобрението не освобождава от разглеждане на това какво реално струва това споразумение на авиокомпаниите и на пътниците и какво е могло да бъде, ако беше надделяла логиката на субсидиарността.
Споразумението PNR с Исландия не е бюрократична прищявка: то позволява на исландските власти да имат достъп до данните на пътниците, за да проследяват терористи и тежки престъпници. Без това споразумение Исландия би се превърнала в дупка в европейската мрежа за сигурност, в точка за влизане за онези, които искат да избегнат наблюдението. Парламентът следователно постъпи правилно, като одобри. Но внимание: одобрението не означава, че текстът е съвършен. Данните PNR са мощен инструмент и като всеки мощен инструмент могат да бъдат използвани зле. Споразумението трябва да предвижда солидни гаранции, а Парламентът трябва да остане бдителен за тяхното прилагане.
Липсва изрична оценка на разходите и ползите. Авиокомпаниите ще трябва да адаптират системите си, за да прехвърлят тези данни, което представлява немалък разход, особено за малките компании. Този разход ще бъде прехвърлен върху пътниците под формата на по-скъпи билети или намалени услуги. Парламентът трябваше да изиска оценка на въздействието, преди да одобри, за да се увери, че ползите за сигурността оправдават тези разходи. Подход, основан на субсидиарността, би означавал да се остави на държавите членки да договарят двустранни споразумения с Исландия според специфичните си нужди, вместо да се налага еднаква рамка.
75-те гласа „против“ и 28-те „въздържали се“ не са само израз на идеологическа предпазливост. Те изразяват основателно безпокойство: това да не се видят индивидуалните свободи пожертвани на олтара на сигурността. Но онези, които гласуваха против, не предложиха достоверна алтернатива. Да се отхвърли споразумението означаваше да се остави Исландия извън системата, с риск терористи да се възползват от тази пукнатина. Истинският въпрос не е дали трябва да има сътрудничество, а как. Независим механизъм за контрол, с правомощия за разследване и санкции, би бил за предпочитане пред простото одобрение. Парламентът можеше да изиска създаването на такъв орган, преди да даде зелена светлина.
С одобряването на това споразумение Парламентът изпраща сигнал: сътрудничеството в областта на сигурността е възможно, но то трябва да спазва правила. Този сигнал е важен, но не бива да прикрива недостатъците на текста. Споразумението не предвижда обвързваща клауза за преразглеждане, което означава, че гаранциите биха могли да бъдат отслабени, без Парламентът да има думата. Това е пропуск, който евродепутатите трябваше да коригират.
Одобряването на споразумение за сигурност не е безусловен картбланш: то е ангажимент да се наблюдават злоупотребите с него.
