Този нов европейски регламент цели да подобри положението на земеделските производители в хранителната верига. Приет от Европейския парламент през 2025 г., той се фокусира върху особеностите на малките и средни земеделски стопанства, които се сблъскват с предизвикателства като климатични промени и търговска несигурност.
Регламентът се основава на Общата селскостопанска политика на ЕС и цели да укрепи преговарящата позиция на земеделските производители. Основните цели включват подобряване на доходите, насърчаване на младите земеделски производители и гарантиране на по-справедливо разпределение на стойността в хранителната верига.
Регламентът влиза в сила след официалното му публикуване в Официалния вестник на ЕС. Изпълнението ще се контролира от Европейската комисия в сътрудничество с националните власти. Предвидени са преходни периоди за прилагане на различните мерки.
Очаква се подобряване на икономическото положение на земеделските производители, особено малките и средни стопанства. Потребителите ще се възползват от по-голяма прозрачност и устойчивост в хранителната верига. Мерките трябва да допринесат за оживяване на селските райони и привличане на млади хора към земеделието.
На 8 октомври Парламентът прие поредица от изменения, които укрепват организациите на производителите и регулират твърденията „справедливо“ и „кратък път“. Зад реториката за доходите на земеделците стои избор за обществото: да се замени индивидуалното договаряне с легализиран картел, без гаранция, че потребителят печели от това.
Разширяването на правото на договаряне към непризнатите организации, включително кооперативите, за пет години след подаване на заявление за признаване създава период на изключение, в който все още невалидирани участници могат да обсъждат договорни условия от името на своите членове. Намерението е да се даде тежест на земеделците пред купувачите, но механизмът на практика разрешава координация на цените без предварителен контрол на критериите за признаване. Ограниченията на обема (33 % на национално ниво, 5 % на ниво Съюз) са предназначени да запазят конкуренцията. Но на тесни национални пазари 33 % са достатъчни, за да окажат натиск върху цените, и потребителят ще плати разликата, без да е доказана икономическата ефективност.
Либералната алтернатива би била да се опрости и ускори признаването на съществуващите организации, да се гарантира ефективното прилагане на правилата за конкуренция и да се остави на земеделците свободно да избират своя начин на търговия, без да се създават нови права за договаряне за непризнати образувания. Свободата на договаряне, уредена от общото право, защитава страните по-добре от временно освобождаване, чиито ефекти върху цените не са оценени.
Предварителното съгласие на земеделския производител за използване на позоваванията „справедливо“ или „кратък път“ произтича от добро намерение: да се избегне присвояване на тези означения от купувачи без насрещна престация. Но на практика то създава нова формалност за всеки продукт и всеки договор, с риск от съдебни спорове относно това какво е „информирано“ съгласие. Дребните стопани, които уж трябва да бъдат защитени, ще трябва да документират това съгласие, което увеличава административната им тежест, докато текстът твърди, че иска да я намали.
По същия начин възможността държавите членки да добавят национални изисквания за тези позовавания, при условие че не създават допълнителна тежест за земеделците, отваря вратата за фрагментиране на единния пазар. Продукт, етикетиран „кратък път“ във Франция, може да не бъде такъв в Германия, и проверките ще се умножат. Подход, основан на субсидиарността, би бил да се остави на участниците сами да определят своите спецификации и да се повери проверката на частни сертифициращи органи, под отговорността на марките, вместо да се натрупват публични правила.
Като иска да защити земеделците, Парламентът организира недостиг и кара потребителя да плати.
На 8 октомври Парламентът прие поредица от изменения, които укрепват организациите на производителите и регулират твърденията „справедливо“ и „кратък път“. Зад реториката за доходите на земеделците стои избор за обществото: да се замени индивидуалното договаряне с легализиран картел, без гаранция, че потребителят печели от това.
Разширяването на правото на договаряне към непризнатите организации, включително кооперативите, за пет години след подаване на заявление за признаване създава период на изключение, в който все още невалидирани участници могат да обсъждат договорни условия от името на своите членове. Намерението е да се даде тежест на земеделците пред купувачите, но механизмът на практика разрешава координация на цените без предварителен контрол на критериите за признаване. Ограниченията на обема (33 % на национално ниво, 5 % на ниво Съюз) са предназначени да запазят конкуренцията. Но на тесни национални пазари 33 % са достатъчни, за да окажат натиск върху цените, и потребителят ще плати разликата, без да е доказана икономическата ефективност.
Либералната алтернатива би била да се опрости и ускори признаването на съществуващите организации, да се гарантира ефективното прилагане на правилата за конкуренция и да се остави на земеделците свободно да избират своя начин на търговия, без да се създават нови права за договаряне за непризнати образувания. Свободата на договаряне, уредена от общото право, защитава страните по-добре от временно освобождаване, чиито ефекти върху цените не са оценени.
Предварителното съгласие на земеделския производител за използване на позоваванията „справедливо“ или „кратък път“ произтича от добро намерение: да се избегне присвояване на тези означения от купувачи без насрещна престация. Но на практика то създава нова формалност за всеки продукт и всеки договор, с риск от съдебни спорове относно това какво е „информирано“ съгласие. Дребните стопани, които уж трябва да бъдат защитени, ще трябва да документират това съгласие, което увеличава административната им тежест, докато текстът твърди, че иска да я намали.
По същия начин възможността държавите членки да добавят национални изисквания за тези позовавания, при условие че не създават допълнителна тежест за земеделците, отваря вратата за фрагментиране на единния пазар. Продукт, етикетиран „кратък път“ във Франция, може да не бъде такъв в Германия, и проверките ще се умножат. Подход, основан на субсидиарността, би бил да се остави на участниците сами да определят своите спецификации и да се повери проверката на частни сертифициращи органи, под отговорността на марките, вместо да се натрупват публични правила.
Като иска да защити земеделците, Парламентът организира недостиг и кара потребителя да плати.
