Европейският парламент прие решение за модернизиране на управлението на горите в ЕС. Текстът преименува и разширява правомощията на Постоянния комитет по горите, превръщайки го в Експертна група по гори и горско стопанство. Това решение засяга всички държави членки и се отнася до по-добро координаране на горските политики.
Въпреки че отговорността за горите е на държавите членки, ЕС има споделена компетентност в областта на околната среда. Новата структура цели по-инклюзивно и координирано управление на горите, като същевременно зачита принципа на субсидиарност.
Решението влиза в сила след официалното му публикуване. Държавите членки трябва да назначат национални експерти за участие в експертната група. Европейската комисия ще координира изпълнението и ще докладва за напредъка.
Подобреното управление на горите ще допринесе за по-ефективна защита на горите в ЕС. Гражданите ще се възползват от по-добра координация на политиките, свързани с околната среда и устойчивото развитие. Горският сектор ще има по-добро представителство на европейско ниво.
На 21 октомври 2025 г. Европейският парламент прие с 352 гласа „за“, 242 „против“ и 40 „въздържали се“ текст, който преименува Постоянния комитет по горите на „Постоянна група от експерти по горите и горското стопанство“ и разширява консултативната ѝ роля. Зад техническата фасада стои прост въпрос: решенията, които засягат горите, ще се вземат ли от тези, които ги управляват, или от не избрани органи?
Приетият текст дава на групата от експерти възможност да действа по своя инициатива или по искане на държава членка и да формулира становища по законодателни предложения, стратегии и съобщения на Съюза, които засягат горите. Комисията ще трябва да ги взема предвид и да предоставя обратна връзка. Това е напредък спрямо първоначалното предложение, което не предвиждаше изрично тази роля. Но тези становища остават консултативни: Комисията запазва правото на решение и нищо не я задължава да следва експертизата на държавите членки.
За собствениците на гори и предприятията в сектора това означава, че решенията, които засягат дейността им (регулация, стимули, ограничения), ще продължат да се вземат от не избрани органи, без тези, които понасят разходите, да имат обвързващо право на контрол. Групата от експерти се превръща във форум за обмен, а не в противовес.
Новите съображения потвърждават, че отговорността за горите е на държавите членки и че всяка инициатива на Съюза трябва да има ясна правна основа и пълна оценка на въздействието. Това е добре дошло признаване на принципа на субсидиарност. Но съображението не е оперативно правило: то не създава никакво обвързващо задължение за Комисията. На практика Комисията винаги ще може да предлага мерки за горите в рамките на своите споделени компетенции (околна среда, климат, енергетика), без групата от експерти да може да се противопостави.
Един наистина субсидиарен подход би означавал в текста да се впише обвързващ механизъм: например задължение за Комисията публично да обосновава защо се отклонява от становище на групата или временно право на вето за държавите членки, когато предложените мерки засягат техните компетенции. Текстът остава под това ниво.
Създаването на постоянна група от експерти с редовни заседания и формулиране на становища представлява административна тежест за държавите членки и Комисията. За предприятията разходът е косвен, но реален: повече нива на консултация означава повече време преди вземане на решения и повече несигурност за горските инвестиции. Опростяването би означавало да се облекчат съществуващите структури, вместо да се създава нова.
Текстът не предвижда никакъв механизъм за оценка на ефективността на групата, нито ограничение във времето. Един либерален подход би изисквал периодичен преглед и клауза за автоматично прекратяване, ако групата не постига конкретни резултати.
Консултативно становище никога не е спирало скъпа регулация; само правото на решение може.
На 21 октомври 2025 г. Европейският парламент прие с 352 гласа „за“, 242 „против“ и 40 „въздържали се“ текст, който преименува Постоянния комитет по горите на „Постоянна група от експерти по горите и горското стопанство“ и разширява консултативната ѝ роля. Зад техническата фасада стои прост въпрос: решенията, които засягат горите, ще се вземат ли от тези, които ги управляват, или от не избрани органи?
Приетият текст дава на групата от експерти възможност да действа по своя инициатива или по искане на държава членка и да формулира становища по законодателни предложения, стратегии и съобщения на Съюза, които засягат горите. Комисията ще трябва да ги взема предвид и да предоставя обратна връзка. Това е напредък спрямо първоначалното предложение, което не предвиждаше изрично тази роля. Но тези становища остават консултативни: Комисията запазва правото на решение и нищо не я задължава да следва експертизата на държавите членки.
За собствениците на гори и предприятията в сектора това означава, че решенията, които засягат дейността им (регулация, стимули, ограничения), ще продължат да се вземат от не избрани органи, без тези, които понасят разходите, да имат обвързващо право на контрол. Групата от експерти се превръща във форум за обмен, а не в противовес.
Новите съображения потвърждават, че отговорността за горите е на държавите членки и че всяка инициатива на Съюза трябва да има ясна правна основа и пълна оценка на въздействието. Това е добре дошло признаване на принципа на субсидиарност. Но съображението не е оперативно правило: то не създава никакво обвързващо задължение за Комисията. На практика Комисията винаги ще може да предлага мерки за горите в рамките на своите споделени компетенции (околна среда, климат, енергетика), без групата от експерти да може да се противопостави.
Един наистина субсидиарен подход би означавал в текста да се впише обвързващ механизъм: например задължение за Комисията публично да обосновава защо се отклонява от становище на групата или временно право на вето за държавите членки, когато предложените мерки засягат техните компетенции. Текстът остава под това ниво.
Създаването на постоянна група от експерти с редовни заседания и формулиране на становища представлява административна тежест за държавите членки и Комисията. За предприятията разходът е косвен, но реален: повече нива на консултация означава повече време преди вземане на решения и повече несигурност за горските инвестиции. Опростяването би означавало да се облекчат съществуващите структури, вместо да се създава нова.
Текстът не предвижда никакъв механизъм за оценка на ефективността на групата, нито ограничение във времето. Един либерален подход би изисквал периодичен преглед и клауза за автоматично прекратяване, ако групата не постига конкретни резултати.
Консултативно становище никога не е спирало скъпа регулация; само правото на решение може.
