Европейският парламент прие текст, отразяващ гражданската инициатива „Моят глас, мой избор: за безопасен и достъпен аборт“. Този акт подчертава ангажимента на ЕС към здравето и правата на жените в областта на сексуалното и репродуктивното здраве. Текстът се фокусира върху осигуряването на достъп до безопасни медицински услуги за всички граждани на Съюза.
Текстът се основава на регистрирана европейска гражданска инициатива (ЕГИ), която събира над един милион подписа. Целите са в съответствие с Договора за функционирането на ЕС, Хартата на основните права и международни конвенции. Основната цел е да се насърчи достъпът до безопасни и законни аборти в целия Европейски съюз, като се признае това като част от основните права.
Текстът представлява позиция на Европейския парламент. Изпълнението зависи от последващи действия на Европейската комисия и държавите членки, като се зачита техният правоприемен орган в здравеопазването. Комисията трябва да отговори на инициативата в рамките на шест месеца след валидирането й с конкретни предложения или мерки.
Текстът има за цел да повиши обществената осведоменост и да насочи политическия дебат. За гражданите той подчертава важността на достъпа до безопасни здравни грижи. За държавите членки той служи като насока за хармонизиране на политиките, като същевременно се признава тяхната компетентност. Той може да повлияе на бъдещо законодателство и финансиране в областта на публичното здраве и равенството.
На 17 декември 2025 г. Европейският парламент прие резолюция, която приветства гражданската инициатива „My Voice, My Choice“ и призовава Комисията да създаде механизъм за солидарност относно аборта. Но този текст няма никаква обвързваща сила: той приканва, той потвърждава отново, той настоятелно призовава. 1,2 милиона подписа се превръщат в благочестиво желание, а сметката остава в неопределеността на следващата финансова рамка.
Здравеопазването остава национална компетентност. Съюзът може да подкрепя, координира, финансира проекти, но не може нито да законодателства относно достъпа до аборт, нито да налага норми на държавите. Резолюцията го признава наполовина, като говори за механизъм „отворен за доброволно участващи държави членки“ и „без намеса в националните закони и разпоредби“. Само че устройството, за което тя призовава, финансова подкрепа от Съюза за държавите, които предлагат безопасен аборт на всяко лице, пребиваващо в Съюза, се свежда до това общият бюджет да плаща за политики, които някои държави отказват. Показаната щедрост не е прехвърляне на компетентност, но тя създава политически и бюджетен натиск, който заобикаля принципа на субсидиарност.
Механизмът за солидарност все още не съществува: би било необходимо законодателно предложение от Комисията, а след това съгласие на Съвета и на Парламента. Резолюцията само иска това предложение. Междувременно гражданите, които подписаха европейската гражданска инициатива, получиха само декларация за намерение. Цената на чакането е реална: жени продължават да пътуват от една държава в друга, с разходите и рисковете, които това носи, докато съществуващите европейски фондове, като програмата EU4Health, не се използват пълноценно за достъп до сексуално и репродуктивно здраве (точка 6).
Точка 7 потвърждава отново призива правото на аборт да бъде записано в Хартата на основните права и настоятелно призовава Съвета да свика конвент за преразглеждане на договорите. Това е политическо искане, а не правна промяна. Преразглеждането на договорите изисква единодушие на държавите членки и национална ратификация. Междувременно резолюцията не променя Хартата и не създава никакво ново право. Тя изразява мнозинство, но мнозинството не прави закон.
Текстът осъжда също анти-джендър движения и иска по-силни европейски действия срещу тях (точка 5). Зад похвалното намерение да се защитават правата на жените стои риск: този да се определя с декрет кое е приемливо движение и кое не е. Свободата на изразяване и на сдружаване не се защитава чрез стигматизиране на групи, а чрез гарантиране на открит дебат. Избраните представители, които гласуват този текст, ще трябва да отговарят пред гражданите за това разширяване на политическия контрол върху гражданското общество.
Резолюция, която приканва, настоятелно призовава и потвърждава отново, не е закон: тя е желание, чиято сметка остава да бъде платена.
На 17 декември 2025 г. Европейският парламент прие резолюция, която приветства гражданската инициатива „My Voice, My Choice“ и призовава Комисията да създаде механизъм за солидарност относно аборта. Но този текст няма никаква обвързваща сила: той приканва, той потвърждава отново, той настоятелно призовава. 1,2 милиона подписа се превръщат в благочестиво желание, а сметката остава в неопределеността на следващата финансова рамка.
Здравеопазването остава национална компетентност. Съюзът може да подкрепя, координира, финансира проекти, но не може нито да законодателства относно достъпа до аборт, нито да налага норми на държавите. Резолюцията го признава наполовина, като говори за механизъм „отворен за доброволно участващи държави членки“ и „без намеса в националните закони и разпоредби“. Само че устройството, за което тя призовава, финансова подкрепа от Съюза за държавите, които предлагат безопасен аборт на всяко лице, пребиваващо в Съюза, се свежда до това общият бюджет да плаща за политики, които някои държави отказват. Показаната щедрост не е прехвърляне на компетентност, но тя създава политически и бюджетен натиск, който заобикаля принципа на субсидиарност.
Механизмът за солидарност все още не съществува: би било необходимо законодателно предложение от Комисията, а след това съгласие на Съвета и на Парламента. Резолюцията само иска това предложение. Междувременно гражданите, които подписаха европейската гражданска инициатива, получиха само декларация за намерение. Цената на чакането е реална: жени продължават да пътуват от една държава в друга, с разходите и рисковете, които това носи, докато съществуващите европейски фондове, като програмата EU4Health, не се използват пълноценно за достъп до сексуално и репродуктивно здраве (точка 6).
Точка 7 потвърждава отново призива правото на аборт да бъде записано в Хартата на основните права и настоятелно призовава Съвета да свика конвент за преразглеждане на договорите. Това е политическо искане, а не правна промяна. Преразглеждането на договорите изисква единодушие на държавите членки и национална ратификация. Междувременно резолюцията не променя Хартата и не създава никакво ново право. Тя изразява мнозинство, но мнозинството не прави закон.
Текстът осъжда също анти-джендър движения и иска по-силни европейски действия срещу тях (точка 5). Зад похвалното намерение да се защитават правата на жените стои риск: този да се определя с декрет кое е приемливо движение и кое не е. Свободата на изразяване и на сдружаване не се защитава чрез стигматизиране на групи, а чрез гарантиране на открит дебат. Избраните представители, които гласуват този текст, ще трябва да отговарят пред гражданите за това разширяване на политическия контрол върху гражданското общество.
Резолюция, която приканва, настоятелно призовава и потвърждава отново, не е закон: тя е желание, чиято сметка остава да бъде платена.
